Решение № 2455 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2455 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110113201 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове от ищеца А. И. И. ЕГН ********** срещу ответника „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ № *, бул. „А. М.“ № **, вх. „*“, ет. *, офис **, за постановяване на решение, както следва:

1. За приемане за установено между страните, че договор за потребителски кредит № 1374414/13.08.2024 г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,

2. За осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата в размер на 250 лева, представляваща всичко платено над главницата по договор за кредит, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, съграсно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че на дата 13.08.2024 г., между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1374414 („Договора"). По силата на сключения договор, на кредитополучателя е предоставена сумата от 500 лева, със задължения за същия да върне заетата сума в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата, като задължението за връщане, съгласно договора, следва да се осъществи еднократно. По силата на сключения договор, ГПР е в размер на 49,85 %, лихвата в размер на 16, 90 лева, при лихвен процент 3,38 %, като общата сума за връщане е в размер на 516,9 лева. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “M. B.”, М., по силата на договор за поръчителство, сключен между кредитополучателя и поръчителя, като уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Съгласно договора за поръчителство от 13.08.2024 г., кредитополучателят се задължава да заплати 1 възнаграждение за поръчителя, представляващо „такса за предоставяне на гаранция“.

Твърди се от ищеца, че по договор за потребителски кредит №

1374414/13.08.2024 г., той е заплатил сумата от 750 лева. Посочва се, че възнаграждението за поръчител, не е било включено към общия разход по кредита, още повече като се има предвид, че потребителят заплатил една обща вноска и тя е била изцяло заплатена по сметка на кредитополучателя. Сочи се, като допълнително обстоятелство, че кредиторът „Ф.

Б.“ ЕООД и поръчителя “M. B.”, М., са свързани лица.

Настоява се, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит. Претендира се, с оглед сочената по-горе нищожност на договора за потребителски кредит, че потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, което се твърди от ищеца, че вече е сторил в полза на ответника, като заплатената над чистата стойност по кредита сума от 250 лева, представлява в този смисъл неоснователно обогатяване за ответника, и е била платена без онование, като по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, подлежи на връщане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на дължимата сума.

При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и зо присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ф. Б.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на установителния иск и неоснователност на предявения осъдителен иск. Твърди се, че искът е заведен срещу ненадлежна страна, предвид факта, че договорът за гаранция, чиято нищожност се претендира, е между сключен „М. Б.“ и ищеца, поради което представлява отделно облигационно правоотношение, в което ответника не е страна, съответно обявяването му за нищожен/унищожаем няма да произведе действие спрямо него. Сочи се, че твърдението, че поръчителството от „М. Б.“ (М.), е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно. Твърди се, че кредитополучателя сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция, не е задължително. Сочи се, че договорът за гаранция, е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Сочи се, че твърдението на ищеца за допълнителни разходи, е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Претендира се, че ответникът е предоставил необходимата информация за ГПР и условията по договора, съответно ищецът е имал възможност да избере обезпечението, като и правото да се откаже в 14 – дневен срок, но не е упражнил това си право.

При изложеното, се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендират се и сторените разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения, по силата Договор за потребителски кредит № 1374414/13.08.2024 г. („Договора"). Съгласно договора, кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, със срок на ползване 30 дни, с падежна дата 12.09.2024 г., като кредитополучателя се задължава да върне заема, с еднократно плащане на сумата. В процесния договор за потребителски кредит, е посочено, че общата сума за връщане е в размер на 516,90 лева, ГПР е в размер на 49,85 %, размера на лихвата е 16,90 лева, като общия разход е именно размер на посочената лихва.

По делото са представени доказателства за плащане на сумата от 500 лева от ищцовата страна в полза на ответното дружество, също така и платежни нареждания за общо от 250 лева.

2

Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от M. B. в полза на дружеството – ответник. Договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.

С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечаването се извършва чрез одобряване на заема.

Съдът е приел и за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в патримониума на ответното дружество е постъпила сумата от 750 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Относно твърденията за недопустимост на иска, съдът намира същите за неоснователни.

Винаги е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договор или на отделни клаузи по него за страна по договора.

От наличните по делото доказателства, е прието за безспорно, че между страните е бил сключен процесния договор. В случаят не се претендира нищожност на сключения договор за гаранция (поръчителство), а на главния договор за предоставяне на потребителски кредит кредит № 1374414/13.08.2024 г. („Договора"). Като от друга страна въпросът дали е предявен иск срещу надлежна или ненадлежна страна, съдът при определяне на надлежните страни взема под внимание твърденията в исковата молба от ищеца. Вече кои са надлежните страни по материалното правоотношение, е въпрос по основателността на иска, по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.

Отношенията между страните се уреждат от ЗЗП и ЗПК.

В договора за потреобителски кредит, не е предвидена възможност за длъжника да осигури физическо и/или юридическо лице, което да сключи договор за поръчителство с кредитора. Тоест, при избор да предостави обезпечение чрез поръчителство, кредитополучателят е обвързан да сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице, определено от заемодателя – М. Б.. От друга страна, от граматическото тълкуване на чл. 6 от договора, се извежда, че дори не е предоставен срок за осигуряване на поръчителство или друг вид обезпечение, от което се извежда, че предоставянето на поръчителство е предоставено в полза на кредитодателя - ответник. След справка в Търговския регистър, се установява, че М. /M. B./ М. и „Ф. Б.“ ЕООД, са свързани лица, доколкото първото е бил едноличен собственик на капитала на второто от 09.12.2024 г. до 04.03.2025 г Сключването на договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, води до извод, че на длъжника не е било предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност, и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.

В случая договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя, и да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен това обвързването на 3 възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство, със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на понятието неравноправна клауза, според което това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност, и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал. 2 на разпоредбата, са посочени проявни форми на неравноправие в договор, сключен с потребител. Налице е противоречие с добрите нрави, което цели да заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни разноски, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях. Цената на възнаграждението за поръчителство, следва да е инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на този разход, се цели заобикаляне на прага на възнаграждението, с цел получаване на по-високо такова, което не следва да се допуска. Същото не е включено в посочения в договора ГПР. В съответствие с указанията на СЕС по аналогични казуси, както и с оглед изложеното погоре, следва да се дължи само чистата стойност на кредита, доколкото същият се явява нищожен, поради пороци, свързани с уговорката, уреждаща нищожна и неравноправна клауза, водеща до натрупването на разходи за длъжника. В чл. 16 ЗПК, е предвидено преди сключване на договор за кредит, кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя ,въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо да извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България, за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Макар и в отговора на исковата молба, кредитодателят да сочи, че е извършил проверка на ищеца относно кредитоспособността му, то реално такива доказателства не бяха представени и събрани по делото. По процесния договор е уговорен ГПР, в размер на 49.85%. Съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.