Акт от 06.03.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр.Плевен, 06,03,2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6863 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№6863/2018 г. на РС Плевен е образувано по ИМ /изпратено по подсъдност от ОС Плевен/ от ***закрит тип

– *** , против „М.“ ЕООД, с посочено правно основание – чл.55, ал.1 от ЗЗД вр.чл.81, ал.1 и ал.2 вр.чл.84, ал.1 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, и цена на иска 10000,00 евро главница и 420,00 евро мораторна лихва. В ИМ се твърди, че през м.август 2017 г. между страните е сключен устен договор за продажба на металообработваща машина *** , като ответникът издал проформа-фактура №**********/22,08,2017 г. за сумата от 20 000,00 евро. Сочи се, че фактурата е платена частично – в размер на 10 000,00 евро, на 11,09,2017 г. Твърди се, че съгласно уговореното и обичаите, следвало ответникът да демонтира машината да я изпрати на купувача в *** , което не е сторено. Сочи се, че съгласно чл.59 вр.чл.58, т.1 от Конвенцията на

ООН за договорите за международна продажба на стоки, когато във фактурата не е определен срок за плащане, купувачът следва да заплати продажната цена към момента, в който продавачът е предоставил на разпореждане на купувача стоката или документите, контролиращи разпореждането с нея, като купувачът не е длъжен да плати цената докато не е получил възможност да провери стоката. Твърди се, че ответникът не е изпратил стоката, поради което на 03,11,2017 г. ищецът е изпратил на продавача уведомление по ел.поща, че разваля договора и го е поканил да му върне платената сума от 10 000,00 евро. Сочи се, че на 27,02,2018 г. е изпратена нова претенция на ответника за връщане на сумата, с която неоснователно се е обогатил, като ответникът отговорил, че може да върне само сумата от 6000,00 евро, а останала част остава като наложена глоба. Твърди се, че на 16,03,2018 г. и 03,04,2018 г. били изпратени нови претенции до ответника, но плащане не било извършено. Ищецът счита, че тъй като договорът е развален на 03,11,2017 г., ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като задържа сумата при отпаднало основание, а освен това се дължи и лихва за забава в размер на 420,00 евро за периода 11,09,2017 г. – до завеждане на ИМ. В заключение ищеца моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000,00 евро, платена като част от продажната цена по проформа-фактура №**********/22,08,2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ, както и сумата от 420,00 евро лихва за забава за периода от 11,09,2017 г. до датата на подаване на иска. Претендират се разноски. В с.з. процесуалните представители на ищеца – адв.М.И. и адв.М.*** , молят съда да уважи претенциите, като присъди и сторените деловодни разноски. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, адв.И. и адв.*** сочат, че с издаването на фактура за платения аванс вече е налице сделка и страните следва да се придържат към уговорките си за доставка, плащане и окончателни документи. Сочи се, че след издаване на фактурата за аванса продавачът не е предприел действия по уведомяване на купувача и е бездействал, а е трябвало да изпрати съобщение, че е готов да натовари стоката, и да отправи искане за плащане. Твърди се, че след отправени покани по ел.поща от ищеца, ответникът е отказал да върне платения аванс без основание. Сочи се, че купувача не го касае къде продавача държи стоката и при какви условия, а от друга страна в самия договор за влог било посочено, че в наемната месечна цена влиза и един монтаж и демонтаж. Твърди се, че разпоредбите на чл.87 и чл.88 от ВКМПС предвиждат само разумни мерки за запазване на вещта. Сочи се още, че във фактурата не е уговорена клауза FCA – Плевен, и доколкото няма сключен писмен договор за продажба с изяснени условия между страните, то следва да се прилагат разпоредбите на Конвенцията.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.А.Г. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен за разликата над 5543,00 евро главница и над 251,00 евро лихва за забава. Твърди се, че съгласно проформа-фактурата, условието за доставка е FCA Плевен, което според унифицираните Международни правила за тълкуване на търговски термини означава „Франко превозвача“, или продавачът доставя стоката на превозвач, определен от купувача при уговорено място и преминали митническо изчистване за износ. Твърди се, че това условие на доставка възлага върху купувача сключването на договор за транспорт с превозвач, заплащане на транспортните разходи и застрахователни премии. Ответникът твърди, че веднага след сключване на договора машината е била подготвена за предаване на превозвач, като е била демонтирана на мястото на съхранението й в гр.*** . Твърди се, че машината е прегледана и одобрена от представител на купувача още преди сключване на договора, като според уговорената франкировка FCA проверката на стоката е отложена за момента на достигане на предназначението й съгласно чл.38 от Конвенцията. Сочи се, че в писмото от 03,11,2017 г. купувачът сочи, че анулира договора поради „изменили се обстоятелства“, но какви са те не се посочва, но към този момент всъщност в забава е купувачът, който не е натоварил машината, а не продавача. Сочи се, че съгласно чл.88, т.1 от Конвенцията продажбата на трето лице е позволена, с оглед неизпълнение задължението на ищцовото дружество, като машината е продадена на 06,02,2018 г., към който момент вече е ясно, че ищецът няма намерение да изпълни договорните си задължения. Сочи се, че съгласно чл.80 от Конвенцията ищецът не можи да развали едностранно договора, тъй като той е неизправната страна по него. Сочи се, че в следствие неизпълнение задълженията на ищеца да осигури превозвач и да вдигне машината, за ответника са настъпили вреди – направени разноски за пазене на машината – в общ размер на 3720,00 лева, за периода от 11,09,2017 г. /датата на превода по проформа-фактурата/ до

14,12,2017 г. /когато машината е продадена на трето лице/, и направени разноски за нова продажба на машината – тъй като машината е била демонтирана, с оглед новата й продажба е бил наложителен монтаж за оглед от евентуалните купувачи и след това повторен демонтаж за транспортирането й; тъй като този монтаж и демонтаж са извършени от влогоприемателя, ответникът е направил разноски за заплащането им в размер на 5000,00 лева. Ответникът твърди, че направените разноски в общ размер на 8720,00 лева за запазване и продажба на машината подлежат на основание чл.74 и чл.87 от Конвенцията на обезщетяване от ищеца и ответникът има право да задържи тази сума на основание чл.88, т.3 от Конвенцията. Направено е искане за установяване съществуването на насрещното парично вземане на ответника към ищеца и възражение за съдебно прихващане между претендираната от ищеца сума в размер на 10000,00 евро и сумата от 4457,00 евро, с левова равностойност 8720,00 лева, представляваща вземане на ответника към ищеца. По отношение искането за мораторна лихва се сочи, че такава се дължи върху остатъка от получената по договора сума, намалена с разноските по запазване и продажба на стоката, и то от 06,02,2018 г. – след продажбата на машината на трето лице, и възлиза на 251,00 евро. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да приеме за основателно направеното възражение за прихващане. Възразява се срещу претендираните разноски за превод на документи. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, адв.Г. сочи, че безспорно по делото се установява, че между страните е сключен договор съгласно чл.23 вр.чл.18, т.3 от ВКМПС. Твърди се, че съгласно уговорената в проформа-фактурата франкировка, задължение на купувача е било да посочи превозвач, който да осигури транспорта до *** , което не само че не е сторено, но и купувачът не е платил окончателната цена. Сочи се, че конкретната сделка не е обвързана с никакви митнически формалности, тъй като е вътреобщностна доставка, поради което продавачът не е имал никакви задължения в тая насока.

Твърди се, че при изричния отказ на купувача да изпълни договора, продавачът е имал право да развали договора съгласно и двете хипотези на чл.64, т.1 от ВКМПС, и при положение, че купувачът носи вина за разваляне на договора, то той дължи обезщетение по чл.74 от ВКМПС за претърпените от продавача вреди вследствие нарушаване на договора. Сочи се, че вещта е била вложена за пазене в склад, и при своевременно вдигане на машината от купувача, същият нямало да дължи разноски за пазенето й, но при нарушен договор – както е в случая, разноските по съхранението й следва да се поемат от купувача за периода от плащане на аванса до продажбата на машината на трето лице. Ответникът сочи, че с оглед новата продажба на машината се е наложил монтаж на същата и съответно демонтаж, разноските за които отново следва да се поемат от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От представената в заверен превод на български език /от английски език/ проформа-фактура №**********/22,08,2017 г., издадена от доставчик „*** на клиент *** , се установява, че същата е за продажба на пробивна машина *** тона, на стойност 20 000,00 евро. Като метод на плащане е посочено – банков превод, условия на доставка – FCA Плевен, страна на произход – България. Установява се, че фактурата е изпратена по ел.поща като прикачен документ на 22-ри ден, месеца не е разбираем /не е преведен/ 2017 г., в 19:06 ч.

От представеното в заверен превод на български език /оригинала на латвийски и английски език/ платежно нареждане №43 от 11,09,2017 г. се установява, че ищеца е наредил плащане към ответника в размер на 10 000,00 евро, с посочено основание –проформа-фактура №**********/22,08,2017 г.

От представеното в заверен превод на български език /оригинала на латвийски и руски език/ Уведомление от 03,11,2017 г., изходящо от ищеца към ответника, се установява, че ищеца е уведомил ответника, че във връзка с изменилите се обстоятелства, анулира договора за покупка на металообработваща машина *** , и моли платената сума в размер на 10 000,00 евро да бъде върната по сметката им. Установява се, че уведомлението е изпратен по ел.поща като прикачен документ на 3-ти ден, месеца не е разбираем /не е преведен/ 2017 г., в 17,25 ч.

От представената в заверен превод на български език /оригинала на английски език/ Претенция от 27,02,2018 г., изходяща от ищеца към ответника, се установява, че ищеца е уведомил ответника, че задържа сумата от 10 000,00 евро без правно основание и го кани да му бъде възстановена в десетдневен срок от получаване на претенцията. Установява се, че претенцията е изпратена по ел.поща като прикачен документ на 28,02,2018 г. в 11,47 ч.

От представеното в заверен превод на български език /оригинала на английски език/ Писмо от ответника към ищеца, се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че с неплащането на пълната цена на машината нарушава първоначалното споразумение и дължи неустойка в размер на 4000,00 евро. Отправено е предложение за възстановяване на сумата от 6000,00 евро или закупуване на други стоки от ищеца и приспадане на сумата от 10 000,00 евро от цената на стоките. Установява се, че писмото е изпратено по ел.поща като прикачен документ на 3-ти ден, месеца не е разбираем /не е преведен/ 2018 г. в 12,03 ч.

От представената в заверен превод на български език /оригинала на английски език/ Повторна претенция от 16,03,2018 г., изходяща от ищеца към ответника, се установява, че ищеца е уведомил ответника, че нямат писмено споразумение относно прилагането на глоби в отношенията им, като отново е посочено, че сумата от 10 000,00 евро се задържа от ответника без правно основание и го кани да му бъде възстановена в десетдневен срок от получаване на претенцията. Приложена е в заверен превод на български език и идентична с предходната Повторна претенция от 03,04,2018 г., за която има данни, че е изпратена по ел.поща като прикачен документ на 11-ти ден, месеца не е преведен, 2018 г. в 12,35 ч.

Разпечатката съдържа 20 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8e75509-02fb-483d-97bf-19598dfe6eaf