Определение № 21003 от 28.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21003 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20231100510819 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.577 вр. чл.274- 279 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Р. И. И. частна жалба срещу издадено на 18.09.2023 г. по нот. дело № 562/ 2023 г. на нотариус С.Т., вписан под № 065 в регистъра на НК, с район на действие- СРС, постановление, в което е обективиран отказ на нотариуса да извърши нотариално удостоверяване по обстоятелствена проверка на придобито от жалбоподателката право на собственост- на основание давностно владение, върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-138/ 24.07.2017 г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект- от 05.10.2021 г., с адрес на имота: гр. София, СО-район ****, самостоятелният обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор № ***, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 78.81 кв.м, прилежащи части: зимнично помещение № 12 с площ от 6.15 кв.м, и 1.181 % идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- *** и ***, под обекта***, над обекта- ***, а съгласно документ за собственост: жилищен апартамент № 13, находящ се на VI етаж, вход „А“ в сградата на ЖСК “****“, бл.***, на бул.****, м.„Гео Милев“ в град София, състоящ се от една стая, дневна, кухня, баня- клозет, коридор, два балкона, с обща площ от 71.81 кв.м, при съседи на апартамента: североизток- улица „Постоянство“, югозапад- бул.

„Шипченски проход“, северозапад- апартамент № 14- собственост на К.Г.Т., и стълбище, югоизток- апартамент № 28- собственост на М.И.Г., заедно със зимнично помещение № 12 с обща площ от 6.15 кв. метра, при съседи: североизток- коридор на мазетата, югоизток- коридор на мазетата, югозапад- зимнично помещение № 13собственост на А.Г.Й. и Т.Х.Й., северозапад- зимнично помещение № 11- собственост 1 на В.К.К., и с прилежащите му 1.181 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, без магазините, и 1.027 % идеални части от магазините, дворното място- съставляващо имоти пл.№ 16, пл.№ 17, пл.№ 18, пл.№ 19 и пл.№ 10, от квартал № 76, м.“Гео Милев“, по плана на град София, при съседи на жилищната сграда: югозапад- бул.„Шипченски проход“, североизток- ул.

„Постоянство“, югоизток- двор на сградата, северо-запад- двор на сградата.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания отказ.

Твърди се, че жалбоподателката е владяла самостоятелно и необезпокоявано имота от 2013 г., когато починала майка й, а преди това и съвместно с майка си от 2000 г., когато починал баща й, като владението било осъществявано с намерението да се свои.

Нотариусът неправилно приел, че не успяла да докаже намерението си за своене.

Освен това И. твърди и че от 2013 г. само тя извършвала ремонти в апартамента, че в данъчната служба била записана като единствен собственик и от 2013 г. насам само тя плащала данъци и такси за апартамента, като чрез декларирането му само на свое име манифестирала намерението да свои имота. От показанията на свидетелите ставало ясно, че жалбоподателката била възприемана от тях като единствен собственик.

Наследниците на И.И.- М.З. и С.П., не се възприемали като собственици на имота, тъй като през периода 2020- 2022 г. съвместно с тях жалбоподателката се разпоредила с други наследствени от баща им имоти и те били наясно с факта, че апартаментът е деклариран само на нейно име, но по никакъв начин не се противопоставили на това.

По този начин И. манифестирала пред З. и П. намерението за своене и както ставало ясно от свидетелските показания, последните не се противо-поставяли на владението й, което осъществявала повече от десет години. Освен това З. и П. напълно се дезинтересирали от имота, като не го посещавали и не полагали грижи за него. Поради изложеното частната жалбоподателка моли обжалваното постановление на софийски нотариус да бъде отменено и да бъде постановено издаване на искания акт.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и представените по делото писмени доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице- молител в нотариално производство, против подлежащ на обжалване акт по чл.577, ал.1 ГПК- отказ на нотариус да извърши нотариално удостоверяване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Нотариалното производство по нот. дело № 562/ 2023 г. е образувано по молбадекларация, депозирана от Р. И. И. /ЕГН **********/- жалбоподател в настоящото производство, за извършване на обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 ГПК за придобиване от молителката на право на собственост- на основание давностно владение, върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се на VІ етаж в бл.***, *** на бул. “**** в кв.„Гео Милев“- гр. София, ведно с принадлежности, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

В съдържащата се в нотариалното дело схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1081271/ 05.10.2021 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастъргр. София, съгласно одобрената със Заповед РД-18-138/ 24.07.2017 г. на Изп. Директор на АГКК кадастрална карта, процесният имот е индивидуализиран по следния начин:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-138/ 24.07.2017 г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 05.10.2021 г., с адрес на имота: гр. ****, самостоятелният обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор № ***, предназначение: жилищна сграда със 2 смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор: № ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документна площ: 78.81 кв.м, прилежащи части: зимнично помещение № 12 с площ от 6.15 кв. метра и 1.181 % идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***. 1.28 и ***, под обекта: ***, над обекта: 68134. 703.1291.1.16. Посочено е в скицата, че по кадастралните регистри имотът е записан като собственост на Ц.Б. И..

В нотариалното производство са разпитани четирима свидетели, чиито показания са обективирани в протокол от 11.07.2023 г. и протокол от 18.07.2023 г.

Свидетелите В.Ф.-М.- приятелка на Р. И. от около 17 години, и А.А.- приятел на Р. от около 15- 16 години, свидетелстват, че Р. И. живее в апартамента повече от 15- 17 години, винаги си е живяла там, като към момента на даване на свидетелските показания все още живеела в него със сина си Н.. Имала имота от майка си, баба й и дядо й имали там къща, която била „бутната“ и така получили жилището, което било в сграда на ЖСК /св. А./. Р. живеела в имота, стопанисвала го и и го поддържала. Никога свидетелите не били чували някой да й оспорва собствеността. Спорове и пречки не им били известни.

Свидетелката Д.Т.- сестра на молителката по майчина линия, заявява, че след смъртта на майка им желаела процесния апартамент да остане собственост изцяло на сестра й Р., поради което се отказала от наследството на майка си. Редовно й ходела на гости, сестра й „стопанисвала и владеела имота явно и спокойно и до днес, повече от 10 години“. Жилището било декларирано на нейно име и тя си плащала изцяло данъците. Никога свидетелката не била чувала някой да оспорва собствеността й.

Спорове и пречки не й били известни.

Свидетелката Я.М.- леля на молителката, заявява, че Р. израснала в процесния апартамент и до ден днешен живее в него със сина си. Твърди, че поддържа добри взаимоотношения с Р. и често й ходи на гости. Въпросното жилище било „изцяло на Р., тя си го владее явно и необезпокоявано“. Всички съседи възприемали И. като собственик на имота. Свидетелката не била чувала някой да оспорва собствеността й.

Не й били известни спорове и пречки.

Представени са в нотариалното производство и следните документи:

Нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/, построено върху държавно място от ЖСК „****“, бл.***, м.Гео Милев, гр. София, под № 129/ 30.01.1979 г., съставен по нот. дело № 264/ 1979 г. на софийски нотариус, с който за собственик на описания по- горе недвижим имот: апартамент № 13, находящ се на VІ етаж в бл.***, *** на бул. “**** в кв.„Гео Милев“- гр. София, ведно с принадлежности, е призната Ц.Б. И. /майка на молителката/; Удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че Ц.Б. И. и И.Н.И. са сключили граждански брак на 6.12.1974 г.;

Удостоверение за наследници на И.Н.И., според което след смъртта си на 2.07.2000 г. същият е оставил за законни наследници преживяла съпруга Ц.Б. И. и дъщери Р. И. И.

/жалбоподателката/, М. И. З. и С. И. П.; Удостоверение за наследници на Ц.Б. И., според което след смъртта си на 6.02.2013 г. същата оставила за законни наследници дъщери Р. И. И. /жалбоподателката/ и Д.И.Т.; и Съдебно удостоверение от 11.05.2016 г., в което е посочено, че Д.И.Т. се е отказала от наследството на майка си Ц.Б. И. и този отказ е вписан в специалната книга на СРС под № 555/ 11.05.2016 г.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д.№ 11/ 2012 г на ОСГК на ВКС, нотариалното производство, имащо за цел да удостовери правото на 3 собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си, какъвто е настоящият случай, е уредено в чл.587 ГПК. Касае се за охранително производство, посочено в чл.569, т.2 ГПК, различно от производството по извършването на правни сделки с нотариални актове- чл.569, т.1 ГПК, и по удостоверяване на други факти, посочени в чл.569, т.2 ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаването на нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства- чл.587, ал.1 ГПК, и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка- чл.587, ал.2 ГПК. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събирането на доказателства- изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик.

Целта на производството по чл.587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Поради това и съдържащата се в нотариалния акт по чл.587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, като нотариалното удостоверяване на правото на собственост има обвързващо и легитимиращо действие.

В производството по чл.587, ал.2 ГПК вр. чл.533 и чл.574 ГПК нотариусът е длъжен да провери дали са налице условията за издаване на искания нотариален акт въз основа на доказателствата, представени от молителя, и служебно известни му факти, като съобрази и нормативната уредба за съществуващи забрани за придобиване по давност на определени имоти.