Протокол № 341 от 19.05.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 341 гр. Перник, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20221700100685 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът се явява лично и с адв. Х. Ч..

За ответната болница се явява ЮК П. П..

ЗД „Бул Инс“ не изпраща представител.

Явяват се свидетелите М. С. и В. М., не се явяват останалите свидетели.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

ЮК П.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца чрез адв. Ч. с вх.№ 3025/17.05.2023 г. на ОС Перник, с нея се иска да бъде прието писменото становище на д-р Е. Вл. Гр., специалист хирург по списъка за в.л., както и същият да бъде допуснат за изслушване в с.з.

Адв. Ч.: Поддържам молбата.

ЮК П.: Моля да не се приеме становището. На ищеца многократно е предоставяна възможност да представи всички доказателства и да направи своите доказателствени искания. Това е могъл да направи с исковата молба да представи доказателствата и да направи доказателствените искания, както в последствие му е предоставена възможност с Ваше определение като изрично 1 са му указани последиците при неспазването.

Адв. Ч.: Исковата молба е входирана на 21.11.2022 г. Видно от молбата становището е получено близо 5 месеца след входирането на исковата молба, което по смисъла на закона се явява ново обстоятелство във връзка с настоящото производство. Считам, че няма как да е преклудирано, тъй като същото не е посочено в исковата молба и за същото към онзи момент, когато е депозирана тя, въобще не са се водили разговори с в.л., нито е стигнало самото в.л. до съставяне и изготвяне на становището. Затова няма как същото да бъде отнесено към представянето на доказателства, които са преклудирани съгласно закона.

Съдът намира, че така изготвеното становище не следва да бъде приемано като процесуално недопустимо, тъй като същото има характер на заключение на в.л. каквото по делото не е назначавано, тъй като възможността за назначаване на в.л. е била преклудирана, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането за приемане на писмено становище от д-р Е. Вл. Гр..

Същото се върна на процесуалния представител на ищеца.

Съдът пристъпи към изслушване на свидетелите.

Сне самоличността на свидетеля:

В. А. М. – 63 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, първи братовчед на ищеца.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелят: Познавам С. В.. Аз съм племенник на С. В.. Майка ми е сестра на С.. В деня когато стана кризата, преди това аз бях при нея, пералнята й се беше развалила и тя ме викна по телефона да я оправя. Аз отидох, оправих я и си поговорихме с нея. След това се прибрах вкъщи. След два часа тя е получила кризата. Племенникът ми се обади по телефона бързо да отида, защото баба му е паднала. Аз отидох, там вече бяха бърза помощ, лекарката и една жена имаше при нея. Чакаха ме да я свалим в линейката. На одеало я свалихме. Като я качиха на носилката я закараха в бърза помощ. Ние също отидохме. Направиха й снимки да няма кръв в мозъка. В главата й беше 2 чисто, а от удара тя не можеше да говори и да си вдига едната ръка и крак.

Като й приказваш чува, но не може да дава отговори. След като взеха изследвания и направиха снимката, я качиха в отделението. Казаха ни какво трябва да купим. Купихме всичко, което беше необходимо – помперси, сапун, вода, лъжици, кърпа, чехли. Лекарите казаха, че няма съсирена кръв в мозъка.

Племенникът ми предупреди лекаря, че има захарен диабет, да видят изследванията с даване на храна, лекарства. Той каза “добре” и това беше. На другия ден отидохме, тя беше в същото полжение, само лежи. Казаха, че няма кръвоизливи. Аз й казах, че ще се оправи. Когато първия път постъпи когато я преместиха в профилакториума за раздвижване, тя беше нормална, не е изпадала в кома. Имах чувството, че ще се оправи, само време трябваше. Тя пет дни стоя там и след това братовчед ми я върна обратно. След това се е усложнила. Братовчед ми каза, че са й давали за ядене кифли с мармалад. При това, че има захар да й дават кифли е абсурд. При второто отидох след работа.

Показа се една жена, исках да вляза, тя не ме пусна. Исках да се информирам за положението й, тя каза “надали ще я бъде”. Аз след това се обадих на братовчед си. Тогава не съм я виждал, не ме пуснаха вътре. Преди това тя си беше нормална, тя си пазаруваше, когато вземе пенсия ходеше да пазарува, даже аз съм ходил с колата. На погребението присъствах. След хоспитализацията тя беше отслабнала, не беше както я приеха. Не мога да кажа дали е била на системи. Братовчед ми ми каза, че са й вливали глюкоза.

Адв. Ч.: Нямам повече въпроси.

ЮК П.: Нямам въпроси.

Съдът сне самоличността на свидетеля:

М. Р. С. – 35 г., българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, син на Р. В. и внук на С. В..

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелят: Желая да бъда свидетел. Преди да стане ситуацията тя си беше нормална, ходеше, излизаше, пазаруваше, аз й помагах когато имаше нужда. Като стана инцидента я откарахме в болницата. Остана 4 дни, после я изписаха. Второто посещение казаха, че се усложнява, не си спомням какво казаха. Два пъти ме пуснаха да я видя. Единия път си лежеше и гледаше.

Втория път много беше отслабнала, устата й беше изкривена, едното й око 3 беше отворено, другото затворено. Опитах се да я събудя, но не реагираше.

Носил съм й вода две шишета от по един литър, но дали са й давали не знам, защото като ни върнаха нещата бяха пълни и двете. За храна един път видях, че бяха приготвили ориз. Аз казах да не й дават защото не може да яде ориз.

Бяхме отнесли кисело мляко, да й дадат с една филийка хляб. При първото и при второто посещение бяхме казали, че страда от захарен диабет. В подвижните колички една сестра разкарваше кифли за всички пациенти.

Сестрата я видях в болницата, в коридора във второ вътрешно, преди да влезе в коридора където са стаите. Хляб на обед сме виждали, но друго не. В понеделник една седмица преди фаталния край я видях. Тя лежеше и гледаше в мен, но дали ме виждаше, не реагираше. Аз й казах “спокойно” и това беше, нямахме много време. Тогава устата не й беше изкривена. В сряда, след понеделника, помолих да ме пуснат за малко, защото се притеснявах и тогава я видях в това положение. Тогава беше много отслабнала, дишаше тежко, не реагираше. Тогава нямаше никой, само ме пуснаха и влязох в стаята и така я видях.

Адв. Ч.: Нямам други въпроси.

ЮК П.: Нямам въпроси.

Адв. Ч.: Моля да бъде допуснат до изслушване д-р Е. Гр., същият е запознат в детайли с цялата медицинска документация по отношение на пострадалата С.. Същият дори изготви становище, което бе депозирано по настоящото производство с молба, което становище днес ми бе върнато, макар че считам, че същото следваше да бъде приобщено към останалия доказателствен материал, а вече съдът дали ще го кредитира би следвало да бъде описан с крайния съдебен акт. За първи път ми се случва това нещо в моята кариера, но явно го има като практика. По отношение на тези стойности, които са в епикризите на кръвната захар, а именно през всички тези дни, видно от епикризата на второ вътрешно отделение стойностите се движат около 20 и най-фрапантното, което е терапията, която е прилагана на С. е било серум глюкоза 500 мл. Тъй като ние не сме такива специалисти във връзка с тези данни за самото лечение, нещо повече д-р Гр. описва, че не е извършена еходоперсонография на сънни и вертербрални артерии кръвоснадяващи мозъка, не е извършена ЕКГ на сърцето, не е извършена холтер диагностика, глюкозен профил. Тези понятия не са много ясни за нас 4 като неспециалисти, затова още веднъж, за да постановите своя съдебен акт, който да бъде траен такъв считам, че следва да уважите това мое повторно искане за назначаването на такава експертиза със съответните поставени задачи. Считам, че това искане, не само че не е преклудирано, но и би изяснило изцяло и допълнително, с оглед събраните днес гласни доказателства, какво е било действителното лечение, какво не е било извършжено в пълен и необходим обем от медицинското заведение, като същевременно във връзка с поставянето на задачата и допускането на такава експертиза съдът би могъл да разбере каква е била действителната фактическа обстановка във връка с неадекватното и ненавременно лечение на С. В., както с нейното заболяване, така и във връзка с нейната напреднала възраст.

ЮК П.: Възразявам, считам искането за преклудирано. Страната е имала възможност да направи това искане, не се е възползвала от него. На този етап е недопустимо.

Съдът намира, че искането за разпит на д-р Е. Вл. Гр. в качеството му на свидетел се явява недопустимо, тъй като основанието, на което се иска да бъде разпитан е това, че се е запознал с цялата медицинска документация по случая. Второто искане да бъде назначена съдебно медицинска експертиза се явява преклудирано, по което съдът се е произнесъл и в предходно с.з.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел д-р Е. Вл. Гр..

ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на съдебно медицинска експертиза.

Адв. Ч.: Нямам други доказателства на този етап.

ЮК П.: Нямам други доказателствени искания. отказвам се от разпит на допуснатите ни свидетели.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА Л. С., М. К. и Д. М. в качеството им на свидетели ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ход на устните състезания.

5

Адв. Ч.: Моля да уважите изцяло предявената искова претенция като присъдите обезщетение в пълен размер. Считам, че от събраните гласни доказателства и представените писмени такива се доказа, че причинно следствената връзка между настъпилия резултат и причинените вреди е изцяло по вина на лечебното заведение. Също така считам, че още от самото начало не са били предприети и извършени всички необходими лечебно диагностични мероприятия в пълен обем, поради което пострадалата С. В. е била изписана преждервеменно, въпреки напредналата й възраст. Именно това нейно комплексно състояние със съответните увреждания в условията на напредналата й възраст не са били диагностицирани и лекувани навреме.

Видно от медицинската документация във второ вътрешно отделение на МБАЛ „Р. Ангелова“ се виждат изключително много притеснителни стойности, които е поддържала Вучкова и въпреки тях лечебното заведение не е предприело никакви действия, лечение, терапия, с която да ограничат стойностите на глюкозосерума в кръвта й. Така още при хоспитализацията на 18.05.2022 г. глюкозосерума е бил 20.26, а креатинния серум е бил 230.1. Не е ясно дали са предприети някакви мерки във връзка с тези показатели, които граничат буквално със смъртта, като видно от тази епикриза в следващите дни отново тези стойности се движат около тези стойности. Това продължава до 22.05.2022 г. когато отново е около 20 стойността и 23.05 когато достига 22.14, на 24.05. захарта е стигнала 19.82 като се запазва на такава стойност и на 25.05. ден преди смъртта на 26.05. отново захарта е била 19.17, почти толкова е била и на следващия ден когато е настъпила смъртта на С.. Видно от тази епикриза е посочено като терапия, че й е било вливан глюкозасерум 500 мл. Това образно казано е да се налива бензин в огъня. Затова считаме, че лечебното заведение не е изпълнило в пълен обем своите задължения да се грижи за пациентката съобразно нейната възраст и нейните заболявания, които са били съобщени от нейните близки и роднини. Стана ясно, че при първата й хоспитализация още на 05.05.2022 г. внукът й е занесъл две шишета по един литър вода. Днес същият заяви, че при изписването на жената, след нейния летален изход, наред с другите неща, които са били върнати, са били и тези две шишета с вода пълни до горе, от което става ясно, че не й е давано вода при престоя в болничното заведение. С. е разчитала само на системите, които са й били вливани, но при условие, че са й вливани серум глюкоза 500 мл, това означава, че тя не е имала достъп до вода, а е имала достъп само до 6 захар. Оставям изводите на съда да постанови своя съдебен акт и да прецени какво е допринесло за настъпването на смъртта на С. и във връзка с това да отсъди съответното парично обезщетение, което не може да върне живота на С., която преди хоспитализацията се е обслужвала сама, ходела е да пазарува, сама се е прибирала или с помощта на роднина или внук, който да й носи чантите, но те не винаги са били на разположение. След хоспитализацията тази права жена я изписват с летален изход. Моля наред с обезщетението, което бихте определили на наследниците, да определите и размера на адвокатско възнаграждение, тъй като производството е протекло съгласно разпоредбата на чл.38 ЗА. Моля за срок за писмени бележки.