Решение № 1373 от 29.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Х.ва при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000501327 по описа за 2023 година

С решение № 143 от 21.12.2022 г., по гр.д. № 75/21 г., ОС Благоевград, осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Х. Г. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на 25.05.2016 г., ведно със законната лихва от 22.08.2021 г., като отхвърля иска до сумата от 50 000 лв. и за законна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 21.08.2021 г.

С определение № 72 от 21.02.2023 г. по чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на адв. Т. Г. Г. за присъждане на хонорар по реда на чл. 38 ЗА.

Срещу решението, в отхвърлителната му част е депозирана въззивна жалба от Х. Г. М., като се претендира да се увеличи размера на обезщетението до сумата от 35 000 лв. Изтъква, че е нарушен принципът на справедливост в чл. 52 ЗЗД, не са отчетени естеството на травмите на пострадалия и техния ефект, не са взети предвид нивата на застрахователните покрития, икономическите отношения, както и че не е съобразена съдебната практика. Подчертава, че изводът за принос от 50 % е недоказан и сочи, че той не може да почива на предположения. Моли да се отмени решението в частта, в която е отхвърлен иска над сумата от 10 000 лв. до сумата от 35 000 1 лв., както и да се присъди лихва от 25.05.2016 г., датата на ПТП, а не от 21.08.2021 г. Претендира разноски.

Срещу определението по чл. 248 ГПК е подадена частна жалба от адв.

Т. Г., в която се сочи, че съдът неправилно е отхвърлил искането за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА въпреки представен договор за правна помощ, в който е посочено, че същият е сключен при условията на цитирания текст (л. 219).

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва и двете жалби като намира, че постановените актове на съда са законосъобразни.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът Х. Г. М. твърди, че пътувал в автомобил и пострадал при ПТП на 25.05.2016 г., което било предизвикано от виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Твърди се, че получил черепно-мозъчна травма, счупване на носни кости, изкривена носна преграда и контузия на меките тъкани на гърба, преживял стрес, неудобство, страх от автомобили, изпитвал главоболие, гадене и световъртеж, не се срещал с приятели. Претендира като обезщетение за претърпените от него болки и страдания от получените увреждания да му се изплати сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.05.2016 г., до окончателното изплащане, както и съдебните разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска, като възразява за описания механизъм, вида на вредите, като поддържа възражение за принос поради неизпълнение на задължение за използване на обезопасителен колан. Оспорва акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендирала.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

2

Няма спор пред настоящата инстанция, че на 25.05.2016 г. е настъпило ПТП, по вина на водач (с оглед влязла в сила присъда по НОХД № 211 от 2019 г., ОС Благоевград, за причинена смърт по непредпазливост – л. 47, без в присъдата да са инкриминирани вредите на ищеца), чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника-застраховател. Не се спори също, че при инцидента е пострадал ищецът. По делото има разногласия относно дължимия размер на обезвреда и наличието на принос от пострадалия, както и началния момент на начисляване на лихвата.

Св. Н. К. Н., виновният водач на МПС, разказва, че Х. пътувал на задната седалка в дясно. Пътникът на предната дясна седалка е загинал. Сочи, че видял, че Х. е с поставен колан по време на пътуването, но към момента на самия инцидент не е видял, като изтъква, че автомобилът има специални датчици и ако някой от пътниците не е с колан той подава звуков и светлинен сигнал, какъвто той не е установил. След инцидента състоянието и на свидетеля, и на ищеца било тежко, от болницата в Разлог ги прехвърлили в София. След като се прибрали в домовете си, свидетеля се чул с Х. и той му казал, че не бил добре, говорил бавно, имал затруднения с дишането, не излизал за около месец. Казвал, че не може да седи дълго време изправен, виело му се свят за период от около 5-6 месеца, не ходел на работа. Когато видял ищецът той имал белези по носа и челото, които после изчезнали.

Св. Б. Н. М., съпруга на ищеца, разказва, че го видяла в болницата след инцидента, той бил на носилка, неконтактен, цялото му лице било в кръв и отоци, с прорезни рани. После й казали, че имал счупен нос, травми на гърба, гръдния кош и торса, както и комоцио. Травмите му били много тежки и го транспортирали във ВМА София където тя била с него за придружител.

Наместили му носните кости без операция, но с външна шина (за около 3-4 седмици), той не можел да диша, не можел да става от леглото, изпитвал огромни болки, които не се влияели от лекарства, бил с катетър, свидетелката го вдигала, подкрепяла за да се изправя, хранела, обслужвала изцяло. Около месец след изписването той продължавал да не може да се обслужва сам.

Сочи, че носните прегради не били наместени добре и той имал проблеми с дишането, особено при спане, а от травмите по тялото все още изпитвал болки при определени движения. След ПТП той не бил същия – изпаднал в дупка и в депресия, бил смазан, спрял да общува, не искал да ходи на работа, получавал паник атаки и сърцебиене, опасявал се, че ще му се случи нещо 3 лошо. Около 3 години се чувствал психически нестабилен. Тръгнал на работа след около половин година, приятел психолог идвал в дома му за да му помогне да преодолее това, което се е случило. Вече нямал белег от счупването на носа.

Св. И. Н. М., близък на родителите на ищеца, разказва, че го видял в болницата в Разлог, където той бил неадекватен, цялото му лице било в кръв, не познал майка си. Закарали го във ВМА, където лекарите казали, че от колана имал наранявания в областта на гърдите. Когато свидетелят го посетил, той бил на легло в болницата и на носа му били поставили нещо медицинско, той дишал само през устата и не говорел, чувствал силни болки в носа и гърдите. След инцидента станал много нервен, избухлив, получил тикове. За около 3 месеца ползвал придружител за елементарни нужди, жена му се грижела за него. След време складът му фалирал тъй като Х. не можел да работи в него. Разказвал, че е неспокоен, будел се, бил контактен, а сега се затворил, изпитвал страх от коли. Носът му останал изкривен и все още имал проблеми с дишането.

КСМАТЕ установява, че ищецът е получил счупване на носни кости.

Според вещото лице оплакванията свързани с болки в гърба, ЧМТ и др. не са описани в епикризата, тъй като не са свързани с медицинската пътека.

Споменатата ЧМТ не е уточнена като контузия, компресия или сътресение.

Извършената репозиция е силно болезнена ако е без упойка. По правило в следващите 1-2 дни болката се влияе от лекарства и е тъпа и поносима. Ако пътникът е бил с поставен колан травмата в областта на носа не би се получила. Описаните травми са възможни ако пътникът е без колан.

Посочено е, че пациентът е постъпил с оплакване за болки в гърба, а не за болки в гърдите. Първите могат да се получат, като резултат от движение на тялото без колан първоначално напред, а след това назад, а вторите – при поставен колан. Посочено е, че е извършено наместване на костите под локална анестезия, поставена е фиксажна лонгета, предписани са антибиотици и мехлеми. Няма данни за посещения на други специалисти – невролог, травматолог, психиатър. Отделно е посочено, че при правилно поставен колан движението на тялото би било ограничено, което се отнася и за травмите. Посочено е, че травмите са твърде възможни за пътник без колан.

4

В о.з. вещото лице Р. С. – л. 192, е разяснила, че при конкретния случай и с оглед естеството на удара – челен, травматичните увреждани на носа са настъпили при първото съприкосновение. След това при извършената ротация ще настъпи удар в дясното му рамо или глава, в теменна област.

Скоростта на автомобила след удара е била 20 км/ и при нея чак такива силни увреждания на носа не биха се получили.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно размер на обезщетението, респ. приноса от пострадалия, като разногласията са по отношение на факта ползван ли е колан и дали и как това е допринесло за телесните увреждания. Жалбоподателя възразява и относно момента на начисляване на законна лихва.

От анализа на събраните доказателства в тяхната съвкупност се налага извода, че пострадалият е пътувал без предпазен колан, на задна дясна седалка. Това е способствало за настъпване на телесните увреждания именно в зоната на предната част на главата. Предпазния колан по правило осигурява относително стабилно скрепяне на тялото към седалката, но позволява движението на главата в страничните посоки и от части – напред. Ноторно известно е, че това движение напред може да бъде в рамките на 8-10 см, което не позволява главата да достигне до предната седалка и да понесе удар от нея. В случая (при челен удар на МПС) очевидно именно такова движение е нанесло травмите в областта на лицето и е предизвикало фрактурите в областта на носа. Ако пътникът е бил с поставен колан главата е можело да се придвижи напред, но не и да достигне до предната облегалка. Няма данни, че механизма на произшествието е бил с ротация, което да създаде условия за странични удари, респ. по делото не се установява, че дори и да е бил с колан пътникът е можел да понесе увреждания в зоната на главата – напр. няма данни, че части от купето са навлезли навътре и са осъществили съприкосновение с лицето на ищеца. В приетата експертиза е пояснено, че пациентът е постъпил в болницата с оплакване за болки в гърба, а не за болки в гърдите, като е разяснено, че първите могат да се получат, като резултат от движение на тялото без колан първоначално напред, а след това назад, а вторите – при поставен колан. В този смисъл безусловно и логично обоснован 5 е изводът в КСМАТЕ, че пострадалият е съпричинил вредния резултат, като е пътувал без колан. Ако такъв е бил поставен ударът е щял да бъде или осуетен или с друг интензитет и последици за здравето. Не може да се кредитират показанията на водача, който е посочил, че за част от времето е установил, че ищецът е ползвал колан – тези данни не са в синхрон с експертните становища. Отделно от това същите могат да се считат за предубедени, както и основани не на преки впечатления, а на допълнителни умозаключения, основани на факта, че при снемане на колана се задействал звуков датчик, който водачът не е чул. Няма категорични данни, че посочения индикатор за свален колан е бил изправен към момента на събитията.

При тези изводи съдът приема, че за конкретния случай, приносът следва да се определи в по-завишен размер от обичайно определения (10 %), а именно – 20 %. Последният е обусловен от установеното по делото, че ударът на главата е настъпил челно, а именно за осуетяване на такъв тип удари е предвиден предпазния колан. В същото време съдът приема, че принос от 50 % (определен от първостепенния съд) е завишен. При всички случаи следва да се отчете, че водачът на МПС има процентно по-висок принос за инцидента, тъй като е нарушил повече правила – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП видно от приложената присъда.