Решение № 17847 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17847 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110107818 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „............. срещу „............. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 415,60 лева - главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с реализирано на 17.09.2020г. в гр.София, бул.

„................ ПТП по щета № 210715042, както и ликвидационните разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 17.09.2020 г. в гр. София, бул. „................ водачът на МПС с рег. № .................., при извършване на маневра на заден ход, в района на паркинга на магазин „Баня стил“ се е ударил във фасадата на сграда, изградена в ПИ № 2173 и находяща се на горепосочения адрес, вследствие на което са настъпили материални вреди по облицовката на сградата: одраскана, ожулена фасадна облицовка от еталбонд. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1816435/17.09.2020 г. Поддържа, че гореописаната сграда е застрахована в ищцовото дружество по застраховка „Имущество за корпоративен бизнес“, обективирана в полица № 0880200855000202/16.03.2020г., със срок на действие от 17.03.2020 г. до 16.03.2021 г. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 210715042, по която въз основа на опис и оценка на щетите на 09.09.2020 г. на „Гресия 2“ ЕООД била заплатена сумата от 415,60 лева, а 1 ликвидационните разноски били определени в размер на 15,00 лева. Сочи се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право на регресен иск. Сочи се, че със съпроводително писмо от 04.12.2020 г. ответникът бил поканен да заплати исковата сума, но към завеждане на исковата молба доброволно плащане не е било направено.

Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че заплатеното обезщетение е свързано с щети, които не са следствие от процесното ПТП или са свързани със завишаване на цените за материали и труд. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, в което е бил даден ход на устните състезания, страните са били редовно призовани, но само ищецът е бил представляван от пълномощник, който накратко е преповтори съображенията по същество и исканията към съда, вече изложени в исковата молба.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, приложени към исковата молба и гласни доказателства посредством разпит на свидетеля П.

М. Н. се установява, че на 17.09.2020 г. в гр. София, бул. „................ е настъпило произшествие. Механизмът му се е състоял в това, че водачът на МПС с рег. № .................., при извършване на маневра на заден ход, на паркинга на магазин „Баня стил“ се е ударил във фасадата на сграда, изградена в ПИ № 2173 и находяща се на горепосочения адрес. Вследствие на съприкосновението са настъпили материални вреди по облицовката на сградата. От нотариалния акт, разрешението за позлване и удостоверението от ГИС, представени по делото, се установява, че сградата на посочения адрес е собственост на „Гредия 2” ЕООД. Към този момент административната сграда на дружеството на адрес: гр. София, бул. „Черни връх” № 102Д, е била 2 застрахована при ищеца по полица № 0880200855000202/16.03.2020г. по застраховка „имущество за корпоративния бизнес” по няколко покрити риска, вкл. и Б6, видно от Общите условия на ищца отнасящ се за вреди от „удар от превозно средство или животно”. Автомобилът на виновния водач с рег. № .................. бил застрахован към този момент при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Вследствие на инцидента и за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 210715042. По делото е обявено за безспорно изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза на застрахования. По делото не са налице данни за извършено плащане от ответника в полза на ищеца на изплатената като обезщетение сума и ликвидационните разноски.

За установяване на горепосочената фактическа обстановка съдът се довери на разпитания по делото свидетел, който е бил на паркинга към момента на процесния инцидент, пряко и непосредствено е възприел поведението на водача и механизма на инцидента. Съдът счита, че показанията на свидетеля са логични, последователни и подробни, въпреки изминалия период от време от процесния инцидент. Изцяло в съзвучие с разказаното от свидетеля е и обективираното относно механизма на инцидента в протокола от преписката, изискана от СДВР. В приложения протокол еднозначно се установява виновността на водача на застрахования при ответника автомобил.

Първоинстанционният съд е назначил автотехническа експертиза, заключението от която съдът кредитира като компетентно изготвено от специалист в съответната област след обстоятелствено запознаване с наличните материали по делото. От изводите на вещото лице се установява, че уврежданията по фасадата на сградата са настъпили от процесното ПТП.

Вещото лице е посочило, че необходимата стойност за възстановяване на фасадата е в размер на 498,72 лева по пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 411 от ГПК. В настоящия случай съдът счита, че са доказани предпоставките за уважаване на иска – да 3 е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Видно от обявените за безспорни обстоятелства, по образуваната при застрахователя – ищец щета е извършено плащане за отремонтиране на вредите.

С оглед разпределената доказателствената тежест между страните и представените по делото доказателства, недоказано остава възражението за неясен механизъм на инцидента. От писмените доказателства, изготвени от органите на реда, посетили мястото на инцидента, и разпита на свидетеляочевидец на произшествието успешно се установяват действията на виновния водач, управлявал застрахованото при ответника МПС, за причиняване на произшествието. Вещото лице, изследвало всички материали по делото, също е дало заключение, че твърдяното поведение на водача може да причини исковите щети. Вещото лице е посочило, че за дейността на застрахователя по щетата се калкулират и ликвидационни разноски, претенцията за което законодателят е предвидил и в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ. Експертът обосновано е посочил и сумата, необходима за възстановяване на щетите по среднопазарни цени към датата на ПТП, надхвърляща размера на исковата претенция, предвид което съдът счита, че освен по основание искът се явява и доказан по размер, а възраженията на ответника в тази насока се явяват неоснователни.

Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в цялост. Искането за присъждане на законна лихва следва да се присъди като последица от уважаване на исковата претенция.

4

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на дружеството – ищец се дължат разноски. По представения списък по чл. 80 от ГПК се претендира общата сума от 515,00 лева за държавна такса, депозити на експертиза и свидетел, юрисконсултско възнаграждение. Доколкото съгласно разпоредбите на ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, а в Наредбата за правната помощ се предвижда като минимален размер сумата в размер на 100,00 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото и проведеното съдебно дирене съдът счита, че следва да се присъди в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, а оттам - разноски в общ размер от 415,00 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „............., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..................., да заплати на „................” АД, .................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........................, по предявения иск по чл. 411 от КЗ сумата в общ размер на 430,60 лева (четиристотин и тридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение в размер на 415,60 лева във връзка с реализирано на 17.09.2020г. в гр.София, бул. „................ ПТП по щета № 210715042, и от ликвидационните разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 14.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „.................. ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..................., да заплати на „................” АД, .................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„........................, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 415,00 лева (четиристотин и петнадесет лева), представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за държавна такса, депозити на експертиза и свидетел, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6