Решение № 121 от 31.05.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Сливен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500147 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 1033/21.12.2022г. по гр.д.

№ 5269/2021г. на СлРС, с което е

- отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД от С. С. И., ЕГН ********** от *** за осъждане на Р. В. Д., ЕГН ********** от ***, ДА Й ЗАПЛАТИ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, в резултат на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП-то- 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан;

- отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД от С. С. И., ЕГН ********** от *** за осъждане на Р. В. Д., ЕГН ********** от ***, ДА Й ЗАПЛАТИ сумата от 90, 37 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП-то- 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан и е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 800 лв. направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на 1 страната на ответника ЗК Лев Инс АД, гр. София .

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство., с което то се атакува изцяло.

Във въззивната жалба въззивницата твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при некоректна фактическа обстновка и неправилно цененне на доказателствения материял. Твърди, че напълно необосновано е отхвърлен искът, като съдът не е изложил мотиви защо приема за неоснователно предявяването на претенция против делинквента за заплащане на всички вреди в пълен обем при заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение две години и половина порано. Липсва анализ в решението кои вреди са обезщетени, а само декларативно е посочено, че са възмездени със споразумението със застрахователя идентични с претендираните вреди. Също така въззивницата твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд не е съобразил принципа на справедливост, заложен в ЗЗД, а и законът изисква реално плащане на пълния размер на причинените неимуществени вреди.

Освен това от една стана съдът е приел, че са причинени вреди н астойност 5 000 лв., а от друга – че изплатеното на базата на споразумението със застрахователя от последния обезщетение от 1000 лв. напълно покрива и възмездява всички вреди, както и, че не могат да се заплащат два пъти едни и същи неимуществени вреди. Въззивницата заявява, че нито са обезщетени всички вреди, нито пък заплатеното обезщетение е справедливо и ги е покрило в пълен размер. По-нататък твърди, че решаващите мотиви на обжалвания акт са в противоречие със събраните доказателства, тъй като съдът не е съпоставил посочените в исковата молба и в споразумението вреди, а в предмета на спорзумението не са оценени тежестта и силата на болките и страданията на няколко контузии, както и неимуществените вреди под формата на стресова реакция с изразени вегетативни прояви, продължаващите болки в областта на травмите и неприятните изживявания. Не е взет предвид посттравматичния стрес, състоянието на притесненост и тревожност, неспокойствието и напрежението, което въззивницата е изпитвала, това, че е била с променливо настроение, потисната, не спяла добре, плачела и имала неприятно чувство като минавала край мястото на инцидента, станала затворена и прекарвала вкъщи повечето време. Били представени доказателства от психиатричен 2 преглед, които сочели, че тя е била емоционално лабилна, проявявала избягващо поведение, преработвала психотравмата и имала признаци на депресия, които не са взети предвид от решаващия съд, а тези вреди не са оценени в споразумението със застрахователя. Освен това в предмета на споразумението от 15.08.2019г. не са посочени и оценени никакви имуществени вреди.

С оглед всичко изложено въззивницата иска да се отмени атакуваното решение като неправилно и въззивната инстанция да постанови ново решение, с което уважи исковете в пълен размер, претендира разноски за двете инстанции. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство, е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а п ървоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият счита, че правилно съдът е приел, че със заплащането на обезщетение от страна на застрахователя му въз основа на сключено писмено споразумение, и при липса на доказан ексцес, е неоснователно предявяването на нов иск от пострадалата.

Поради това въззиваемият моли да не се уважава въззивната жалба, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за тази инстанция. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В законовия срок въззиваемата страна – помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подала и насрещна въззивна жалба.

3

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство, редовно призован, не .изпраща прцесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемият – трето лице-помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, редовно призован, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие, с писмена молба от процесуалният си представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.

Този състав счита, че първоинстанционният съд е изложил фактическата хронология вярно, поради което я въвежда по подразбиране.

Той обаче не е приложил правилно сводимите правни норми.

4

Изложените основателни. във въззивната жалба оплаквания са частично

Доколкото по отношение правилността на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е ограничена единствено от посоченото в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то в случая на спорното поле е поставен единствено въпросът дали уважаването на претенциите за обезщетяване както на неимуществените, така и на имуществените вреди, е препятствано от предходно изплащане на обезщетение от страна на застрахователя на делинквента-ответник, участващ като негов помагач в процеса.

Действително е безспорно доказано, че на 15.08.2019 г. е сключено споразумение между ЗК Лев Инс АД и С. С. И., с което застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата на основание чл. 493 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД застрахователно обезщетение в общ размер на 1000 лв., представляващо паричната стойност на претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в контузия с отоци и кръвонасядания в областта на таза и долните крайници, настъпили в причинна връзка с осъществяване на ПТП от 11.04.2019 г., като страните са се съгласили, че крайният и окончателен размер на обезщетението за компенсиране на неимуществените вреди на С. И., настъпили от ПТП на 11.04.2019 г. възлиза на 1000 лв. Посочили са, че сумата е определена при отчитане на естеството на травмите, начина на провеждане на лечението и обичайния комплекс от лечебни дейности и интервенции до завършването му, характеристиките и срока на възстановителния период, настъпилото възстановяване, възрастта на пострадалото лице, начина на настъпване на травмите и естеството на заявените вреди, както и всички обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП, относими към случая.

В същото споразумение, в чл. 2, т.1, С. С. И. е декларирала, че е съгласна с окончателния размер и начина на определяне на застрахователното обезщетение в размер на 1000 лв., като горецитираното обезщетение изцяло покрива и възмездява всички претърпени от нея поради травмите от ПТП и проведеното лечение неимуществените вреди, които са предмет на застрахователната преписка, а в т. 2 тя е заявила и декларирала, че със сключването на споразумението се уреждат изцяло, окончателно и в пълен обем всички нейни претенции във връзка с настъпването на застрахователното събитие, последиците от него и претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, от възникването на телесните травми, които са предмет на претенцията.

С платежно нареждане от 9.10.2019 г. застрахователят е превел по сметка на ищцата сумата от 1000 лв.

5

От една страна това съглашение има действие както спрямо страните по него, така и спрямо ответника, като пряк извършител, в чийто дълг е встъпил неговият застраховател по силата на договора между тях.

Това означава, че последният е освободен от паричното си задължение, което друг е изпълнил вместо него, по отношение на обезщетените с него вреди. От друга страна претенцията на ищцата касае заплащане на обезщетение и за претърпени неимуществени вреди, които не са били включени в споразумението със застрахователя. В исковата молба се претендира репариране на вреди с неимуществен характер, но те са от два, коренно различни вида – твърдят се претърпени физически и психически страдания. Тяхното естество е с различно обективно проявление и всяко от тях поражда различна по вида си неимуществена вреда. Претендира се и обезщетение за претърпени вреди с имуществен характер, които не са накърнили телесния и душевния й интегритет, а са намалили нейното имущество.

Както вече се посочи, ищцата не би могла да търси повторно възмездяване на неимуществените вреди от претърпените физически болки, страдания и дискомфорт, както от застрахователя, така и от прекия причинител на вредата, след като веднъж те са били доброволно оценени и страните по споразумението са се съгласили, че това е паричният еквивалент точно на тези вреди. Тук, по повод оплакването на въззивницата, ч е в предмета на спорзумението не са оценени тежестта и силата на болките и страданията на няколко контузии, че не са обезщетени всички вреди, а заплатеното обезщетение не е справедливо и не ги е покрило в пълен размер, следва да се посочи, че тези доводи не могат да преодолеят силата на свободната воля на договарящите – в споразумението изрично е посочено, че предмет на обезщетяване са всички физически контузии, получени в резултат на ПТП /независимо от това как и колко подробно са описани/, като общото съгласие на страните е постигнато на базата на преценката на техните характер, тежест и прогнози и е намерило съвпадение върху сумата от 1 000 лв. По-късната промяна на виждането на която и да е от страните не може да рефлектира нито със задна дата, нито занапред, върху съдържанието на съглашението, което от своя страна предпазва и прекия причинител от ангажиране на имуществената му отговорност за обезщетяване на тези вреди, с изключение на настъпил ексцес, какъвто не се 6 твърди.