Решение № 234 от 06.12.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 586/2023
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 06.12.2023
- В сила
- 13.01.2024
- Състав
- Тодор Иванов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 3, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 234 гр. Търговище, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200586 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. И. от гр.Варна, чрез адв.П. И. от АК – Варна против Наказателно постановление № 8250/04.07.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му, алтернативно – за намаление на наложеното наказание на предвиденият в закона минимум. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Пледира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 05.06.2023 г. около 18:30 часа на път 1-4, км 245 в посока гр.
Търговище - гр. Варна, жалбоподателят С. Г. И. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка ДАФ, модел ХФ 460 ФТ с per. № ТХ64**ХТ и полуремарке с 3 оси с per. № ТХ95**ЕХ.
Бил спрян за проверка от служители на АПИ – София. В процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на царевица, 1 видно от Пътно-прехвърлителна разписка № 0006827/05.06.2023 г.
Установило се, че управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и техническо средство ролетка № 1302/18/5 м, е констатирано следното:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13.430 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.93 т, видно от кантарна бележка за измерване № 2195/05.06.2023 г.;
При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.060 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 4.06 т, видно от кантарна бележка за измерване № 2195/05.06.2023 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата или водача трябва да притежава разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално 2 допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №9848/05.06.23 г. Акта е подписан от актосъставителя, от един свидетел и от нарушителя. В акта нарушителя е посочил, че няма възражения. В законоустановеният срок не са постъпили възражения от нарушителя.
На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, след като проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценил събраните доказателства, наказващият орган преценил тежестта на нарушението и наличието на подбуди за извършването му с оглед на целите на чл. 12 от ЗАНН.
Приел, че водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което счел, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН виновно в противоречие на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
На основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган, установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина и преценил, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като управлението на ППС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.
Наказващият орган приел, че като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., жалбоподателят в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност.
Приел също, че като е извършил превоз с тежко ППС по смисъла на чл.
3, т.1 и т.2 от Наредбата, жалбоподателят е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото 3 ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
С оглед на горното наказващият орган стигнал до извода, че към момента на проверката жалбоподателят С. Г. И. е извършвал превоз на товари /царевица/ със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка ДАФ. модел ХФ 460 ФТ с per. № ТХ64**ХТ и полуремарке с 3 оси с per. № ТХ95**ЕХ, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е нарушил разпоредбите на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Нарушението е за първи път.
Предвид приетата от законодателя правна възможност за налагане на административна санкция „глоба“, в конкретния случай, в диапазона от 500 до 3000 лева съгласно чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, наказващият орган определил санкционната норма според степента на обществена опасност, обективираща вредните последици от извършеното нарушение, както и съгласно оперативната самостоятелност на произнасяне на наказващия орган.
Счел обществената опасност за висока, поради това, че превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустима максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредбата с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
С оглед на предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи нарушения в изпълнение на основния принцип, регламентиран в чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания, прилагането на не най - високата, но не и на най - ниската по размер санкционна норма, следва да бъде аргументирана и мотивирана от трайната тенденция на установяване на конкретни вредни последици от движението на претоварени 4 тежкотоварни автомобили по републиканските пътища. Тенденцията касае причиняване на катастрофи вследствие на сериозни технически неизправнности, свързани с претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи ремонти.
С оглед на тенденцията на увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия наказващият орган счита, че контролните органи на пътя трябва да прилагат закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с цел строго спазване на законовите и подзаконови нормативни актове, а като резултат за обществото свеждане до минимум на пътнотранспортния травматизъм.
Предвид изложеното и на основание чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл.
7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 2500лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от приложените и иззети доказателства по делото: Кантарна бележка № 2195/05.06.2023 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II, Пътно-прехвърлителна разписка № 0006827/05.06.2023 г., пътен лист № 8397442/05.06.2023 г., от останалите писмени доказателства по делото и от показанията на свидетеля Е. С.. При така събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че на процесното място, дата и час, жалбоподателя управлявал ППС, като при измерването на същото се установило следното:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13.430 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.93 т, видно от кантарна бележка за измерване № 2195/05.06.2023 г.;
Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8e8d034-3507-4815-9f1c-8e3844088b30