Решение № 519 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова при участието на секретаря Виктория Тр. Христова в присъствието на прокурора И. В. И. като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603264 по описа за 2025 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.02.2024 г., постановена по НOХД № 5570/2022 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, подсъдимата Р. Н. А. е призната за виновна в това, че на 08.09.2021 г., около 19.15 часа, в гр. София, на спирка на градски транспорт по линия 83, находяща се на ул. „Житница“, направила опит да отнеме: 1 брой черна раница марка „Габол“ на стойност 42 лева, съдържаща 1 брой черен сгъваем портфейл на стойност 15 лева, съдържащ 2 банкноти по 20 лева, една банкнота по 5 лева или общо сумата от 45 лева, парична сума във валута – 1 щатски долар на стойност 1.65 лева, или всички вещи на обща стойност 103.65 лева, от владението на К.М.К., без негово съгласие, с намеР.ето протИ.законно да ги присвои, като употребила сила за това – издърпала раницата от ръцете на пострадалия, като опитът останал недовършен поради независещи от подсъдимата А. причини – била задържана от С.Б.С. – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 1 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години. С присъдата подс. А. е осъдена да заплати сумата от 599.10 лева в полза на СДВР, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, и 503.24 лева в полза на СРС, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата, с която се иска отмяната й като незаконосъобразна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил и въззивен протест, с който се иска изменението й в частта относно наложеното на подс. А. наказание, като същото се увеличи и се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Релевирани са доводи, че по делото са налице преимуществено отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно обремененото й съдебно минало, високата степен на обществена опасност на деянието, липсата на самокритичност при последната и това, че пострадалият е възрастен човек. На следващо място се твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото не е изтекъл реабилитационният срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК по отношение на предходните осъждания на подсъдимата. В този смисъл е акцентирано, че присъдата е изтърпяна на 27.10.2016 г., като към датата на извършване на инкриминираното деяние на 08.09.2021 г. не са изминали пет години. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да измени атакуваната присъда, като увеличи размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отмени приложението на чл.

66 НК.

С определение рег. № 1605/22.05.2025 г., постановено в разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели и на подсъдимата, както и изслушването на експертизи пред въззивния съд. За изясняване на обективната истина по делото са изискани писмени доказателства от ГДИН и ТД на НАП-София, приобщени в хода на въззивното съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивния съд е представено допълнение към въззивната жалба от страна на защитника на подсъдимата, в което е посочено, 2 че неправилно първата съдебна инстанция не е приела несъставомерност на извършеното от подсъдимата деяние. В тази връзка е акцентирано върху обстоятелството, че от обясненията на подсъдимата се установява, че същата е имала сексуален контакт с пострадалия, който е отказал да й плати и е тръгнал за работа. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че пострадалият е казал в хода на досъдебното производство, че е видял подсъдимата пред дома си в 16.50 часа, придвижили са се заедно до работата му, като инкриминираното деяние е осъществено в 19.15 часа на същата дата.

Изложено е, че от информация от Гугъл и ЦГМ-София посоченото разстояние се изминава за 45 минути, поради което показанията на пострадалия се явяват недостоверни и не е следвало да се кредитират. Акцентирано е и върху обстоятелството, че пострадалият е заявил в хода на ДП, че е имал в портмонето си 45 лева и 1 долар, а в хода на съдебното следствие - 40 лева и 1 долар, което протИ.речие се явява съществено. Твърди се, че районният съд изобщо не е обсъдил факта, че подсъдимата е била задържана на място и отведена в 06 РУ-СДВР, като в нея не е намерена инкриминираната парична сума. С оглед на това се твърди за доказано, че пострадалият не е имал никаква парична сума в него. Твърди се, че районният съд не е отчел показанията на св. Б., който е заявил, че подсъдимата е казала на място, че пострадалият е спал с нея и е искала той да й заплати за това. Оспорва се и констатацията на първостепенния съд относно възприемане на фактическата обстановка от неустановено по делото лице, тъй като същото не е установено и не е разпитвано по делото. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда, като постанови нова такава, с която да признае подс. А. за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа подадения протест по изложените в него съображения. В допълнение е посочено, че първостепенният съд е възприел фактическа обстановка при правилен анализ на събраните по делото доказателства, като е стигнал до законосъобразен извод относно вината на подсъдимата. Въпреки това е изложено, че наложеното на подсъдимата наказание е несправедлИ., като е значително занижено. С оглед на това, от въззивния съд се иска да увеличи наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ на 1 година, като постанови същото да се изтърпи ефективно.

3

Защитникът на подсъдимата поддържа подадената от нея жалба, като излага съображения, че реално по делото са разпитани двама свидетели очевидци, доколкото полицейските служители не са възприели инкриминираното деяние, а са пристигнали на местопроизшествието след това. Твърди се, че неоснователно съдът не се е доверил на обясненията на подсъдимата, от които безспорно се установява, че последната е имала интимни отношения с пострадалия, както и че последният е следвало да й заплати съответна парична сума. Акцентирано е върху обстоятелството, че от показанията на пострадалия се установява, че от момента на тръгването му към местоработата му до часа на инкриминираното деяние са изминали 2 часа и 25 минути, а според направена справка от защитника на подсъдимата в ЦГМ-София – максимум 45 минути. Твърди се, че безспорно е установено наличието на спречкване между подсъдимата и пострадалия, но незаконосъобразно първостепенният съд е формирал изводите си въз основа на твърденията на третото неустановено лице, което се е притекло на помощ.

Изложено е, че не са намеР. заявените от пострадалия парични суми около мястото, на което е задържана подсъдимата. Освен това се твърди, че подсъдимата не е имала намеР.е да отнема чантата на пострадалия, а единствено да провери дали действително в нея има парична сума.

Подсъдимата не отрича, че е извършила деянието, като твърди, че са имали интимни отношения с пострадалия. Изложено е, че последният изведнъж е започнал да я бута и да казва, че няма пари.

В предоставеното й право на последна дума подсъдимата моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест и въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение в частта относно размера на наложеното наказание. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата, като същата следва да бъде ревизирана частично във връзка с детайлизиране 4 на поведението на подсъдимата и пострадалия преди и по време на извършване на инкриминираното деяние, доколкото районният съд е изложил изключително лаконично факти в тази насока. Същевременно, възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава съществено от изложената такава в процесния обвинителен акт, поради което и на подсъдимата не се вменяват факти, срещу които не се е защитавала в хода на наказателното производство.

Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. Н. А. е родена на ********* г. в гр. Полски Тръмбеш, живуща в гр. София, ж.к. „********* 9“, бл. *********, *********, българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, неосъждана (реабилитирана), трудово ангажирана, с ЕГН **********.

Подсъдимата А. и свидетелят К.М.К. се познавали от около 2-3 години.

Подсъдимата идвала в жилището на свидетеля понякога, за да го изчисти.

Свидетелят й давал малки суми срещу извършените услуги. Понякога й давал и пари назаем. Двамата имали помежду си и интимна връзка.

На инкриминираната дата 08.09.2021 г., следобед, свидетелят К.М.К. излязъл от дома си в гр. София, ж.к. „********* и тръгнал за работа - гараж „Земляне”, находящ се в гр. София, ул. „*********, където работил като охранител. Св. К. носел на рамото си черна раница марка „Габол“, в която носил сгъваем портфейл със сумата от 45 лева (две банкноти по 20 лева и една банкнота от 5 лева) и един щатски долар. Близо до дома си, св. К. срещнал подс. Р. А., която му се представяла с името „Соня“. Същата многократно гостувала в дома му, след което той й се обаждал да я повика като чистила или предоставяла сексуални услуги срещу уговорено заплащане.

След като я видял до дома си, св. К. К. предположил, че подс. А. ще му иска пари, но тя отрекла, като казала, че ще вземе кафе да си поговорят, при което седнали на една пейка в ж.к. „Надежда“, където прекарали известно време заедно. Подс. А. започнала да му обяснява, че ще му върне парите, които й бил дал преди време назаем, като само следва да ги изтегли от банкомат. Св. К. не повярвал на думите й, тъй като предположил, че подсъдимата няма никакви пари и й казал да си ходи, но тя настоявала да остане с него.

5

След като двамата пили кафе, св. К. тръгнал за работа, като се качил в трамвай № 11, като с него се качила и подсъдимата и последните слезли на спирката по месторабота на пострадалия – „Балкан Кар“ АД, находяща се на ул. „Житница“. Подс. А. казала, че ще отиде с пострадалия на работата му, тъй като няма къде да спи. Св. К. отново й казал да си тръгва, при което се ядосал поради упоритостта на подсъдимата и хвърлил по нея празна стъклена бутилка, но не успял да я уцели, като двамата вече достигнали до спирката на градския транспорт по линия 83.

В този момент подс. А. взела от земята камък и тръгнала към пострадалия К., но не успяла да го удари. Въпреки това двамата паднали на земята и започнали да се боричкат. Подс. А. се стремяла по всякакъв начин да издърпа раницата на св. К., която се била изплъзнала от рамото му, като пострадалият я придърпвал с ръце към себе си.

Действията на подсъдимата били забелязани от св. М.Д.Б., който минавал с автомобила си покрай спирката на градския транспорт на линия 83 в посока гара Земляне, като видял как подс. А. съборила св. К. на земята и се опитвала да издърпа чантата от ръцете му, като чул последният да вика за помощ и че го ограбват. Св. Б. спрял автомобила си и слязъл от него, за да помогне на човека, като видял как подс. А. притиснала с тялото си св. К. и дърпала раницата му. В този момент към тях се приближил и св. С.Б.С., колега на пострадалия.