Решение № 121 от 29.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подпис на акта

Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 06.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова

Ивелина Д. Чавдарова

Десислава Ц. Величкова като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно дело № 20203100600691 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от К. С. Р.

ЕГН:********** частен тъжител по НЧХД № 1844/2020г. по описа на ВРС срещу разпореждане № 3705/04.06.2020г., с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се сочи, че съдът неправилно е преценил, че частния тъжител не е направил правна квалификация на инкринимираното престъпление, че не е вярно приетото от съда, че посоченото в тъжбата престъпление е от общ характер. Излага се, че извършеното от Д.П. е престъпление от частен характер, като се излагат подробни аргументи за това.

Прави се искане за отмяна на постановения първоинстанционен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. поддържа подадената жалба и моли същата да баде уважена. Излага и допълнителни съображения за искането си.

1

Назначеният служебен защитник на Р.- адв.М.К. също поддържа жалбата, като по същество моли постановеният съдебен акт на първоинстанционния съд да бъде отменен.

Д.П. се явява с адв.В.К. в съдебно заседание , като излага съображения защо обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли постановения първоинстанционен съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана тъжба от частния тъжител К. С. Р. срещу Д.Б.П. от гр.Варна.

В тъжбата се сочи, че тъжителят изтърпява наказание ,,Доживотен затвор,, като за периода 2007г.-2017г. е бил настанен в затвора Варна. Д.П. е бил в него период инспектор Социална дейност и възпитателна работа в същия затвор. Твърди се, че последния бил разпитан на 17.12.2019г. в качеството на свидетел в открито съдебно заседание по административно дело №1681/2019г. по описа на Административен съд Варна, като в съдебно заседание е дал лъжливи показания , като съзнателно е потвърдил истина и затаил истина за факти касаещи тъжителя. Излага, че е дал характеристики на тъжителя които не отговарят на истината и в частност, че е лице, което не може а бъде емоционално сринато. Демонстрирал явно отрицателно отношение спрямо него.

Сочи се, че според него Петров е осъществил състава на чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК.

С обжалваното разпореждане съдия-докладчикът по НЧХД №1844/2020г. по описа на ВРС е приел, че посочените в тъжбата и уточненията към нея обстоятелства не могат да се квалифицират като съдържащи признаците на престъплението от частен характер, а такова от общ характер и в частност по чл.290 ал.1 от НК. Приел е , че за него задължително се провежда досъдебно производство, като не се образува дело от частен характер или ако има образувано такова то същото се прекратява.

Въз основа на изложените факти в съдържанието на тъжбата, 2 въззивната инстанция намира следното:

Депозираната от Р. частна жалба е в срок, подадена от лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата се явява неоснователна.

Като правно основание за прекратяване на наказателното производство, съдия-докладчикът е посочил разпоредбата на чл.250, ал.1, т.

1пр.2 във вр.с чл.24 ал.5т.2 от НПК.

Към настоящият момент съгласно разпоредбите на НПК в правомощията на съдията докладчик се включва задължението му след образуване на делото да извърши проверка дали описаното в тъжбата престъпление се преследва по частен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК.

За да бъде сезиран валидно съдът, тъжбата съгласно чл.81, ал.1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да съдържа обстоятелствата на престъплението.

Това е така, тъй като съдията, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, следва да установи описаните в тъжбата факти на кое конкретно престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба на пострадалия.

В конкретният случай настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №1844/2020г. на ВРС е правилно, тъй като депозираната от Р. тъжба не е годна да възбуди наказателно преследване, тъй като описаното в нея не представлява престъпление от частен характер.

Видно от съдържанието на тъжбата, частният тъжител сочи 3 обстоятелства на извършено от Петров престъпление по чл.290 ал.1 от НК, чиято правна регламентация в НК е в Глава Осма, Раздел Трети„Престъпления против правосъдието“, които престъпления се преследват по общия ред.

В тази връзка правилно и аргументирано районния съд е анализирал това свое виждане, което напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.

Правилно е прието, че доколкото в тъжбата на Р. /колкото и подробна да е тя/ се сочат обстоятелства на извършено престъпление от общ характер , а именно по чл.290 ал.1 от НК, то това води до основание за прекратяване на образуваното дело от частен характер.

В обстоятелствената част на тъжбата от тъжителя Р. се навеждат факти и обстоятелства за извършено престъпление, което се преследва по общия ред , а не по тъжба на пострадалия, поради което и правилно съдия- докладчикът е преценил, че депозираната от Р. тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК.

В конкретния случай в тъжбата депозирана от Р. липсват факти, които биха могли да бъдат подведени под конкретен фактически състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а задължението на съдията докладчик е да даде правна квалификация на престъплението / с оглед изложените факти/ в разпореждането си за насрочване и предаване на съд или съответно при липса на такива факти да прекрати производството по делото- какъвто е и настоящия случай.

Пред настоящата инстанция не се навеждат нови доводи, които да обосноват незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че обжалваният съдебен акт е правилени законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на т.14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се дължи държавна такса в размер на 5 лева. ВРС не е дал указания на тъжителя да внесе следващата се такава с оглед 4 депозираната частна жалба, предвид което настоящата инстанция следва да осъди К. С. Р. ЕГН:********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса в размер на 5 лева с оглед предприетото от него обжалване с настоящата частна жалба.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.334, т. 6 от НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3705/04.06.2020г. по НЧХД №1844/2020г. по описа на ВРС с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК образувано по тъжба на К. С. Р. .

ОСЪЖДА К. С. Р. ЕГН:********** да заплати по сметка на ОСВарна сумата от 5 лева за образуваното въззивно производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5