Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 355 от 07.06.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 508/2023
Вид
Определение № 355
Подписан
07.06.2024
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Варна, 06.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500508 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 3167/30.04.2024 г. на КОНПИ, чрез процесуален представител - държавен инспектор А. В., за изменение на постановеното на 04.04.2024г. по настоящото гр.д. №508/2023 г. решение № 52, в частта за разноските, с което Комисията е осъдена да заплати на А. И. В. и А. Г. В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3 300лв. В молбата е изложено, че във въззивното производство срещу ответниците А. В. и А. В. са били поддържани субективно и обективно съединени искове за отнемане на имущество, придобито в СИО на обща на стойност 76 888лв.

Счита, че адвокатското възнаграждение следва да се определи под минималния, определен с Наредба №1/2004г., като се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Посочва се още, че процесуалния представител на ответниците не е подал отговор на въззивната жалба, по делото е проведено едно съдебно заседание, както и че делото не е с фактическа и правна сложност, предвид постановеното ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

Насрещните страни са изразили становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след преценка на данните по делото, намира молбата на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските за основателна по следните съображения:

С решение № № 5204.04.2024г., постановено по настоящото дело, Апелативен съд – Варна е отхвърлил изцяло въззивната жалба на КОНПИ, като е потвърдил решение № 114/01.11.2023г. на ОС Търговище, постановено по гр. д. № 114/2022г., с което са отхвърлени предявените от Комисията срещу А. В. и А. В. искове по чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с цена общо в размер на 76 888лв., като Комисията е осъдена да заплати на А. Г. В. и А. И. В. сумите от по 3 300лв. за всеки един, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.78 ГПК.

В съдебно заседание на 13.03.2024г., както и с настоящата молба КОНПИ е оспорила като прекомерен размера на претендираните от въззиваемите разноски, съобразно защитавания в производството материален интерес и реално извършените от упълномощения от тях представител процесуални действия.

1

Не е спорно, че във въззивното производство А. и А. В.и са били представлявани от упълномощения от тях, с отделни пълномощни и договори за правна защита и съдействие, адв. Ц. И.. Съгласно представените доказателства, адвокатското възнаграждение е договорено в размер на по 3300лв. за всеки от въззиваемите, като същото е заплатено в брой. С решението ,съдът е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение в претендираните от въззиваемите страни размери, като е приел, че тези, претендирани от А. В., съобразно защитевания в производството интерес от 51200лв., е под минималния, определен с Наредба №1/2004г. – 4746лв.

Претендираното от А. В., при защитаван интерес от 22418лв. надвишава предвидения в наредбата минимум. Не е съобразено обаче, че с оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл. 101, пар.1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС на СЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДЕФС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая въззивното производство е приключило в срок от четири месеца. Процесуалният представител не е депозирал отговор на подадената от КОНПИ въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Видно от дата в представените пълномощни, същият е упълномощен да представлява въззиваемите в производството пред Апелативен съд Варна на 11.03.2024г. – два дни преди съдебното заседание по същество. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което пълномощникът е взел участие. Делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Същата обаче не е и изключително висока, вкл. и предвид постановеното, към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие, ТП №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, разрешаващо по задължителен начин спора относно подлежащото на отнемане имущество. Съобразявайки видът и количеството на извършената работа, и посочената сложност, съдът приема, че действително възнаграждението за нея от по 3300лв. за всеки от въззиваемите или общо 6600лв. би се явило прекомерно, поради което следва да се намали на ½ от минималните размери, определени по Наредба №1/2004г., а именно, в полза на А. В. следва да се присъдят разноски в размер на 2373лв., съответно – 342лв. - в полза на А. В..

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №52/04.04.2024г. постановено по гр. дело № 508/2023 г. на Апелативен съд-Варна, в ЧАСТТА за разноските, КАТО ВМЕСТО присъдените на основание чл.78 ГПК в полза на А. И. В.- 3300лв. и в полза на А. Г. В.- 3300лв.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на А. И. В., ЕГН ********** сумата от 2 373лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.78 ГПК.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на А. Г. В., ЕГН ********** сумата от 342лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство на 2 основание чл.78 ГПК.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.280 ГПК пред ВКС, в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3