Решение № 298 от 14.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Стара Загора, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20265500500538 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Ж. Д. от гр. Р. срещу решение № 48 от 19.05.2026 г., постановено по гр.д. № 870/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево.

Въззивницата счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не бил отчел няколко съществени факта: Не било вярно приетото от съда, че представената по делото покана от страна на ищцата касаела молбата й да бъдат изплатени дължимите й възнаграждения.

Съдът бил неправилно възприел текста на поканата, в която било записано искане да бъде допусната на работното й място, а в случай на прекратяване на трудовото правоотношение – да й връчат документи за това и едва като последваща претенция било посочено искане за изплащане на възнаграждението и на обезщетенията. Тази покана била подадена на 11.09.2025 г. и получена от него на 16.09.2025 г., т.е. 7 дни преди работодателят да поиска обяснения по повод на нарушения на трудовата дисциплина, които съществено се различавали от тези, посочени в заповедта за уволнение. Въззивницата твърди, че до средата на м. септември 2025 г. не била допускана до работното си място, след като била изгонена без основание.

Въззивницата твърди, че още на следващия ден, 24.09.2025 г. представила писмени обяснения, работодателят й не отговорил по никакъв начин на нейната покана. Едва на 24.09.2025 г., т.е. 8 дни, след като работодателят получил отправената от нея покана за допускане до работа, отправя втора покана чрез телепоща за даване на обяснения за отсъствие от работа без 1 основателни причини.

Първоинстанционният съд не проследил последователността на поканите, а формално приел, че е налице отправено искане за даване на обяснения, без да съобрази, че е отправила искане за допускане до работа и без да вземе предвид, че цял месец след като тя е била изгонена от работа работодателят й не е предприел никакви действия. Самият факт, че той бил поискал първо обяснения да допуснати нарушения в качеството на МОЛ, а не за самоволно отсъствие от работа, доказва липсата на описаното в заповедта за дисциплинарно наказания нарушение на трудовата дисциплина. Поради това не следвало да се ценят като достоверни относно датата на съставяне на протоколите, отразяващи неявяването й на работа.

Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че по втората покана не били представени обяснения, защото от приложените писмени доказателства се установявало изпращането им и получаването им от работодателя. Те се намирали у работодателя и той не ги представил по делото. Според съдебнопочерковата експертиза голяма част от документите, съдържащи се в трудовото й досие, били неистински и подправени. Този факт бил достатъчна индиция за неговата недобросъвестност и предполага укрити неизгодни за него факти и документи. От друга страна, в приетите като доказателства по делото документи били обясненията й, дадени по първата покана, от които се установявало причината за недопускането на ищцата на работа. Установено било, в т.ч. и от свидетелските показания, че тя била изгонена и напуснала местоработата през м. август 2025 г. Свид. Д.Б. била виждала кореспонденция по Вайбър, която съдържала запитването й кога да се яви на работа или трудовото правоотношение е прекратено. В отговор получавала само заплахи и изнудване за пари. Свидетелките И.Й. и Е.Б. дали неверни показания, а съдът ги кредитирал изцяло безкритично и без да отчете факта, че те били в отношение на служебна подчиненост и зависимост от ответника. За това, че техните показания били недостоверни, говорело и обстоятелството, че свидетелката се объркала и не могла да отговори да въпрос относно графика и смените, както и относно начина на изплащане на заплатите.

Първоинстанционният съд възприел безкритично представената по делото ведомост за заплатите за м. август 2025 г., за която вещото лице от съдебнопочерковата експертиза твърди, че съдържа подписа й. Съдът не бил обсъдил заключението в контекста на останалите събрани по делото доказателства, а именно твърдението на всички, че тя не е била на работа към края на м. август 2025 г., а щом не е била, няма как да е подписала ведомостта в края на месеца.

Представената ведомост не съответствала на показанията на свидетелките Б. и Й., които твърдели, че заплати се изплащани ежеседмично. Ако техните показания били верни, то представената ведомост била неистински документ, тъй като бил с невярно съдържание, тъй като не отразявало действителното изявление на подписалите го лица. Въззивницата счита, че не следва да бъде приемано, че е изпълнено изискването на чл.193 КТ, като на основание чл.193, ал.2 КТ атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Иска се въззивният съд да постанови решение, с което да 2 отмени обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да признае, че наложеното наказание дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно и да отмени издадената заповед. Иска се съдът да уважи и всички предявени от ищцата искове.

Въззиваемият „Б.“ ООД оспорва въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно иска да бъде потвърдено.

Излага съображения по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред районния съд са били предявени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, чл. 128, т.2 КТ вр. с чл. 242 КТ, чл. 213 КТ и чл. 224 КТ. Ищцата А. Ж. Д. е твърдяла, че по силата на трудов договор от 25.08.2023 г. с ответното дружество е заемала длъжността продавач – консултант с място на работа магазин „Б.“ в гр. Р.. Съгласно сключения между страните трудов договор с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ тя следвало да получава основно трудово възнаграждение в размер на 780 лв., ведно с 0,6 % допълнително възнаграждение за всяка година за придобит трудов стаж и професионален опит. Въззивницата е твърдяла, че през 2025 г. възнаграждението й било в размер на МРЗ, а именно 1077 лв. На 25.08.2025 г. тя била отстранена от работното й място, без обяснения и без връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или предизвестие. От този момент не била допускана на работа и не й било изплатено месечното трудово възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищцата е твърдяла, че е направила многократно опити да разговаря със своите работодатели - управителите на ответното дружество, но безуспешно. Това я принудило да изпрати до ответника покана да бъде допусната до работа или да й бъде надлежно прекратено трудовото правоотношение, ведно с всички законови последици от това. Поканата била изпратена на 11.09.2025 г. и съответно получена от ответника на 16.09.2025г. лично от управителя И.И.. На 23.09.2025 г. получила нотариална покана за писмени обяснения относно нарушения на трудовата дисциплина и липси, установени при извършване на ревизия, за които твърди, че не била уведомена. В отговор на тази покана тя изпратила своите писмени обяснения на 24.09.2025 г., в които споменава за отправената от нея покана до работодателя от 11.09.2025 г., получена от него на 16.09.2025 г., заедно с поисканата с нотариалната покана от 23.09.2025 г. информация. Малко покъсно същия ден получила нова покана с искане за даване на нови обяснения.

Посочва, че незабавно е изпратила такива посредством куриерска служба „Спиди“. Твърдяла е, че на 08.10.2025 г. получила заповед № 2 от 07.10.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – поради неявяване на работа в продължение на два 3 последователни работни дни. В заповедта било посочено, че са й искани писмени обяснения и такива не са дадени, което не било вярно.

Ищцата е посочила, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят е игнорирал дадените от нея обяснения, без да изложи мотиви за това. Твърдяла е, че в трудовата й книжка, било вписано, че трудовото й правоотношение е прекратено на 01.06.2025 г., т.е. много преди датата на издаване и връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и в период, в който е изпълнявала съвестно трудовите си задължения. Искала е съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено; ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението от датата на влизане в сила на заповедта за уволнение за период от шест месеца, която сума била в размер на 1077 лв.; брутното й трудово възнаграждение за времето от 13.10.2025 г. до 13.11.2025 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; на основание чл. 213 КТ ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което не е била допусната до работа в размер на 1615,50 лв., както и сумата от 1077 лв., представляваща дължимото й трудово възнаграждение за месец август 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1077 лв. на основание чл. 224 КТ.

Ответникът по делото „Б. 3“ООД е оспорил предявените искове.

Признал е, че с ищцата са били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор от 25.08.2023 г. за длъжността продавач - консултант, с място на работа супермаркет „Б.“, гр. Р.. Твърдял е, че съгласно утвърдения за работа график за м. август 2025 г., А. Д. е следвало да бъде на работа през м. 08.2025 г. съответно на 24, 26, 27, 28, 31.08.2025 г. На 27.08.2025 г. управителят на ответното дружество И.И. установил, че ищцата извършва нередни дейности по време на работа и веднага провел разговор с нея, в който на същата е направена забележка да преустанови тези си действия, като била предупредена, че ще й бъде потърсена съответната отговорност. Твърдял е, че на същата тази дата 27.08.2025 г., веднага след проведения разговор, на обяд, ищцата самоволно напуснала работното си място, без да дава на когото и да било обяснения и си тръгнала. Тя не се явила на работа в оставащите дни от м. август 2025 г., с оглед утвърдения график - 28.08 и 31.08.2025 г., което било основанието за дисциплинарното наказание „уволнение“, а не други нарушения на трудовата дисциплина. Твърдял е, че до ищцата била изпратена нотариална покана от 03.09.2025 г., в отговор на която били получени два екземпляра писмени обяснения. Ответникът е твърдял, че ищцата не се явява на работа и през следващите дни от м. септември 2025 г., които по утвърдения график били: 01.09, 02.09, 03.09, 04.09, 05.09, 09.09, 10.09, 11.09, 12.09, 15.09, 16.09.2025 г. За отсъствието на тези дати били съставени констативни 4 протоколи, както и доклад до работодателя от 17.09.2025 г. Ответникът признава, че чрез телепоща на 11.09.2025 г. е получил писмо с редица искания от страна на ищцата, които нямат нищо общо с действителните факти, с искания да бъде допускана до работа, след като самата тя самоволно била напуснала работното си място и не се явява на работа, поради което счел да не отговаря на това писмо. Твърди, че до ищцата били изпратени два броя искания за даване на обяснения за нейното безпричинно отсъствие в тридневен срок - с изх. № 52/17.09.2025 г., изпратени на 23.09.2025 г. - едното чрез телепоща от управителя Т.И., а другото като писмо с обратна разписка пак чрез Български пощи ЕАД - от управителя И.И.. Те били получени от ищцата на 24.09.2025 г. В указания срок тя не била изпратила обяснения за отсъствието си от работа, поради което била издадена заповед № 2/07.10.2025 г., с която й било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, с което се прекратява трудовото й правоотношение. Заповедта била получена от ищцата на 08.10.2025 г., което тя е удостоверила с подписа си. Прекратяването на трудовото правоотношение било регистрирано в системата на НАП. Трудовата книжка била предадена на ищцата на 14.10.2025 г., както и й било изплатено дължимото й се трудово възнаграждение за м. август 2025 г. срещу подпис, в брой, по ведомост - сумата от 840,74 лв. Ответникът е оспорил твърденията на ищцата, че била отстранена от работа и не била допускана от работодателя.