Решение № 39 от 15.07.2024, Районен съд - Нови пазар

Мотиви към решение № 39/15.07.2024г., постановено по АНД № 307/2024 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от НПК.

От Районна прокуратура-Ш. е внесено постановление, с което се прави предложение обвиняемият М. Б. М. да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК по ДП № 122/2024г. по описа на РУ-Н.П., преписка вх. № 1373/2024г. по описа на ШРП, за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК-за това, че на 27.03.2024г. в гр. К. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие № ***г., с която е постановена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд-Н.П. / с която заповед му се забранява да приближава пострадалото лице П.Б.Т. на по-малко от 100 м/, а именно като на същата дата умишлено се приближил в непосредствена близост до пострадалата Т.. Като основание за предложението се изтъква, че за престъплението по чл. 296, ал 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, обв. М. е осъждан, но реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди.

В открито съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, счита същото за доказано и предлага да бъде наложено административно наказание към минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК в размер на 1000 лв.

Обвиняемият М. редовно призован се явява лично. В съдебно заседание сочи, че е нарушил заповедта за защита от домашно насилие, защото е желаел да предпази дъщеря си и да не следва примера на майката.

От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в ДП № 122/2024г. по описа на РУ-Н.П., както и обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно заседание, се установява следното от фактическа страна:

На 30.01.2024 г. въз основа на постановено по гр.дело № 23/ 2024г. Решение № 22/30.01.2024г. е била издадена Заповед за защита № ***г., с която обв. М. Б. М. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. П.Б.Т., било му е забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 м, да приближава жилището й, находящо се в гр. К., ул. „****" № *, местоработата й за срок до постановяване на окончателно съдебно решение, но не за повече от шест месеца. Със същата заповед му е било забранено и да не осъществява контакт с Т. под каквато й да било форма за срок до постановяване на окончателно съдебно решение, но не за повече от шест месеца. На 01.02.2024г. по същото дело е било постановено Решение № 23/ 01.02.2024г., с което на основание чл. 247, ал. 4 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 22/30.01.2024г. и на Заповед № 4/ 30.01.2024 г., относно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и срокът, за който се налага, като записаното „за срок до постановяване на окончателното съдебно решение, но не повече от шест месеца“ следвало да се чете „за срок от шест месеца, считано от датата на постановяване на Заповедта за незабавна защита съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН“. Това решение на съда е подлежало на обжалване пред ШОС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

На 27.03.2024г. около 09,00 часа св. П.Б.Т. се срещнала със св. М. М. В. в гр. К.. Тя се придвижвала с лек автомобил. Св. В. се качил в него и започнали да разговарят. По същото 1 време обв. М. бил на работното си място- ***в гр. К.. Помолил колегата си-св. А.А. да му даде личния си автомобил, за да го ползва. Св. А. отказал, но му предложил да го превози до мястото, където желаел да отиде. Така двамата с автомобила на св. А. потеглили към гр. К. и се насочили към централата му част. Придвижвайки се обв. М. забелязал автомобила на св.

Т. и помолил св. А. да се отклони от първоначалния маршрут, за да отиде до него. Св. А. спрял в близост до автомобила на Т.. Обвиняемият се приближил до него и започнал да снима с телефона си, след което се опитал да отвори една от вратите му-тази на св. В., но не успял, тъй като Т. ги била заключила. Обв. М. отправил заканителен жест към св. В., след което се върнал при автомобила на св. А. и двамата се придвижили до работното си място.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства- показанията на св. П.Б.Т., М.

М. В., А.М. А. и обясненията на обв. М., безспорно се установява факта на приближаване на обв. М. до св. Т. на разстояние по-малко от 100 метра.

От приобщените писмени доказателства-Решение № 22/ 30.01.2024г., Заповед за защита № 4/ 30.01.2024 г. и Решение № 23/01.02.2024г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка както в решението, така и в заповедта за защита относно срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН-за срок от шест месеца, считано от издаването на Заповед за незабавна защита, безспорно е установен и още един факт- че между обвиняемия и Т. е имало съдебен процес във връзка с осъществено от обвиняемия спрямо нея 07.01.2021г. домашно насилие, както и че срещу обвиняемия и в полза на Т. е издадена и действаща към датата на инкриминираното деяние забрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да я доближава на разстояние по-малко от 100 метра, която забрана обвиняемият е нарушил отивайки до автомобила й.

Посочените доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени поотделно и в цялост, сочат на описаната фактическа обстановка.

Преценявайки установените факти в тяхната съвкупност и последователност и анализирайки съдържанието на обстоятелствената част и диспозитива на постановлението на Районна прокуратура-Ш. по чл. 375 от НПК от 14.06.2024г., въз основа на което делото е внесено в първоинстанционния съд с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдът приема от правна страна, че осъщественото от обвиняемия деяние не осъществява от обективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по следните съображения:

Съгласно чл. 296, ал. 1 от НК, който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашно насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години и или глоба до пет хиляди лева. При така очертаната съвкупност от признаци на този състав, за да бъде доказана обвинителната теза, по несъмнен начин е необходимо да бъде установено наличието на три предпоставки, които следва да са налице кумулативно: първо- че е налице влязло в сила съдебно решение, което подлежи на изпълнение, съответно, че е издадена заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу обвиняемия; второ- че съществува поведение на дееца, с което той не изпълнява конкретните предписания на съда, или осуетява изпълнението им ; и трето – че предприетото от дееца поведение е извършено 2 умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява правилно функциониране на правосъдния апарат.

Производство по закона за защита от домашно насилие започва въз основа на писмена молба по чл. 8 от ЗЗДН като в деня на постъпването й съдът я разглежда и насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец (чл. 12 от ЗЗДН). Според чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание, без призоваване на страните, издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата, която се връчва на страните и се изпраща служебно до съответното РУ на МВР. В настоящия случай безспорно се установява, че срещу обвиняемия и в полза на свидетелката и пострадала, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, е издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие от 08.01.2024 г., по гр. дело № *** г. по описа на Районен съд-Н.П., за която по делото няма събрани писмени доказателства, че е била получена лично от обвиняемия, но съдът приема, че това е така, доколкото същият не съобщава, че не я е получил. Със заповедта за незабавна защита на обвиняемия е наложена забрана да доближава пострадалата на по-малко от 100 метра и е задължен от съда да се въздържа от извършване на домашно насилие.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита, издадена на основание чл. 18 от ЗЗДН не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита по чл. 15, ал. 8 с решението по чл. 15, ал. 7 или на отказа на съда. На основание чл.

20 от ЗЗДН заповедта за защита, издадена с решението по делото подлежи на незабавно изпълнение, т. е. отменя заповедта за незабавна защита незабавно, без значение от датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 15 от ЗЗДН.

В настоящия случай в решението и заповедта за защита по чл. 15 от ЗЗДН е била допусната фактическа грешка-било е посочено, че срокът на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 е до постановяване на окончателното съдебно решение. И тъй като именно това решение е окончателното, то от буквално тълкуване на същото следва да се приеме, че тази мярка е със срок до датата на издаване на решението-30.01.2024г. Ето защо, съдът по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 23/01.02.2024г. е допуснал поправка на очевидната фактическа грешка, както в решението, така и в заповедта. Доколкото съдът не е постановил да бъде издадена нова заповед за защита, това решение се счита неразделна част от нея. Освен това, съдът е постановил, че решението по чл. 247 от ГПК също подлежи на изпълнение, но доказателства за връчването му на обвиняемия по делото не са били събрани.

По тази причина настоящият състав на съда приема, че постановеното от Районен съд-Н.П. по гр. дело № 23/ 2024г. решение № 22 от 30.01.2024 г. и издадената въз основа на нея заповед за защита № *** г. касателно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН не е била в сила към 27.03.2024г.- към този момент действаща е била Заповед № ***г., изменена с Решение № 23/01.02.2024г., постановено по гр. дело № ***г. по описа на Районен съдН.П., в което е посочено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН се налага за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита.

Нито в обстоятелствената част на постановлението с предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, нито в диспозитива му, този факт е бил посочен. Такова обвинение не е било повдигано на 3 обвиняемия. На същия е било повдигнато обвинение за нарушаване на заповед за защита, която към 27.03.2024г. в частта, касаеща мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, която той е нарушил, не е била действаща / в обвинението е налице и несъответствие между цифровото посочване на мярката и нейното словесно изписване -цифром е изписано, че е нарушена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, съобразно която обвиняемия следва да се въздържа от извършване на домашно насилие, а словом е изписано, че е нарушил мярката, забраняваща му да приближава пострадалата на повече от 100 метра/.

Въпреки че разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е важна част от системата от норми на националното право, които позволяват държавата да даде адекватен отговор срещу домашното насилие, следва да се има предвид, че систематичното място на този вид престъпление е в Раздел III, Глава VIII "Престъпления против правосъдието", чийто обект на защита са обществените отношения свързани с правилното функциониране на правосъдната система, респективно цели защита срещу посегателства, възпрепятстващи изпълнението на конкретни съдебни актове, поради това заповедта, която се нарушава е съществен елемент от обективна страна на състава на престъплението. По тази причина и доколкото държавното обвинение е инкриминирало поведение на обвиняемия за нарушение на конкретен съдебен акт, който към датата на деянието в частта, касаеща определена мярка за защита от домашно насилие, не е бил в сила, съдът намира, че с поведението си обвиняемият М. Б. М. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, така както то е описано в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.