Решение № 1383 от 15.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1383

Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20267160600317 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на О**** срещу Решение № ***от ***.02.2026 г., постановено по АНД № 1***, по описа за 2025 г. на Районен съд – П***.

С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление (НП) № 34-00*** от 1**0*.2025 г., издадено от началника на ****, с което на С. К. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], област К***, [улица], ет. 3, ап. 8, за извършено административно нарушение, по чл. 127, ал. 4, във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на М***, Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева)/511.29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента).

Касаторът пледира, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. По същество оспорва извода на районния съд за нарушено право на защита на наказаното лице, мотивиран с посочването в НП на ал. 4 на чл. 127 от ЗДвП, която не съдържа правило за поведение, подобно на правилото, установено в ал. 2 на същата разпоредба. Излага доводи, че фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са изложени в НП, по ясен и разбираем начин, гарантиращ възможността на наказаното лице да разбере, какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа, на какви факти е достигнато до формирания извод, което е достатъчно от гледна точка на ефективното упражняване на правото на защита. Съответно счита, че няма противоречие между описанието на нарушението и правната му [жк], тъй като разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, сочена за приложима според районния съд, не се явява специална спрямо тази на приложения чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, поради това, че установява изискване за покриване на товарите, които могат да бъдат разпилени, което обаче не е свързано с конкретно правно задължено лицето. Твърди, че подобни общи и специфични изисквания към превозваните товари са установени в ал. 1 и в ал. 3 на чл. 127 от ЗДвП, но за всички тях е приложима именно наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, определяща условията и реда за укрепване на всички видове превозвани товари. По така изложените доводи счита, че законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, която съдържа, както изискуемото правило за поведение, така и регламентира санкцията за неговото нарушаване, при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара. Иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – П*** и да реши делото по същество като потвърди процесното наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, С. П. депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, пледира че описаното в НП нарушение е напълно неясно, описаните изисквания не пораждат конкретни задължения, посочени са множество разпоредби без никаква конкретика, а в Наредба № 7 не съществува понятие „покрит товар“. От друга страна твърди, че в случая товарът е бил укрепен от всички страни, за укрепването му не е нужно покривало, което липсва като понятие и в нормативния акт, в който не е и „показано как трябва да бъде с цел да няма спекулация от страна на контролния орган“. С тези доводи иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение.

В проведеното на 27.05.2026 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба вх. № 1***/11.05.2026 г., подържа жалбата по изложените в нея доводи и моли съда да отмени първоинстанционното решение, съответно да потвърди наказателното постановление.

В проведеното на 27.05.2026 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – С. К. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното на 27.05.2026 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – П****, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – П***, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С НП № 34-0*** от 17.09.2025 г., началникът на О***, налага на С. К. П., на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв./511.29 евро, затова че на 29.08.2025 г., около 13:14:51 часа, на АМ (Автомагистрала) „С.“, при разклона за [населено място], в посока към [населено място], управлява МПС (моторно превозно средство) ****“, с рег. № [рег. номер], категория N**, с прикачено към него полуремарке*** с рег. № [рег. номер], категория ***, като извършва превоз на товари (фракция), без да е спазил изискванията, свързани с укрепване и обезопасяване на товара, тъй като превозва насипен материал, който излиза над страничните стени и не е обезопасен по подходящ начин, така че да не се разпилява и да не създава опасност за останалите участници в движението. Установеното е квалифицирано като значителна неизправност по т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2028. Посочено е, че превозваният товар е следвало да бъде обезопасен с покривало или по друг начин, така че да не е възможно изпадането му по време на движение. Установеното е възприето за нарушение на чл. 127, ал, 4, във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на М*** и ЗДвП.

Обжалвано пред Районен съд – П***, наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания акт решаващият състав на първата съдебна инстанция, възприема за безспорно установена фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като от правна страна приема, че в хода на производството е допуснато процесуално нарушение, съществено засегнало правото на защита на наказаното лице и изразяващо се в посочването за нарушена на разпоредба на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, която не съдържа правило за поведение, каквото се съдържа в ал. 2 на същата норма. С тези мотиви наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество, доводите в касационната жалба, свързани с приложението на материалния закон, за основателни

Фактическата обстановка по делото е изяснена, а същата кореспондира с приобщените писмени и гласни доказателства, поради което и на основание чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН се възприема изцяло от касационния състав. По делото е безспорно установено, че наказаният водач е управлявал процесния товарен автомобил, като на инкриминираната дата, на посоченото място и към посочения час, превозваният от него насипен товар не е бил обезопасен, тъй като е излизал над страничните стени на полуремаркето, прикачено към превозното средство.

В случая наказващият орган е приел, а това е прието от фактическа страна, за доказано безспорно и по делото, пред районния съд, че водачът не е спазил изискванията, свързани с укрепване и обезопасяване на товара, тъй като превозваният насипен материал е излизал над страничните стени, без да е обезопасен по подходящ начин, така че да не се разпилява и да не създава опасност за останалите участници в движението. Въз основа на тези установени факти наказващият орган счел, че е извършено административно нарушение по чл. 127, ал. 4, във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, Закон за движението по пътищата, като наказанието е наложено на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП.

Изложеното не представлява съществен порок при издаване на проценото НП, каквото заключение е направил районния съд.

От обстоятелствената част на АУАН и НП, еднозначно следва извод, че установеното извършване на превоз на насипен материал, който излиза над страничните стени на ППС е неизправност – значителна техническа такава, свързана с укрепването на насипния товар, с неговото необезопасяване по подходящ начин – с покривало или по друг начин, така че да не е възможно изпадането му по време на движение, да не е възможно да се разпилява, за да не създава опасност за останалите участници в движението. Предвид това за наказаното лице са били ясни фактите, срещу които да организира защитата си, съответно, за какво по вид нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, гласи, че който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара. Нормата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП съдържа, както правилото за поведение, дължимо от водачите на ППС - управление на МПС само с укрепен, т.е. обезопасен товар в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, така и видът и размерът на административното наказание според характера на неизправността при укрепването на товара – незначителна (т. 1), значителна (т. 2) или опасна (т. 3).

Във връзка с изложеното не се споделя изводът в решението, че процесната деятелност покрива обективния фактически състав на разпоредбата на чл. 127, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, изискваща товарите, които могат да бъдат разпилени, да бъдат покрити. Правилото установено в цитираната разпоредба, е във връзка с общите, неадресирани правила за превозваните товари, установени в ал. 1 на чл. 127, вкл. т. 1 и т. 2, а във връзка с тях, в ал. 4 на същия член са предвидени условията и редът за укрепване на превозваните товари - Наредба № 7 от 27.04.2018 г. Това е и нормативният акт, който определя, какви конкретни действия се дължат, за да е изпълнено изискването, съдържащо се в чл. 177, ал. 4 от ЗДвП, що се отнася до случаите на управление на натоварено ППС – само с укрепен по подходящия начин товар.

Начините на обезопасяване на товарите са регламентирани в Наредба № 7 от 27.04.2018 г. В Глава трета, чл. 7 и чл. 8, са посочени принципите и начините на обезопасяване на товарите. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при управлението на ППС, включително аварийни ситуации при маневри за потегляне, при изкачване или спускане по наклон, товарите следва да са УКРЕПЕНИ така, че включително да не могат да излязат извън товарното отделение или да не излизат от площта, определена за товара (т. 2). Според ал. 3 на същия член, за ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО на товара се използват един или повече или комбинация от следните методи на УКРЕПВАНЕ: заключване (т. 1), застопоряване (т. 2), пряко привързване (т. 3) и горно привързване (т. 4). Задълбочен прочит на цитираните норми води на извод, че използването на „горно привързване“ е метод за обезопасяване на товара чрез укрепването му, който представлява покриване на товара.

Същевременно в Глава четвърта от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозните товари, в чл. 9, изрично е предвидено, че при контролните проверки, извършвани от службите по чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДвП, за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите, се установява, дали при управлението на ППС, включително при аварийни ситуации или маневри за потегляне, при изкачване по наклон или спускане, товарите променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на превозното средство; дали могат да излязат извън товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара. Проверките се извършват чрез визуална оценка на правилното използване на подходящи и в необходимия обем мерки за обезопасяване на товара, а когато е целесъобразно, чрез измерване на силите напрежение или чрез изчисляване ефикасността на обезопасяването, както и чрез проверка на сертификатите по чл. 6, т. 3. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата, правилата, при които се извършва оценка, дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите са определени в Приложение № 1, като според ал. 5 на същия член, неизправностите свързани с укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска: незначителна (т. 1), значителната (т. 2) и опасна (т. 3). Съответно, в т. 20.5 са посочени неизправностите, свързани с превоз на насипен материал, лек и несвързан материал. Видно от съдържанието на тази част на приложението е, че в случаите, в които насипният товар не е подходящо обезопасен са квалифицирани единствено и само като значителна техническа неизправност (20.5.2, хипотеза първа) – товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него (арг. от чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредбата).

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8e82cf0-0703-43b5-ac2f-98e7a1c34d42