Решение № 261 от 01.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И.ов

Ивелина В.а при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Ивелина В.а Въззивно гражданско дело № 20223100502393 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 267529/01.08.2022г., депозирана от „Хил Сайд" ООД, ЕИК148143863 срещу Решение № 260343/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 14444/2020г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Хил Сайд" ООД, ЕИК148143863 срещу М. М. М., ЕГН **********, Г. Н. Н., ЕГН ********** и Л. Н. В., ЕГН ********** инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.01.2015г. между Г. Н. и Л. В. от една страна /като продавачи/ и М. М. от друга /като купувач/, обективиран в нотариален акт на нотариус В. П., с район на действие Районен съд – град Варна и рег. № 205 от НК, за следните недвижими имоти: ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, община Аксаково, с площ 35 002 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт, представляващ поземлен имот с площ 35 004 декара, начин на трайно ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000016 в землището на село Доброглед, ЕКАТТЕ 1

21587, общ. Аксаково, в местност „Голямата Мара" и на ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, общ. Аксаково, с площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 36 005 декара, начин на трайно ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000017 в землището на село Доброглед, ЕКАТТЕ 21587, общ. Аксаково, в местност „Голямата Мара", е нищожен поради накърняване на добрите нрави; ОТХВЪРЛЕН е предявеният от „Хил Сайд" ООД, ЕИК148143863, срещу М. М. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между тях, че „Хил Сайд“ ООД е собственик на следните недвижими имоти: 1/ ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, община Аксаково, с площ 35 002 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт, представляващ поземлен имот с площ 35 004 декара, начин на трайно ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000016 в землището на село Доброглед, ЕКАТТЕ 21587, общ. Аксаково, в местност „Голямата Мара" и на ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, общ. Аксаково, с площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 36 005 декара, начин на трайно ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000017 в землището на село Доброглед, ЕКАТТЕ 21587, общ. Аксаково, в местност „Голямата Мара" и „Хил Сайд" ООД, ЕИК148143863 е ОСЪДЕН да заплати съдебно[1]деловодни разноски.

Въззивникът „Хил Сайд“ ООД оспорва решението с твърдения за неговата неправилност и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на Варненския районен съд за липса на нееквивалентност на престациите по атакуваната с инцидентния установителен иск сделка, като сочи, че съдът неправилно е изхождал от данъчната оценка на имота, вместо от неговата действителна стойност. Счита, че е налице драстично разминаване между престациите по сделката, като заплатената от купувача сума следва да бъде приравнена на липса на престация от негова страна. Сочи, че съдът неправилно е приел, че договорът, с който М. М. е придобила имотите, не е 2 нищожен и във връзка с това също неправилно съдът е обосновал извод, че последната е придобила процесните имоти с изтичане на кратката 5-годишна давност, приложима за добросъвестните владелци. Оспорва, че ответницата по иска е установила по категоричен начин упражняваното владение върху процесиите имоти. Посочва, че с прогласяване нищожността на Договора за покупко-продажба от 10.09.2014г. са отпаднали правата на купувача по този него – М.Д., съответно и тези на неговите правоприемници по последващите сделки. По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М. М. М., Г. Н. Н. и Л. Н. В., действащи чрез процесуалните си представители. Считат същата за неоснователна. Сочат, че твърденията на ищеца за действителната стойност на процесните недвижими имоти са останали недоказани по делото. Застъпват становище за правилност на извода на първоинстанционния съд за осъществено в периода от януари 2015г. до януари 2020г. от страна на М. М. добросъвестно владение върху процесните имоти, въз основа на което тя е придобила собствеността върху същите.

Посочват, че тя е установила владение над имотите на годно правно основание предвид на това, че ги е закупила без да е заела, че праводателят не е собственик с оглед нищожността на договора, въз основа на който М.Д. се е легитимирал като собственик прогласена със съдебно решение от 12.08.2020г.

Молят за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано по предявени от „Хил Сайд“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника М. М. М., че ищецът е собственик на

1/ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по

Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, общ. Аксаково, с площ 35 002 кв.м. и

3

2/ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по

Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, общ. Аксаково, с площ 36 003 кв.м.

Предявен е от ищеца „Хил Сайд“ ООД и инцидентен установителен иск, с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД срещу М. М. М., Г. Н. Н. и Л. Н. В. за приемане за установено в отношенията между страните, че сключения договор за покупко – продажба от 13.01.2015г., обективиран в нот.акт № 2, том 1, рег.№ 113, дело № 2/2015г. на нотариус В. П. за недвижими имоти – ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, общ.

Аксаково, с площ 35 002 кв.м. и ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Аксаково, находящ се в местност „Голяма Мара", с. Доброглед, общ.

Аксаково, с площ 36 003 кв.м. е нищожен поради накърняване на добрите нрави заради нееквивалентност на престациите.

В исковата молба по главния иск за собственост ищецът „Хил Сайд“ ООД твърди, че на 13.11.2007г. е сключил с „Прима С Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 148031017 договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 79, том 3, рег. № 7843, дело № 405 от 2007, с който е закупил процесните недвижими имоти като е заплатил за тях сумата от 426 000 евро. Посочва, че владението върху недвижимите имоти е предадено в деня на подписване на договора /13.11.2007г./. Заявява, че посредством използването на неистински документ на 01.07.2014 г. като управител на ищцовото дружество е вписан К.Д., а на 10.09.2014г. упълномощено от последния лице – А. А.ов е подписал договор за покупко – продажба на процесните недвижими имоти в полза на М.Д. за сумата от 5000 лева. На 08.10.2014г. М.Д. ги е продал на Г. Н. за сумата от 3600 лева, а той от своя страна ги е продал на ответницата на 13.01.2015г. за сумата от 3465,40 лева.

Твърди, че с влязло в сила решение по гр. д. № 19119/2019г. по описа на Районен съд – град Варна е прогласена нищожността на договор за продажба от 10.09.2014г. поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, с което са отпаднали правата на купувача М.Д., а от там и на неговите правоприемници по последващите сделки. Поради изложеното твърди, че е собственик на процесните имоти. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

4

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. М. М., с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че е придобила процесните имоти с договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 2/2015г. за сумата от 3465,40 лева по време на брака си с Д.В.Д.. След прекратяване на брака им с развод на 17.05.2018г. е предявила срещу бившия си съпруг иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК и с влязло в законна сила решение по гр.д. № 7575/2019г. по описа на Районен съд – град Варна съдът е установил, че тя е едноличен собственик. В условията на евентуалност прави възражение да придобИ.е на процесните имоти въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност като добросъвестен владелец в следствие на упражнявано от нея непрекъснато и необезпокоявано на фактическа власт в периода от закупуването им на 13.01.2015г. до настоящия момент. Твърди, че към датата на закупуване на имотите не е знаела, че предхождаща нейната сделка е била нищожна, придобила ги е в предписаната от закона форма, а нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията. Към датата на закупуване на имотите нотариусът извършил справка и установил, че не съществуват вписани възбрани, искови молби или каквито и да е тежести. На това основание счита, че към 14.01.2020г. в нейна полза е изтекла придобивна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

По отношение на предявеният инцидентен установителен иск насочен срещу М. М. М., Г. Н. Н. и Л. Н. В. за прогласяване нищожността на сделката по нот.акт № 2, том 1, рег.№ 113, дело № 2/2015г. ищецът твърди, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като през 2007г. той е закупил имотите за цена от 426 000 евро, а след неправомерната промяна на представителството на „Хил Сайд“ ООД през 2014г. имотите са започнали да се продават на занижена цена близка до данъчната оценка. Доколкото със сделката от 13.01.2015г. ответницата М. ги е придобила за сумата от 3465,40 лева твърди, че е налице нееквивалентност на престациите, поради което моли да бъде прогласена за нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В срока за отговор по инцидентния установителен иск ответниците М.

М., Г. Н. и Л. В. посочват, че реално платената цена по сделката е 44000 лева, но сделката е изповядана по данъчна оценка за сумата от 3465,40 лева.

Считат, че продажната цена е съответна на състоянието на имотите към 5 момента на продажбата– необработваеми, обрасли с бурени и храсти и с превърнати отделни части от тях в нерегламентирано сметище. Оспорват, че цената заплатена от ищеца е нереално висока и не отговаря на действителната пазарна цена. Считат я за симулативна и оспорват ищецът да е заплатил сума в размер на 426 000 евро. Във връзка с това посочват, че продавачът „Прима С Пропъртис“ ЕООД е придобил собствеността на имотите за сумата от 57000 лева, а 40 дни по-късно ги е продал на ищеца за сумата от 426 000 евро.

Оспорва пазарните условия в рамките на 40 дни да са се променили толкова съществено, че цената на имотите да е нарастнала 15 пъти. Молят за отхвърляне предявения срещу тях инцидентен установителен иск за нищожност и претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Видно от приложения по делото нот. акт № 137, том 3, рег. № 9102, дело № 588 от 3.10.2007г. „Прима С Пропъртис“ ЕООД, в качеството му на купувач закупува от Н. Т.а М. недвижим имот, находящ се в землището на с.

Доброглед, община Аксаково, област Варна, в местност „Голяма Мара“, представляващ имот № 000010, начин на трайно ползване – пасище, мера, с площ 71 дка, четвърта категория при граници: 000009 – дървопроизводствена пл на МЗГ Държавно лесничество, имот 009051 – нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 000011 – полски път на Община Аксаково и имот № 000015 – пасище, мера, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ за сумата от 57 000 лева при данъчната оценка на имота - 2928,20 лева.