Определение № 2615 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2615 гр. София, 16.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502405 по описа за 2024 година

С определение № 10940 от 11.07.2024 г., по гр.д. № 7089/23 г., СГС, І-26, връща исковата молба и прекратява производството по делото.

Срещу определението е депозирана частна жалба от ищеца П. А. К.. Счита, че е изпълнил всички указания, давани от различни докладчици по уточнение на исковата молба, като е излагал обстоятелствата и е формулирал съответни на тях петитуми, респ. че е посочвал вида на съединяване. Твърди, че щом предходен докладчик е постановил вписване, то исковата молба е била приета от съда за редовна. Намира, че мотивите са неясни и не се установява, какви точно указания ищецът не бил изпълнил, след като е отговарял на всички разпореждания на съда. Моли определението да се отмени.

В писмени отговори ТД на НАП Варна и Д. Р. В., действаща лично и като ЕТ „Медера – Д. В.“ оспорват жалбата.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Производството е образувано по искова молба на П. А. К. срещу Д. Р. В., лично и като ЕТ „Медера – Д. К.“ и ТД на НАП – Варна. Ищецът твърди, че по време на брака му с ответницата, от ЕТ „Медера – Д. К.“ бил закупен апартамент Б-1 в гр. София, ул. Владайска № 99-101, със средства от банков кредит. Имотът бил закупен за нуждите на „Елпак“ ЕООД, еднолична собственост на ищеца К.. Посочено е, че апартаментът не е включен в търговското предприятие на ЕТ „Медера – Д. К.“, неговото предназначение за задоволяване на жилищни нужди не е променяно. Претендира да се признае, че апартаментът е бивша съпружеска имуществена общност, трансформирана в дялова след развода при равни квоти.

С оглед заявеното оттегляне на иска за ½ ид.ч. е поискано да се признае за установено, че ½ ид.ч. от имота не е собственост на ЕТ „Медера – Д. К.“. Ищецът сочи, че като втори ответник по делото следва да участва ТД на НАП – Варна, тъй като процесният апартамент 1 е обект на принудително изпълнение за публични вземания на ЕТ, по което присъединен взискател е ТД.

Ищецът твърди още, че общото имущество по време на брака (пет недвижими имота и един автомобил) е придобито с негов по-голям принос и средства, придобити от търговската му дейност. Претендира да се признае в негова полза на дял от 96/100. В случай, че бъде отхвърлен посочения иск, претендира в условията на евентуалност да получи част от стойността на същите вещи, придобити като имущество от ЕТ.

В обобщение е претендирано да се приеме за установено, че ½ ид.ч. на апартамент Б-1 не е собственост на Д. К.а, в качеството й на едноличен търговец, и да се определи по-голям дял на ищеца поради значителен принос в същия апартамент, както и в останалите изброени имущества. Евентуално, ако бъде отхвърлен иска по чл. 29, ал. 3 СК за по-голям дял, претендира на основание чл. 30, ал. 1 СК да получи 96/100 ид.ч. (1 223 040 лв.) от стойността на общото имущество.

С разпореждане № 15774 от 17.07.2023 г., СГС, (л. 45) е дал указания на ищеца да представени удостоверение за данъчна оценка и кадастрална схема за апартамента, доказателства за внесена държавна такса по предявения иск по чл. 29, ал. 3 ГПК от 80 лв., както и да уточни претенцията си за по-голям дял от общото имущество като обоснове твърдението за значителен принос на ищеца в придобиване на общото имущество.

С молба вх. № 78994/29.08.2023 г. (л. 60) е направено уточнение на претенцията за поголям дял от общото имущество поради наличие на значителен принос. С ново разпореждане е указано да се внесе такса и това е сторено, след което исковата молба е вписана.

С Разпореждане № 325 от 04.01.2024г. последващ съдия-докладчик е указал на ищеца да уточни дали предявява специалния положителен установителен иск по чл. 269 ДОПК, дали поддържа формулирания петитум на отрицателен установителен иск, както и да посочи дали оспорва ответницата да е собственик на ½ ид.ч. от имота и да формулира петитум в тази насока, както и да мотивира интерес от предявения иск, с който оспорва правото на собственост на ответницата за разликата над ½ ид.ч. от имота.

С молба вх. № 7465/22.01.2024 г. е уточнено, че искът е положителен установителен с правно основание чл. 269 ДОПК, като е потвърдено, че имотът, придобит в режим на СИО, към момента е в обикновена дялова съсобственост на П. К. и Д. К.а при равни дялове.

Посочено е, че с уважаване на иска ще се изключи правото да се изпълняват публични задължения на физическото лице-търговец върху идеалната част на ищеца. С молбата е заявено, че е предявен и отрицателен установителен иск, с който да се установи, че имотът не е лична собственост на едноличния търговец ЕТ „Медера-Д. К.“, като ищецът е заявил, че счита за предпоставка за уважаване на иска по чл. 269 ДОПК провеждането на отрицателен установителен иск, че имотът не е лична собственост на физическото лице-търговец, с цел да се обори презумпцията чл. 22, ал. 3 СК. Относно предявените искове по чл. 30, ал. 2 СК и чл. 29, ал. 3 СК е посочен видът на съединението и е формулиран петитум по всеки от 2 предявените искове.

С Разпореждане № 2376 от 30.01.2024 г. е изискано да се конкретизира вида на съединяването, като ищецът е заявил, че отрицателният установителен иск е предявен наред с иска по чл. 269 ДОПК (молба вх. № 16810 от 13.02.2024 г.) в условията на евентуално съединяване.

С Разпореждане № 12013 от 16.05.2024 г. е изискано да се изпълнят отново указанията от разпореждания от 04.01.2024г. и 30.01.2024 г.

В молба от 7.06.2024 г. ищецът е посочил, че предявява следните искове:

Предпочитан иск - положителен установителен иск за признаване, че той притежава ½ ид.ч. от процесния апартамент № Б-1

Ако искът по т. 1) бъде отхвърлен предявява евентуален иска за определяне на дял на ищеца-бивш съпруг в имуществото на бившата съпруга, в качеството й на едноличен търговец, което имущество съставлява процесния апартамент и товарен автомобил.

Кумулативно на т. 1) и т. 2) предявява иск за определяне на по-голям дял (96/100 на стойност 1 223 040 лв.) поради значителен принос на ищеца за придобиване на общото имущество, придобито по време на брака, което включва освен процесния апартамент и друг апартамент, сграда, дворно място и ателие.

В молбата е посочено, че се оттегля отрицателния установителен иск за разликата над ½ ид. част от процесния имот.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Постановеното цялостно прекратяването на производството е преждевременно. На първо място ищецът е депозирал ритмично и в указаните от съда срокове молби-уточнения на исковата си претенция, макар че не е бил прецизен и достатъчно ясен и логичен в разясняване на твърденията си относно всички претендирани права върху вещи и идеални части от тях. Съдът обаче е бил длъжен да укаже кое точно указание не е изпълнено от ищеца като диференцира исковите претенции, окончателно формулирани в молба от 7.06.2024 г. От последната е видно, че ищецът е заявил, че поддържа специалния положителен установителен иск по чл. 269 ДОПК, евентуален иск по чл. 30 СК и заедно с всеки от тези искове е претендирал да се признае по-голям дял в имуществото. Няма точно посочване за какви части от вещите се предявява т.нар. кумулативна претенция във всеки от вариантите на съединяване. По делото, освен това, няма данни да е изследвано дали предявеният иск по чл. 269 ДОПК (за който е обоснован правен интерес) е спазил преклузивния срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, нито за етапа на развитие на изпълнителното производство, като в тази връзка следва да бъдат дадени указания. Ищецът също така следва да конкретизира с какво е допринесъл за по-големия дял във връзка с чл. 30 СК - с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. По иска за поголям дял не е указано на страната да заяви становище във връзка с установената от чл. 506 ГПК забрана, според която съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, 3 че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът-длъжник. Няма твърдения дали посочените имоти (ап. № 5, сграда, дворно място и ателие) са обект на принудителното изпълнение. Неясни, както се посочи, са останали и твърденията досежно ½ ид.ч. от ап. № Б-1 – ищецът претендира да се признае за установено, че е собственик на половината от жилището, но не е бил ясен в твърдението си чия собственост е останалата половина. Само в случай, че тя е била в режим на СИО той може да претендира по-голям дял поради принос, но не и ако тя е собственост на едноличния търговец. В последната хипотеза ищецът може да твърди, че е допринесъл за придобиването и да получи част от стойността на вещта в условията на чл. 30 СК. Ето защо ищецът следва да уточни за каква идеална част от ап. № Б-1 се отнася т.нар. кумулативна претенция при уважаване на предпочитания иск, респ. на евентуалния.

Отделно от това ищецът следва да посочи изрично всеки от исковете срещу кой ответник се предявява. Видът на съединяването безспорно може да бъде посочено от страната, но то може и следва да се определи от съда, ако това произтича от естеството на предявеното за защита право. След прецизиране на исковете и когато установи, че всеки от тях е предявен допустимо и достатъчно конкретизирано, съдът следва да извърши проверка и относно реда за тяхното разглеждане в едно производство предвид качествата на ответниците, спорния предмет, вкл. и във връзка с естеството на съединяването им (напр. съединяване на иск по чл. 269 ДОПК с иск за по-голям дял). В случай, че след предоставяне на такава последна възможност с ясни указания, ищцовата страна не прецизира напълно и не насочи надлежно исковете си, респ. не изпълни точно предписанията, дадени от съдебния състав относно обема на претендираните права върху всяка вещ, то тогава на общо основание производството по делото може да бъде прекратено – изцяло или частично.

Ето защо определението за прекратяване следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Единствено в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск относно ½ ид.ч. от ап. № Б-1 производството следва да бъде прекратено поради оттегляне.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10940 от 11.07.2024 г., по гр.д. № 7089/23 г., СГС, І-26, в частта, в която се връща исковата молба и прекратява производството по делото по следните искове:

1) положителен установителен иск за признаване, че П. К. е собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент № Б-1.

2) евентуален иска за определяне на дял на П. К. като бивш съпруг в имуществото на 4 едноличния търговец ЕТ „Медера – Д. К.“ (апартамент № Б-1 и товарен автомобил).

3) кумулативен иск, съединен с всяка от първите две искови претенции за определяне на по-голям дял (96/100 на стойност 1 223 040 лв.) поради значителен принос на ищеца в общото имущество, придобито по време на брака, което включва процесния апартамент и други подробно описани имоти - апартамент, сграда, дворно място и ателие.

ВРЪЩА преписката на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия с предоставяне на последна възможност на ищеца да прецизира исковете си, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. А. К. срещу определението в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5