Определение № 466 от 31.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Плевен, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500304 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. с чл.229, ал.1, т.4 от Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от Д. Б.

Ц., ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител адв. Д. П. срещу Определение №886/23.02.2026г., постановено по гр.д.№5402/2025г. по описа на РС-Плевен, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д.№151/2024г. по описа на РС-Плевен с влязъл в сила съдебен акт.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят счита, че РС-Плевен не е обсъдил дали ищецът има качеството кредитор, както и че с Определение №1629/18.11.2025г., постановено по ВЧГД № 959/2025г.на ОС-Плевен въззивният съд е приел, че искът по гр.д.№5402/2025г. по описа на РСПлевен е неоснователен. Сочи, че спирането възпрепятства правата му да се разпорежда с процесния имот за неопределено време. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да отмени спирането на производството.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна „ТГС Трейд“ ЕООД, ЕИК: *** депозира писмен отговор на частната жалба, в който излага становище, че същата е неоснователна. Прави искане съдът да остави същата без уважение.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, 1 поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „ТГС Трейд“ ЕООД, ЕИК: *** срещу ответниците И. Л. И., ЕГН: ********** и Д. Б. Ц., ЕГН: **********, срещу които е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

С Разпореждане №12658/19.09.2025г., постановено по гр.д.№5402/2025г. по описа на РС-Плевен съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да обоснове правният си интерес от завеждането на настоящият Павлов иск, като изложи съответни фактически твърдения, относно качеството си на кредитор спрямо посочените ответници, респ. кредитор с какво вземане е против посочените ответници; същият следва да посочи твърди ли си, че предварителният договор от 24.04.2023г е развален; да представи нова ИМ, която да се съдържа зачертавания и поправки; да представи пълномощно на адв. Ив. А. за депозиране на настоящата ИМ, респ. да депозира писмена молба, с която да потвърди извършените от адв. А. действия без представителна власт; да представи данъчна оценка на имота, предмет на договора, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена; да внесе държавна такса в размер от 50лв. по сметка на ПлРС и представи вносната бележка по делото.

С молба с вх.№31877/09.10.2025г. ищецът е представил уточняваща молба, с която прави искане производството по делото да бъде спряно.

С Разпореждане №14797/30.10.2025г., постановено по гр.д.№5402/2025г. по описа на РС-Плевен съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е дал възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности.

С молба с вх.№35486/07.11.2025г. ищецът отново е направил искане за спиране на настоящото производство, поради наличие на висящ спор с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД между ищеца и един от ответниците.

С Определение №886/23.02.2026г., постановено по гр.д.№5402/2025г. по описа на РС-Плевен съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д.№151/2024г. по описа на РС-Плевен с влязъл в сила съдебен акт. Съдът е приел, че производството по гр.д.№151/2024г., с посоченият предмет- има характер на преюдициално, доколкото искът по чл.

55, ал.1, предл. трето от ЗЗД – за връщане на даденото на отпаднало основание, включва и произнасяне относно съществуване на договорни отношения по повод сключен валиден предварителен договор по чл. 19, ал.3 от ЗЗД между ищеца и наследодателя на първия ответник.

Настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото се разглежда в правната теория като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск. По същността си спирането на 2 производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните 6 правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От данните по делото се установява, че по спряното производство са предявени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца ТГС Трейд“ ЕООД, ЕИК: *** сделката, обективирана в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №***, том I, рег.№***, дело №*** от 2025г. на П.Х. – нотариус с район на действие ОС-Плевен, по силата на който И. Л. И., ЕГН: ********** е прехвърлила на Д. Б. Ц., ЕГН: ********** собствеността върху процесните недвижими имоти. По гр. д. №151/2025г. по описа н РС-Плевен са предявени искове по чл.55, ал.1 и чл.92 от ЗЗД. Съдът приема, че е налице преюдициална връзка между двете дела, тъй като за решаване на спора по настоящото дело е необходимо изясняването на въпроса относно съществуването на облигационни отношения между ищеца и един от ответниците по настоящия спор, което ще се установи с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. №151/2025г. по описа на РС-Плевен. Съществуването на облигационна връзка между е от ключово значение относно това дали ищецът в настоящото производство има качеството кредитор спрямо ответника - И. Л. И., ЕГН: **********, а разрешаването му е свързано с правилното разрешаване и на настоящото дело. В този смисъл е налице преюдициална вързка между посочените два правни спора, поради което са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по настоящото дело.

Неоснователни са възраженията, че с Определение №1629/18.11.2025г., постановено по ВЧГД № 959/2025г.на ОС-Плевен по реда на чл. 389 от ГПК въззивният съд е приел, че искът по гр.д.№5402/2025г. по описа на РС-Плевен е неоснователен. Основателността на иска касае спора по същество, която 3 основателност първоинстанционният съд следва да прецени в хода на спора по същество. Преди това, обаче, както вече беше отбелязано, съдът дължи съблюдаване на изискванията за допустимост на процеса, каквото е наличието на основание за спиране на производството. Преди да завърши производството по обусляващото дело, няма как да се извърши преценка за основателността на иска.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е постановил спиране на настоящото производство, районният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл.278 вр. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №886/23.02.2026г., постановено по гр.д.

№5402/2025г. по описа на РС-Плевен, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д.№151/2024г. по описа на РС-Плевен с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274, ал.3, т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4