Решение № 130 от 18.06.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е

Н И Е

18.06.2020 г.

Номер 130

2 0 2 0 година гр. Кюстендил

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилски административен съд на двадесeт и шести май 2 0 2 0 година в открито заседание в следния състав:

Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 575 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР, във вр. с чл.

194 ал. 2 т. 1 пр. 1 от Закона за МВР и чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 и чл. 226 ал.

1 т. 8 от Закона за МВР.

К.Й.Й.

– полицейски инспектор, ІV степен в група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”, сектор “Пътна полиция”, отдел ”Охранителна полиция” при ОД на МВР гр. София, ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Й., обжалва Заповед № 8121К - 13760/13.11.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, не съответства на целта на закона, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, като претендира направени по делото разноски, по приложен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител гл. юк. Б., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира разноски по делото.

По делото са разпитани и свидетелите В.Х.И. и И.Е.А..

Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

Жалбоподателят – К.Й.Й. е заемал длъжността полицейски инспектор - държавен служител, IV степен, група “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”, сектор “Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. София. Наложено му е дисциплинарно наказание ”уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР /нарушение на чл. 153 ал. 6, във вр. с ал. 3 т. 4 пр. 2 - неподаване на декларацията по чл.

153 ал. 6 от ЗМВР/.

На 24.11.2017 г. К.Й. е подал жалба в РУ

– Панагюрище, затова че товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ, негова собственост, е откраднат от територията на база на фирма „С.“ ЕООД, изпълняваща строително – монтажни работи на язовир „Луда Яна“, гр. Панагюрище. ДНО е приел, че от средата на м. октомври до

17.11.2017 г. инспектор Й. е работил, управлявайки товарния автомобил по силата на сключен с фирмата на 16.10.2017 г. договор за наем. На 17.11.2017 г., около 17.30 ч., след като приключил работа на строително – монтажната площадка, служителят паркирал автомобила си извън оградата на строителния обект. На 24.11.2017 г., пристигайки в района на обекта е установил, че товарния автомобил го няма. За времето от 20.10.2017 г. до до 23.11.2017 г. инспектор Й. се намирал в платен годишен отпуск. Тази фактическа обстановка се потвърждавала от сведенията на К. Т., Г. Д., Я. З., Н. Б., П.К. и С. С., както и от обясненията на самия Й. дадени по ДП № 348/2017 г. по описа на РУ – Панагюрище, които са подробно описани в заповедта за уволнение. От същите става ясно, че инспектор Й. е разпознат като водач на открадния товарен автомобил от Н.Б., а П.К. и К. Т. не са категорични кой е бил водач на товарния автомобил. От снето на 24.11.2017 г. обяснение от инспектор Й. по преписка № 310-ЗМ-384/2017 г. по описа на РУ – Панагюрище се установява, че същият притежава товарен автомобил марка „Волво ФМ“, с рег. № СВ 6632 ВМ, с който от средата на м. октомври 2017 г. работи на строително – монтажна площадка на язовир „Луда Яна“ в гр. Панагюрище, с договор за наем на товарния автомобил към фирма „С.“ ЕООД. От писмо рег. № 517000-4102/28.03.2019 г. от фирма „С.“ ЕООД е видно, че за периода от 15.10.2017 г. до 17.11.2017 г. Й. не е работил по трудово правотношение при тях. Фирма „С.“ ЕООД има сключен на 16.10.2017 г. договр за наем на камион марка „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ с физическото лице К.Й.Й. и няма сключени други граждански договори, свързани с ползването на камиона От предоставени платежни документи, подробно описани, е видно, че по разплащателната сметка на К.Й. са извършени прпеводи по договора за наем на товарния автомобил за месец октомври – 1890 лв. и за месец ноември – 2 191 лв. В писмо рег. №

517000-5512/30.04.2019 г. на фирмата се твърди, че в периода от 15.10.2017 г. до 17.11.2017 г., наетият въз основа на договор за наем от 16.10.2017 г. товарен камион „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ, собственост на К.Й., е извършвал транспорт на материали на обекта, като нямат информация кой го е управлявал.

В декларация за имущество и интереси по чл. 35 ал. 1 т. 2 от ЗПКОНПИ за 2017 г. – част І, т. V.І, инспектор Й. е декларирал трудови доходи за 14 306 лв. и в т. V.5 – сумата от 4 500 лв. доходи от наем В писмо УРИ 517000-4398/04.04.2019 г. по описа на ОДМВР – София от НАП потвърждават, че има данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за обявени доходи от лицето за периода 15.10.2017 г. – 17.11.2017 г.

От приобщените заявления за отпуск е видно, че в периода от 20.10.2017 г. до 23.11.2017 г., инспектор Й. е бил в платен годишен отпуск.

ДНО е приел за безспорно доказано и установено, че за периода от 15.10.2017 г. до 17.11.2017 г., по време на ползван платен годишен отпуск, инспектор Й. е работил на строителен обект „Язовир Луда Яна“ в гр. Панагюрище, извършвайки транспорт на материали на обекта, като лично е управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № СВ 6632 ВМ, негова собственост. Служителят не е работил по трудово правоотношение и не е имал сключен граждански договор с фирма „С.“ ЕООД, но реално е престирал труд, срещу което е получавал възнаграждение – осъществена е прикрита престация на труд, изразяваща се в транспортиране на материали на строителен обект „Язовир Луда Яна“ гр. Панагюрище. На практика, сключеният на 16.10.2017 г. договор е прикрит граждански договор, по който страните устно са се договорили да се извършват в определен срок фактически действия, срещу заплащане на предварително уговорена сума. Действителната воля на страните била да се изпълни възложената задача по гражданския договор, а не да настъпят правните последици на договора за наем. Договорът за наем е послужил за прикриване на действителните правотношения по гражданския договор – престиране на труд от страна на Й. срещу възнаграждение, състоящ се в управление на предоставения от него товарен автомобил. По този начин, Й. се е намирал в състояние на несъвместимост по смисъла на чл. 153 ал. 3 т. 4 от ЗМВР – „Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители: работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи“ и за него е възникнало задължението по чл. 153 ал. 6 от ЗМВР, в 7 – дневен срок от 16.10.2017 г., когато е сключен договора за наем на товарния автомобил и Й. е следвало да подаде декларация за това обстоятелство, което той не е сторил.

С деянието си Й. е извършил нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 от ЗМВР – „…неизпълнение на … разпоредбите на този закон“ – нарушен е чл. 153 ал.

6, във вр. с ал. 3 т. 4 пр. второ от ЗМВР /в 7 – дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и ал. 3, държавните служители са длъжни да подадат декларация/, съставомерно е от обективна и субективна страна по чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР – „неподаване на декларацията по чл. 153 ал. 6..“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение се основава на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 и чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но съдът констатира нарушения на административно - производствените правила и материалния закон.

Заповедта е подписана от министъра на вътрешните работи, по силата на правомощията му дадени с разпоредбата на чл. 204 т. 1, във връзка с чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР /в релевантната редакция/. Извършеното от Й. дисциплинарно нарушение е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган, като такова по чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1, вр. с чл. 203 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР – тежко нарушение на служебната дисциплина за деяния, касаещи неизпълнение на разпоредбите на този закон – неподаване на декларация по чл. 153 ал. 6 от ЗМВР.

Дисциплинарното наказание формално е наложено в двумесечния срок по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението, но този 2 – месечен срок не следва да се счита че изтича на 14.11.2019 г., както е посочил ДНО в издадената заповед. Първоначалният срок за приключване на дисциплинарното производство /ДП/ е заложен в Заповед рег. № 8121к – 3485/04.02.2019 г и е до 15.02.2019 г. /лист 152 – 154 по делото/. Със Заповед за удължаване на срока на ДП рег. № 8121к - 10268/18.06.2019 г. /лист 164 - 165 по делото/, срокът е удължен до 15.08.2019 г. Със Заповед рег. № 8121к – 11876/30.08.2019 г. /лист 422 по делото/ за удължаване на срока на ДП, СРОКЪТ Е УДЪЛЖЕН ОТ 15.02.2019 г. до 18.09.2019 г. Следователно, между 15.08.2019 г. и 30.08.2019 г., процедурите, които са извършвани, ако има такива са незаконосъобразни и извън заложените срокове за удължаване. Променяйки, с обратно действие, крайната дата за приключване на ДП, ДНО се е опитал да облече в законова рамка неприключването в срок на ДП от дисциплинарно – разследващия орган. Това се потвърждава и от докладна записка с искане за удължаване на срока за разследване рег. № 517р – 14818/22.08.2019 г. /лист 425 по делото/, която също е извън срока по чл. 47 от Инструкция № 8121з-470 за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения на МВР /ДВ, бр. 34/12 май 2015 г./ .

Дисциплинарно - наказващия орган /ДНО/ е узнал за извършеното нарушение при получаване на преписката по извършеното производство от дисциплинарно - разследващия орган преди 18.09.2019 г. /датата на последното удължаване, може би на 05.08.2019 г., 15.08.2019 г. или пък в краен случай на 30.08.2019 г. и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която е постановена на 13.11.2019 г., се явява издадена извън преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Последната заповед, с която законосъобразно е удължен срокът на ДП е № 8121К-10268/18.06.2019 г., с крайна дата 15.08.2019 г. Дори и удължен този срок с 10 календарни дни /отпуск поради временна нетрудоспособност на Й./, двумесечният срок от откриване на нарушението към 13.11.2019 г. е изтекъл. Настоящият състав на съда ще изложи по – долу съображения, защо не може да се определи точната дата на запознаването на ДНО с материалите по ДП, което не дава възможност на съда да извърши пълна проверка за преклузивност по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР.

Повод за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207 ал. 1 от ЗМВР са постъпили данни от предложение за образуване на производство за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от Директора на ОД на МВР София /рег. № 517р-20811/31.12.2018 г./ по описа на ОД на МВР София. Дисциплинарното производство срещу Й. е образувано със Заповед рег. № 8121К - 3485/04.02.2019 г. на министъра на вътрешните работи, като е определена комисия – дисциплинарно -разследващ орган /ДРО/. Служителят е запознат срещу подпис с тази заповед на 27.02.2019 г., в която е отбелязъл, че му у еотказана адвокатска помощ. Със заповеди посочени по – горе, министърът е удължавал срока за провеждане на дисциплинарното производство, като Й. е запознаван срещу подпис с цитираните заповеди.