Решение № 2169 от 17.05.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№2169/17.5.2019г. гр. Варна,17.05.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на деветнадесети април , през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15 814 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба, заведена във ВРС с рег.вх.№ 68725/22.10.2018г. ,уточнена с молба от 5.11.2018 г. от ищеца В.В.В.,ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:***, ПРОТИВ ответното дружество З. „Д.Ж.и з.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Й. В.и Ж. С. Х..Предявеният по делото частичен иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отправеното до ВРС искане с исковата и уточнителната молба е да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество „Д. Б. Ж. И. З.” АД, ЕИК *, да заплати на В.В.В., ЕГН **********, сумата от 50,00 лева представляваща частичен иск от общата сума в размер на 101,73 лева – представляваща законната лихва за сумата от 4 652,99 лева за периода от 12.07.2017 г. до 21.08.2017 г.,която е в размер на 53,10 лева и законната лихва за сумата в размер на 4 159,93 лева за периода от 21.08.2017 г. до 1.10.2017 г., която е в размер на 48,63 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

Ищецът основава искова си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства.Твърди се,че на дата 12.7.2017 г. ищецът предоставил личния си автомобил марка „*”, с ДК № *, на Д. В.. На 12.07.2017 г. около 15.20 часа, в *, автомобилът на ищеца претърпял ПТП, като бил блъснат от л.а. „*” с ДК № *. Същото ПТП, според ищеца настъпило при следните обстоятелства: Автомобилът на ищеца се движел откъм ул.

„*“, изведнъж отдясно от улицата до бл.* излязъл л.а. „*” с ДК № *, управляван от Б. Б., като Б. не пропуснал л.а. на ищеца, при наличие на пътен знак „ Б – 1“ от ЗДвП и го блъснал в предната част. От удара двата автомобила се завъртели и ударили н страничните си части. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които посетили мястото на пътно транспортното произшествие и след изясняване на механизма и водачите на автомобилите, съставили Протокол за ПТП № 1684637. В протокола като виновен водач бил посочен Б. Б.,управлявал л.а. „*” с ДК №*, т.к. при наличие на знак „Б- 1“ от ЗДвП не пропуснал и блъснал л.а. на ищеца. От удара автомобилът на ищеца получил сериозни увреждания, поради което не можел да се движи на собствен ход и следвало да бъде репатриран със специален автомобил Пътна помощ. Ищецът сочи, че транспортирал така увредения си л.а. до сервиз във Варна, като за репатрирането платил 70 лева.

Л.а. на виновния водач бил застрахован по договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното дружество,със застрахователна полица № ВG/30/116002669982 при ответника,със срок на действие на полицата 14.10.2016 г.

– 14.10.2017 г. На 14.07.2017 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП и същият извършил оглед на автомобила като изготвил снимков материал и съставил опис заключение по полица № 30116002669982. В описа като увредени детайли били описани: предна броня, дясна лайсна на броня, десен фар, десен габарит, десен мигач, преден десен калник, преден капак, рамка радиатор, предна дясна врата и задна дясна врата. Автомобилът имал много увреждания ,които не можели да се видят от външен оглед, поради което застрахователят изискал л.а. да се разглоби за да се извърши допълнителен оглед и опишат всички увреждания. На 18.07.2017 г. бил извършен допълнителен оглед, като увредени детайли били описани: основа метална десен калник, преден десен подкалник, преден десен амортисьор, джанта алуминиева, воден радиатор, тампон хидравличен - двигател, водно казанче, помпа водно казанче, биалета предно дясно колело, кора вътрешна калник пред шайба на двигателя и тампон централен на двигателя.На 21.08.2017 г.ищецът получил обезщетение в размер на 493,06 лева, като в тази сума била включена и сумата за репатриране на л.а. от 70 лева, или обезщетението за претърпените вреди на л.а.“*“ с ДКН *било в размер на 423,06 лева. Сумата, заявява ищецът „много го изненадала“, т.к. не можела да покрие щетите. В тази връзка ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили колко ще му струва ремонта и от проведеното проучване установил, че сумата която е необходима за възстановяване на л.а. в състоянието, което е бил преди ПТП –то е в размер на 3 056,37 лева. На 02.10.2017 г. ищецът завел съдебен иск против застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение необходимо за възстановяване на автомобила, като било образувано гражданско дело № 14965/2017 по описа на РС Варна, IX – ти състав и с Решение № 2373/28.05.2018 г. по описа на РС Варна ответното дружество било осъдено да плати сумата в размер на 4 159,93 лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 2.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.По повод на горните твърдения с уточнителна молба ищецът е допълнил твърденията си ,въз основа на които предявява частичния си иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Във връзка с настъпило ПТП на 12.07.2017 г.,ищецът бил депозирал искова молба на 02.10.2017 г. срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение необходимо за възстановяване на увредения л.а. По образуваното гражданско дело № 14 965/2017 г. по описа на Районен съд Варна, IX – ти състав приел, че сумата необходима за възстановяване на настъпилите вреди била в размер на 4652,99 лева, като след приспадане на доброволно заплатената сума в размер на 493,06 лева на 21.08.2017 г. на ищеца следвало да му се присъди сумата в размер на 4 159,93 лева - представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането с постановеното Решение

№ 2373/28.05.2018 г. на ВРС. За присъдените суми, твърди ищецът, по цитираното гражданско дело, ищецът не се бил снабдявал с изпълнителен титул, т.к. ответникът заплатил сумите, присъдени с Решението № 2373/28.05.2018 г. по описа на ВРС, IX- ти състав по банкова сметка ***. С три платежни нареждания били преведени следните суми: 4159,93 лева - главница; 308,52 лева – лихва за забава за периода от 2.10.2017 г. до 20.06.2018 г. и сумата от 966,40 лева – съдебно деловодни разноски.

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сочи още ищецът имала обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължала при нормално развитие на облигационното правоотношение, твърди ищецът, при срочно изпълнение на паричното задължение.

Това задължение възниквало не от Договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не било дължимо на кредитора, ако той не бил упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.В този смисъл законната лихва за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД представлявала базата на която се определяло обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение и същата се дължала само при поискване, като нямала характера на лихва за възнаграждение за неизпълнение на договорни задължения. Признатото вземане за законна лихва,пояснява още ищецът еднородно с главницата, от момента на неговото определяне, като не се идентифицира със законната лихва,чрез която е изчислено, като в този смисъл присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД имало обезщетителна функция. Начисляването на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата окончателното плащане на главницата, представлявало последица от уважаване на съдебно предявеното вземане. Определяемостта на обезщетението за забава било поставено в зависимост от плащането на главницата, като в този случай представлявало единствено базата, от която се извеждал неговия размер (на вземането). Лихвата за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се дължала съгласно общото правило за непозволено увреждане /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ - от деня на увреждането, без покана до длъжника. В този случай, твърди ищецът, вредите при увреждане на 12.07.2017 г. и от този момент същата била изискуема и ответникът бил изпаднал в забава. В този смисъл ищецът цитира актове по чл. 290 ГПК постановени от Първо и Второ Т.О. ТК, ВКС. Сочи се, че ответникът е платил законната лихва, присъдена с Решението посочено по-горе, за сумата от 4 159,93 лева за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2018 г.- датата на плащането, но не и дължимата лихва за периода от изпадането си в забава – т.е. датата на увреждането 12.07.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба. След направени изчисления с електронен калкулатор, за сумата 4 652,99 лева, с която ответното дружество изпаднало в забава, ищецът заявява, че следва ответникът да му плати законна лихва за периода от 12.07.2017 г. /датата на ПТП/ до 21.08.2017 г. – датата на извършеното плащане на сумата от 423,06 лева, която е в размер на 53,10 лева и законна лихва за сумата в размер на 4 159,93 лв. /след приспадане на заплатената сума от 423,06 лв./ за периода от 21.08.2017 г. до 01.10.2017 г. –ден преди депозиране на исковата молба на 2.10.2017 г., която е в размер на 48,63 лева- т.е. обща дължима законна лихва в размер на 101,73 лева. При така изложеното ищецът е обосновал правния си интерес от търсената искова защита.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Б. М. намира на първо място исковете за недопустими. 1. Ответното дружество твърди,че по предявените искове ВРС, по гражданско дело № 14 965/2017 г. по описа на РС Варна, IX-ти състав се е произнесъл с Решение № 2373/28.5.2017 г. с което уважил законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 2.10.2017 г. до окончателното плащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД. С Авизо местен превод от дата 20.6.2018 г. /с посочен номер/ на упълномощеното лице – Д. Л. Б. –водач на л.а.

„*“ с рег.№ *, била заплатена законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 2.10.2017 г. до 20.6.2018 г. – датата на окончателното плащане, с което застрахователното дружество в законоустановения срок изпълнило Решението на съда относно присъдената сума по акцесорния иск. Според ответника искът е недопустим и следва на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК настоящият състав да прекрати повторно заведеното пред него висящо дело поради отвод на СПН. 2. Ответникът намира исковата молба за нередовна, т.к.ищецът не бил посочил банкова сметка ***.3. По основателността на иска ответникът навежда следните твърдения:Във връзка с настъпило ПТП на 12.07.2017 г., ищецът депозирал искова молба с вх. № 55783 на 02.10.2017 г. срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. И. З.“ АД, по която молба било образувано гр. д. № 14965/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, гражданско отделение, 9-ти граждански състав. В петитума на исковата си молба, ищецът конкретизирал, че цената на иска е 100 лв. частично от 2 633,31 лв., също така претендирал и законна лихва от датата на уведомяването до окончателното изплащане на сумата и присъждането на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. С Определение № 357 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 14965/2017 г., Варненския районен съд, указал на ищеца да посочи ясно и конкретно размера и периода на акцесорния иск, ако той касае времеви отрязък преди исковата молба, да заяви конкретни и точни твърдения за това кога и как е изпаднал ответникът в забава, съобразно правилата на действащия КЗ и да уточни дали претендира законна лихва само от предявяване на иска. С молба с вх. № 4195 от 18.01.2018 г.,твърди ответникът, ищецът се бил отказал от акцесорния иск с времеви период от датата на уведомяване до окончателното изплащане и заявил, че претендира законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. С това свое действие, ищецът доброволно,според ответника, бил признал, че дължимата лихва се дължи от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. По време на процеса, цената на иска била завишена до сумата 4 159,93 лв. В последствие съдът присъдил на ищеца сумата 4 159,93 лв. съставляваща разликата над доброволно платените средства до претендираното пълно обезщетение за причинените на собственото на ищеца МПС марка „*“, модел „*“ имуществени вреди от реализираното на 12.07.2017 г., около 15:20 часа ПТП в гр.