Решение № 116 от 30.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. С., 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20251870100258 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „А.П.С. Б. Б.” ЕООД,със седалище и адрес на управление–гр.С., бул. “Б.“ № 81В против Д.

С. Я., ЕГН: **********, гр.С., ул.“Р.“ № 12 ,с която е предявен иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 500 лв. главница, представляваща задължение по договор за паричен заем ..../10.12.2019г., сключен между „С.К.” ООД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сумата от 33,73 лв. - договорна лихва, дължима за периода 10.12.2019 г. - 10.03.2020 г.,сумата от 151.73 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода 10.03.2020 г. - 29.01.2025 г.,324.69 лева дължими такси ,съгласно Тарифа на таксите и разходите ,събирани от „С.К.“ ООД и 207,27 лева неустойка ,съгласно чл.6.2 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.02.2025 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 155/2025 г. на РС-С.. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „С.К.“ ООД е възникнало валидно облигационно отношение, основаващо се на договор за паричен заем № ..../10.12.2019г., сключен на 10.12.2019 г. по електронен път по реда на ЗПФУР. Съгласно условията на договора длъжникът е получил заемната сума в размер на 500 лева, срещу което се е задължил да върне 3 броя вноски по 177.91 лева всяка, в срок до 10.03.2020 год.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен 1 процент на разходите в размер на 47.78 %. Твърди се, че вземането е изискуемо и не е изплатено нито на падежа, нито до настоящия момент.Впоследствие вземанията на кредитора по договора са били прехвърлени на ищеца „А.П.С. Б. Б.“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., за което ответникът бил надлежно уведомен.При условията на евентуалност се моли съдът да приеме, че уведомяването на длъжника е извършено с получаване на исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението за цесията, изходящо от цесионера, надлежно упълномощен за това от цедента.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор,в който е изразила становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложила подробни съображения.Оспорва обстоятелствата ,на които се основава исковата претенция .Твърди ,че вземането на ищеца не съществува ,основано на договор за потребителски кредит от 10.12.2019 год. ,сключен със „С.К.“ ООД.Оспорва твърдението на ищеца ,че е налице възникнало валидно облигационно правоотношение с ищеца по цитирания договор за потребителски кредит. Алтернативно твърди ,че не дължи плащане на претендираната сума ,тъй като договорът за кредит е нищожен и релевира възражение за нищожност на уговорената в договора за потребителски кредит възнаградителна лихва в размер на 40%. Направено е възражение за начина, по който е сключен договорът от разстояние на основание ЗПФУР, като са изложени подробни доводи в тази връзка.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Ответницата в с.з. не се явява и не се представлява. с писмена молба последният е заявил, че поддържа отговора, не са ангажирани доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 ГПК,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като същият е допустим.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 155/2025 г. по описа на РС-С., с издадената по това дело Заповед № 104/14.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът Д. С. Я. да заплати на кредитора „А.П.С. Б. Б.” ЕООД суми, дължими по Договор за паричен заем К. № ..../10.12.2019г., сключен между „С.К.” ООД , сключен между и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на кредитора с договор за цесия от 21.07.2022 г., а именно: сумата от 500 лв. - главница, сумата от 33.73 лв. –договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 10.12.2019 г. - 10.03.2020 г., сумата от 151.73 лв. –мораторна лихва, начислена за периода 10.03.2020 г. -29.01.2025 г.,207.27 лева неустойка по чл.6.2 от Договора за кредит .... и 324,69 лева такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.02.2025 г. до 2 изплащане на вземането, както и сумата от 129.00 лв.-разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.Заповедта за изпълнение е била редовно връчена лично на длъжника,срещу която ответницата е депозирала в законоустановения срок възражение ,поради което на осн.чл.

414, ал.1, т.1,вр.ал.3 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземанията си, което е сторено в срок с предявяване на настоящия иск.

По делото е представено копие на Договор за паричен заем К. № ..../10.12.2019г г. –индивидуални условия, в който е посочено, че същият е сключен между „С.К.” ООД –заемодател и Д. С. Я. - заемател, при следните условия и параметри: размер на отпуснатия заем - 500 лв., размер на погасителната вноска – 3 х 177.91 лв., вид вноска – месечна,годишен процент на разходите на заема – 47.78 %, брой вноски – 3, фиксиран годишен лихвен процент - 40,05 %, дата на първо плащане–10.01.2020 г.,дата на последно плащане–10.03.2020 г., обща сума за плащане – 533.73 лв. В договора се съдържа и план за погасяване на задължението. Върху договора липсват подписи на сключилите го лица, като ищецът твърди, че договорът е бил сключен от разстояние при условията на ЗПФУР.Представени са и Общи условия на „С.К.“ ООД за заеми „К.“ (в сила от 08.03.2019 г.), като в чл.7 от договора за заем – индивидуални условия се съдържа декларация на заемателя, че е получил общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи. Върху общите условия обаче също липсват подписи на страните по твърдяния договор.Към исковата молба е приложено доказателство, озаглавено „Лог файл по договор за паричен заем № ...., но в него не се съдържа насрещно изявление на ответницата, с което тя да е изразила воля и да е дала съгласието си за сключване на процесния договор за заем.За доказване предаването на заемната сума ищецът е представил Разписка за извършено плащане от 10.12.2019 г., съгласно която „С.К.“ ООД е превело по сметка на ответницата в „EasyPay“ сумата от 500 лв. с основание „заем съгласно договор ..... Липсват обаче доказателства ответницата да е получила реално тази сума.При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно съдържащата се в чл. 6 от ЗПФУР легална дефиниция на понятието „Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, такъв е всеки договор,сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти във връзка със сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно:че доставчикът на услугите е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл.12,ал.1 или 2 от ЗПУФР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е 3 необходимо,за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, като доказателствената тежест за доказване на тези обстоятелства е възложена изцяло върху доставчика на услугите, какъвто е ищецът в настоящото производство.

Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията,направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи валидно сключване между „С.К.“ ООД и ответницата на гореописания договор за потребителски кредит от разстояние, съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП.Единственото представено в тази връзка доказателство е т.нар. „Лог файл“, но както бе посочено по-горе, в него липсва изявление на ответницата, с което тя да е изразила съгласие за сключване на твърдяния от ищеца договор за заем.На следващо място съдът намира за недоказано и твърдението на ищеца, че ответницата е получила главницата по твърдяния договор за заем в размер на 500 лв. В тази връзка бе представена единствено разписката от 10.12.2019 г.

(посочена по-горе в решението), която не удостоверява получаване на сумата от ответницата.С оглед на това и тъй като договорът за заем е реален, т.е. за сключването му е необходимо заемната сума да е била предадена от заемателя и получена от заемополучателя, а в случая липсват доказателства за това, съдът намира, че е налице допълнително основание да се приеме, че между „С.К.“ ООД и ответницата не е бил валидно сключен посоченият в исковата молба договора за паричен заем, вземанията по който се твърди, че са били цедирани на ищеца.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответницата не е имала задължения към „С.К.“ ООД по посочения в исковата молба договор за паричен заем, които биха могли да бъдат прехвърлени на ищеца, поради което следва да се приеме, че вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не съществуват.

Ето защо предявеният иск по чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.Предвид неоснователността на иска, на ищеца не следва да се присъждат разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.П.С. Б. Б.” ЕООД,със седалище и адрес на управление–гр.С., бул. “Б.“ № 81В против Д. С. Я., ЕГН: **********, гр.С., ул.“Р.“ № 12, иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 500 лв. - главница, представляваща задължение по договор за паричен заем ..../10.12.2019г., сключен между „С.К.” ООД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и 4 прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сумата от 33,73 лв. - договорна лихва, дължима за периода 10.12.2019 г. - 10.03.2020 г.,сумата от 151.73 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 10.03.2020 г. - 29.01.2025 г.,324.69 лева дължими такси ,съгласно Тарифа на таксите и разходите ,събирани от „С.К.“ ООД и 207,27 лева неустойка ,съгласно чл.6.2 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.02.2025 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед 104/14.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 155/2025 г. по описа на РС-С..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5