Решение № 1131 от 11.02.2020, Софийски градски съд

Според настоящия състав такива са извършени-поискан е запор на банкови сметки на ответника в конкретна банка и именно въз основа на него е събрана дължимата Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 11.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

ЧЛЕНОВЕ:

Маргарита Апостолова

Галя

Вълкова като разгледа докладваното от съдия Димитров ч.гр.д. №. 128 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“

ЕАД против постановление на ЧСИ

М.П.с per. № 851 от

17.10.2019 г., постановено по изпълнително дело 20198510402228, с което ЧСИ е намалил приетите по делото разноски за адвокатски хонорар в размер от 350 лева до 300 лева, но е отказал да намали това възнаграждение до минимума от 200 лв.

Жалбоподателят твърди,че при липса на извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба

№1/2004 г. минимум,т.е. 200 лв.

Моли съда да уважи жалбата .

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Е.В.И.я оспорва изцяло. Твърди,че постановлението на ЧСИ е правилно и законосъобразно, отговарящо на практиката на съдилищата в страната, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като приетото адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева не е прекомерно и е в съответствие е материалноправните и процесуалноправните законови разпоредби.

Като прецени доказателствата и доводите, съдът приема за установено следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

Преценявайки основателността на жалбата ,

Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнителното дело е образувано на 07.10.2019 г. по молба на Е.В.И.с ЕГН ********** представлявана от адв. И.-

САК въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2019г., издаден от Софийски районен съд, 162 състав по гр.дело № 59509/2018 г. за сума общ размер на 55 лв.

На 09.10.2019г. длъжникът е възразил срещу размера на посоченото в ПДИ от 07.10.2019 год. адвокатско възнаграждение от 350 лв. в полза на взискателя ,а с постановление за разноски от 17.10.2019г. ЧСИ е намалил размера му от 350 лв. на 300 лв.,а впоследствие със съобщение от 20.11.2019 год./след депозиране на настоящата жалба/, го е намалил до размер от 230 лв.

Въпреки това жалбоподателят е потвърдил с конклудентни действия /внесъл е таксата/,че поддържа жалбата си.

Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК в размер на 30 лв.,т.е. дали по изпълнителното дело са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

СГС намира,че за да бъде приложима разпоредбата на чл.10,ал.1,т.2 ГПК процесуалния представител на взискателя следва да е извършил по делото две или повече отделни действия с цел удовлетворяване на притезанието. Според настоящия състав такива не са извършени до този момент по делото-подадена е на 07.10.2019 год. молбата за образуване на изпълнителното дело и на следващия ден още една молба,с която се уточнява,че се иска запор на сметките на длъжника. Становището от 15.10.2019 год. в същност обяснява подаването на посочените по-горе две молби.

Факт е, че в срока за доброволно изпълнение , а и до този момент, длъжникът не е погасил главното си задължение по изпълнителното дело, т.е. вероятно ще се наложи допълнителни действия чрез пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на притезанието му, поради което начисляване на сума по чл.10,ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би било оправдано,но тъй като това не е направено към датата на подаване на жалбата на длъжника,не може да се приеме за дължимо.

С оглед на гореизложеното СГС намира ,че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи,като определеното последно със съобщението на ЧСИ дължимо адвокатско възнаграждение в полза на взискателя се намали от 230 лв.,на 200 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по частна жалба „Т.С.“

ЕАД отказ на ЧСИ М.П.с per. № 851 от

17.10.2019 г., по изпълнително дело 20198510402228, с което ЧСИ да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя до минимума от 200 лв. като НАМАЛЯВА тези разноски от 230 лв. на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/