Решение № 29 от 19.05.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. К., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20221850200371 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Т. Л. Л. - управител срещу наказателно постановление № 23 - 2200524 / 25.10.2022 г. на И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда / КТ / за извършено административно нарушение на чл. 16 т. 1 буква „и“ от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / ДВ бр. 37 / 2004 г. /, вр. с чл. 36 ал.1 от същата наредба.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли съдът да го отмени изцяло, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, също така административнонаказващият орган е извършил погрешна правна квалификация, с оглед на което моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Представена е и подробна писмена защита и 1 се претендират направените по делото разноски / представен е списък с разноски /.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощения му защитник адв. Б. – САК, която поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Административнонаказващият орган – И. Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, се представлява от ст. юрк. Ивайло Иванов, който счита така издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли съдът да го потвърди.

Настоящият съдебен състав на Районен съд - гр. К. след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, както и като провери приложенията към него, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото Заповед № 3 – 0058 / 11.02.2014 година на изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се установява материалната компетентност на административно – наказващия орган / директор / на Дирекция „Инспекция по труда” С. област да издава наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от съответната Дирекция „Инспекция по труда”.

От приложените по делото Заповеди №№ : № З - 0107 / 02.02.2022 г., № З – 0683 / 11.08.2022 г., № З – 0693 / 15.08.2022 г., № З – 0024 / 08.01.2019 г., № З – 0025 / 08.01.2019 г. и № 1431 / 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се установява териториалната компетентност на служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - С. област.

На 23.08.2022 г., свидетелите Ц. И. К., К. Г. К. и Г. Ц. Г. са извършили проверка на обект : „Строеж на магазини със ЗП 200 кв. м. и РЗП 400 кв. м. в УПИ IX – 3946, кв. 101, гр. К.“, находящ се в гр. К., ул. „О.“ № 7.

Въз основа на протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение / АУАН № 23 – 2200524 / 20.09.2022 година / при извършена проверка на място на 23.08.2022 година и такава по документи 2 на 20.09.2022 година, с предоставен срок с предписание за отстраняване на нарушението до 26.09.2022 година / е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 5000.00 / хиляда и петстотин / лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ за извършено административно нарушение на чл. 16 т. 1 буква „и“ от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / ДВ бр. 37/2004 г. /, за това, че при извършена проверка на 23.08.2022 година в обект на контрол: „Строеж на магазини със ЗП 200 кв. м. и РЗП 400 кв. м. в УПИ IX - 3946, кв. 101, гр. К.", находящ се в гр. К., ул. „О.“ № 7, изпълняван от „К." ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : гр.С., ул. „П.“ № 8, ет. 3, офис 307 и на 12.09.2022 г. и 20.09.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда С. област" със седалище С., бул. „В." № 6, ет. 2 е установено, че „К." ЕООД, ЕИК : ****, в качеството си на строител по смисъла на §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ бр.37/2004г./ не е предприел мерки за съхраняване на строителни отпадъци по подходящ начин на специално опредЕ. площадка. При оглед на строителната площадка по време на проверката на място в обекта на контрол на 23.08.2022 г. е установено, че строителните отпадъци са разхвърляни / натрупани по цялата територия на строящата се сграда, както и около работните места, което е предпоставка за възникване на трудова злополука.

С оглед на горното, на 20.09.2022 г. свидетелката Ц. И. К. съставила АУАН № 23 – 2200524 срещу „К.“ ЕООД, ЕИК : **** за нарушение на чл. 16 т. 1 буква „и“ от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / ДВ бр. 37 / 2004 г. /, вр. с чл. 36 ал.1 от същата наредба.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.

3 от КТ за извършено от него нарушение в качеството на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ.

3

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ц. И. К., която помни случая и описва извършената проверка, констатираното при същата, както и съставянето на акта. Съдът намери показанията на свидетелката за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта. Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели К. Г. К. и Г. Ц. Г., които също са присъствали при проверката.

Работещите лица, които са били заварени на обекта са декларирали, че работят в „К.“ ЕООД, ЕИК : ****.

Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните изисквания на 57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. От една страна, протоколът за извършена проверка и актът за установяване на административно нарушение (АУАН) са съставени на една и съща дата - 20.09.2022 година, като в тях и в НП е посочено, че проверката на място е била извършена на 23.08.2022 година, тази по документи - на 20.09.2022 година, а междувременно е бил предоставен срок с предписание за отстраняване на нарушението до 26.09.2022 година), т.е. след издаване на АУАН. С оглед на горното, съдът приема, че в случая липсва точно място и дата на извършване на проверката и установяване на нарушението, което създава съмнение относно обективността и достоверността на изнесените в АУАН и в обжалваното НП факти и обстоятелства.

На следващо място съдът счита, че настоящият жалбоподател не се явява годен субект на административно наказателна отговорност, от подписания на 03.06.2022 година договор между жалбоподателя и инвеститора се установява, че фирмата на жалбоподателя не е поемала задължение да отговаря за спазване на безопасните и здравословни условия на труд – същата не се явява строител / изпълнтел, а отговаря за техническото ръководство на обекта. Това не се следва и по закон.

4

В чл. 160 и сл. от ЗУТ са посочени участниците в строителния процес, техните функции, задължения, отговорности и хипотези на дължимо поведение. Горното се установява и от представените в съдебно заседание: протокол образец № 2 от 05.01.2022 година; договор за строителство между „М.“ ЕООД и Л.В. от 12.12.2021 г., договор за упражняване на строителен надзор № 546 – CH – I - V с изпълнител „Ниепа“ ЕООД / л. 88 /.

Според чл.160, ал.1 ЗУТ строителят и техническият ръководител са различни лица и изпълняват различни функции. Съгласно чл.161, ал.4 от ЗУТ възложителят носи отговорност за осигуряване на необходимите документи за започване на строежа и за сключване на договор за строителство, а реализирането на процесният строеж в настоящия казус се осъществява по реда на чл. 163а, ал.5 от ЗУТ - от възложителя. Реализирането на строителния процес и спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в случая се явява задължение и отговорност на инвеститора, а не на техническият ръководител - жалбоподател.

На последно място, наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е квалифицирал и съотнесъл както запретителната правна норма, така и санкционната, поради което за жалбоподателя остава неясно точно за какво нарушение му се налага съответното административно наказание. Съгласно чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Цитираната разпоредба касае работодател, каквото качество настоящият жалбоподателят не притежава. Освен това, въпросният законов текст изрично изключва правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В обжалваното НП е посочено, че се издава на основание чл.414, ал. 3 от КТ, която разпоредба се явява неотносима по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като чл.414, ал.3 КТ касае работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.

1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ, каквото изискване и нарушение в случая не обсъждано от наказващия орган. След като в НП е вменено нарушение на чл.

16 т. 1 буква „и“ от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / ДВ бр. 37 / 2004 г. /, вр. с чл. 36 ал.1 от същата наредба, 5 административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при издаването му, като е извършил погрешна правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Съгласно чл. 12 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР възложителят изготвя и предава информационна табела за строежа.

Отразеното в информационната табела не може да замести липсата на писмен договор за строителство и да вмени на жалбоподателя качество на „строител“ и на „работодател“. По делото няма представена оценка на риска и изложените в тази насока доводи на АНО не намират опора в закона.

Още повече, съгласно чл. 14 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, оценка на риска се прави от възложителя. Съгласно приетите по делото доказателства, в протокола за откриване на строителна линия за процесния обект е посочено друго лице за строител, различно от жалбоподателя.

Освен това, съгл.чл.415в, ал.1 и ал.2 от КТ „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева, като не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, какъвто не е настоящия случай, нито са произлезли вредни последици за работници или служители. В случая наказващият орган не е съобразил, преценил и приложил тази привилегирована разпоредба, което представлява поредно съществено процесуално нарушение.