Решение № 1026 от 16.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100901623 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове от „М.С. 2010“ ООД с ЕИК ******* против „Е.Д.Е.П.“ ЕООД с ЕИК ******* за сумата от 83 600 евро с включен ДДС, представляваща неплатен остатък от продажна цена по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег. № 553 на НК с район на действие РС – Разлог, и за сумата от 8 360 евро, представляваща неустойка за забава, начислена в максимално уговорения размер от 10% върху неплатения остатък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 31.08.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът „М.С. 2010“ ООД твърди, че на 28.05.2020 г. сключил с ответника „Е.Д.Е.П.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът, в качеството на продавач, обещал да продаде, а ответникът, в качеството на купувач – да закупи недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Разлог, с административен адрес гр. Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, м „Църнако“, за сумата от 500 000 евро с ДДС. Уговорено било окончателният договор да бъде сключен до 31.07.2020 г. Съгласно чл. 2.2 от договора, уговорената цена следвало да се заплати на две вноски – първата в размер на 300 000 евро с ДДС в срок до 29.05.2020 г. и преди подписване на окончателен договор, по специална банкова сметка на нотариус М.К., посочена в договора, а втората в размер на 200 000 евро с ДДС – в срок до 31.12.2020 г. по посочена от продавача банкова сметка. Твърди, че в уговорения срок – на 29.05.2020 г. купувачът „Е.Д.Е.П.“ ЕООД заплатил първата вноска в размер на 300 000 евро с ДДС, като за плащането от „М.С. 2010“ ООД била издадена фактура № 7000000001/28.05.2020 г. На 24.07.2020 г. бил сключен окончателният договор с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег.

№ 553 на НК, с район на действие РС – Разлог, в който било отразено плащането на сумата от 300 000 евро и вписано задължение на купувача остатъкът от продажната цена в размер на 200 000 евро с ДДС да бъде заплатен по посочената банкова сметка в срок до 31.12.2020 г.

Уговорено било, че при неплащане в срок на остатъка, купувачът дължи неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума на ден, но не повече от 10% от неплатената част от продажната 1 цена. За обезпечение вземането на продавача за остатъка от продажната цена била вписана законна ипотека върху имота с вх. № 2632/06.08.2020 г., Акт № 23, т. I, дело № 1540/2020 г.

Ищецът твърди, че на 21.12.2020 г. по посочената банкова сметка с титуляр управителят на „М.С. 2010“ ООД Д.М. ответникът заплатил сумата от 116 400 евро с основание окончателно плащане по сделката. Други плащания до момента не били извършвани.

Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 83 600 евро с ДДС, както и неустойка за забава в максимално уговорения размер от 10% върху неплатената част от цената на имота.

Правното основание на предявените искове е чл. 79, ал.1, вр. чл. 200 и чл. 92 ЗЗД В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Оспорват се исковете. Ответникът възразява, че второто извършено от него плащане е на 11.12.2020 г., а не както твърди ищецът на 21.12.2020 г., и на сума в размер на 116 666.67 евро, а не в размер на 116 400 евро, каквито са твърденията на ищеца. Възразява и че след като извършил първото плащане му била направена насрещна данъчна проверка за дължимото по доставката ДДС в размер на 97 791.50 лв. (50 000 евро), поради невнасянето му от „М.С. 2010“ ООД, при която „Е.Д.Е.П.“ ЕООД било уведомено, че съществува реална възможност този данък да бъде събран от него. С оглед на това и като установил при справка в НАП, че „М.С. 2010“ ООД е дерегистрирано по ЗДДС на 25.09.2020 г., ответникът приспаднал дължимия ДДС по второто плащане, както и сумата от 50 000 евро – дължимия ДДС по първото плащане, за който имало опасност да бъде събран от него, и така превел на ищеца остатъка в размер на 116 666.87 евро, като отправил до ищеца извънсъдебно изявление за прихващане със сумата от 50 000 евро, връчено на последния на 07.12.2020 г.

Възразява, че с тези плащания и след прихващането е изпълнил изцяло задълженията си по договора, тъй като не дължи на ищеца заплащането на съответната част от продажната цена, съставляваща начисления ДДС, доколкото ищецът не е внесъл данък по първото плащане и не е бил данъчно задължен към момента на второто, поради което и ответникът няма право на данъчен кредит и дължимият данък може да бъде събран от него. С оглед пълното плащане на дължимата продажна цена без ДДС, ответникът инициирал заличаване на вписаната законна ипотека върху имота.

В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 50 000 евро, представляваща дължимият, но невнесен от ищеца „М.С. 2010“ ООД в държавния бюджет ДДС по първото плащане от 300 000 евро, който има опасност да бъде събран от ответника „Е.Д.Е.П.“ ЕООД.

В условията на евентуалност възразява, че неплатеният остатък е в размер на 83 333.33 евро, тъй като е заплатил по второто плащане сумата от 116 666.67 евро.

По акцесорния иск за неустойка възразява, че е неоснователен поради неоснователност на иска за главница, евентуално – че е основателен само до размер на 8 333.33 евро, с оглед по-високия от твърдения от ищеца размер на второто плащане.

В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.

Признава се, че ответникът е платил сумата от 116 666.67 евро по второто плащане, извършено на 11.12.2020 г. Твърди се, че „М.С. 2010“ ООД отново е регистрирано по ДДС с регистрация, в сила от 09.12.2020 г. Възразява се, че неплащането от негова страна на дължимия размер на ДДС по първото плащане не освобождава ответника от задължението му да заплати уговорената цена с ДДС, тъй като гражданското задължение нямало нищо общо с публичното, а по второто плащане, извършено след 09.12.2020 г., ответникът дължи ДДС, тъй като такова е уговорено в договора и е издадена от ищеца данъчна фактура № 7000000002/09.12.2020 г. Възразява и че задължението на ответника не е погасено чрез прихващането, тъй като ищецът го е оспорил. Поддържа се, че ответникът няма такова насрещно вземане, тъй като то не е еднородно с вземането на ищеца, едното е на държавата, а другото – на ищеца, т.е. не били насрещни, и ответникът не разполага с изискуемо и ликвидно вземане, поради което прихващането не е породило ефект и по същите съображения възражението за прихващане е неоснователно.

2

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Възразява се, че на ищеца като продавач по сделката е дължима данъчната основа по фактурата, както и съответният ДДС по нея, който данък подлежи на внасяне в държавния бюджет от продавача. При невнасяне на данъка може да бъде потърсена отговорността на купувача по чл. 177 ЗДДС, поради което „Е.Д.Е.П.“ ЕООД има вземане за платения на „М.С.

2010“ ООД данък в размер на 50 000 евро, представляваща невнесения от ищеца данък, който може да бъде събран от ответника. Възразява се, че ответникът не е знаел за повторната регистрация на ищеца по ДДС и са повторени фактическите твърдения за извършените плащания. Поддържа се, че сделката е облагаема с оглед разпоредбата на чл.

45, ал.5, т.1 от ЗДДС. Поддържа се и че прихващането е породило ефект, тъй като не е извършено с публично задължение на „М.С. 2010“ ООД, а със задължението му към ответника за сумата от 50 000 евро, представляваща „опасност да бъде отказано приспадане на данъчен кредит“; насрещните вземания са парични, поради което – еднородни; вземането на „Е.Д.Е.П.“ ЕООД е изискуемо, тъй като поради невнасянето от ищеца на данъка не са налице предпоставките за възникване право на ответника на приспадане на данъчен кредит, което представлява вреда за него; насрещните вземания са ликвидни – установени по основание и размер, тъй като ефектът на прихващането е настъпил на 07.12.2020 г. с получаване от ищеца на изявлението за прихващане на ответника, след което ответникът е дължал на ищеца сумата от 116 666.67 евро, която платил.

Поддържа, че заличаването на ипотеката е от значение за спора, тъй като удостоверява пълното плащане на продажната цена. С непредприемането на защита срещу заличаването ищецът индиректно признал погасяването на вземанията си.

В откритото съдебно заседание, проведено на 21.06.2024 г. е прието на основание чл.

214 ГПК намаление размера на предявените искове, както следва: за главница на сумата от 83 333.33 евро и за неустойка – на сумата от 8 333.33 евро.

По делото са събрани писмени доказателства.

Прието е неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.

154 ГПК, по така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на възникнало облигационно правоотношение между страните с източник договор за продажба на недвижим имот с изложеното в исковата молба съдържание; 2) изпълнение на поетите с договора задължения; 3) размера на вземането, 4) наличие на клауза за неустойка с изложеното в исковата молба съдържание; 5) размер на неустойката.

Ответникът следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи и/или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията или срещу изискуемостта им, респективно – всички възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже следните правнорелевантни обстоятелства и факти: наличието на насрещно еднородно изискуемо вземане от ищеца за обезщетение за причинени вреди във вид на претърпяна загуба или пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

С доклада по делото по чл. 146 ГПК, срещу който страните не са възразили, са приети за безспорни между тях и поради това ненуждаещи се от нарочно доказване в процеса следните обстоятелства: Валидна облигация по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът, в качеството на продавач обещал да продаде, а ответникът, в качеството на купувач – да закупи недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Разлог, с административен адрес гр. Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, м „Църнако“, за сумата от 500 000 евро с 3

ДДС; изложеното в исковата молба съдържание на договора; че на 29.05.2020 г. купувачът „Е.Д.Е.П.“ ЕООД заплатил първата вноска в размер на 300 000 евро с ДДС; На 24.07.2020 г. бил сключен окончателният договор с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег. № 553 на НК ,с район на действие РС – Разлог; На 21.12.2020 г. по посочената банкова сметка с титуляр управителят на „М.С. 2010“ ООД Д.М. ответникът заплатил сумата от 116 666.67 евро с основание окончателно плащане по сделката; Заличаване на вписаната законна ипотека върху недвижимия имот по искане на ответника; Извършена от съответните компетентни органи данъчна проверка, при която е установено, че ищцовото „М.С. 2010“ ООД не е заплатило дължимия в полза на държавния бюджет ДДС по първото плащане;

Извършена повторна регистрация на „М.С. 2010“ ООД по ЗДДС, считано от 09.12.2012 г.;