Решение № 17 от 04.02.2026, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Тутракан, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20253430100765 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявен е иск по чл. 108 от ЗС от ищцата Н. И. Ш., упълномощила адв. С.

Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 21), за установяването на правото ѝ на собственост върху следните недвижими имоти, придобити чрез наследяване от баща ѝ И. Ш. Ю. и в резултат на сключени договори за дарение от Г. Ю. Ю. и С. И. Н., върху 1 . 1 . 1/2 ид. ч. от съсобствено дворно място, цялото с площ 300 кв. м., с идентификатор № *** по КККР на гр. Тутракан и построените в него:

1.2. Масивна сграда – гараж, със застроена площ 29 кв. м., с идентификатор № ***;

1.3. Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, ведно с прилежащите му тавански и избени помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата; както и

1.4. за осъждането на ответника да ѝ предаде владението над имотите.

1.5. Ищцата твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, изградени в съсобствено дворно място, половината ид. ч. от което също е нейна собственост.

1.6. С НА за покупко-продажба на НИ № 173, том 4, ОР № 1910, дело № 349 от 05.09.2003 г., бащата на ищцата – И. Ш. Ю., придобил собствеността върху ½ ид. ч. от процесния двор и тази над претендираните имоти. След като на 18.03.2011 г. същият починал, ищцата наследила 1/6 ид. ч. от тях.

1

1.7. Посредством НА за дарение на ид. ч. № 1521/13.08.2024 г., акт № 12, том 6, дело № 997/2024 г. на СВ при РС – Тутракан и НА за дарение на ид. ч. от недвижими имоти № 26/39/31.10.2023 г., акт № 38, том 10, дело 1817/2023 г. на СВ при РС – Тутракан ищцата придобила чрез дарение 4/6 ид. ч. от процесните имоти от своята майка – Г. Ю. Ю..

1.8. Посредством НА за дарение на ид. ч. от недвижими имоти № 1541/14.08.2024 г., акт. № 20, том 6, дело № 1005/2024 г. на СВ при РС – Тутракан ищцата придобила чрез дарение останалата 1/6 ид. ч. от процесните имоти от своята сестра – С. И. Н..

1.9. За периода от 22.10.1994 г. до 12.05.2015 г., когато Решение № 52/06.04.2015 г. по гр. д. 435/2014 г. на ТнРС влязло в сила, страните по делото са били съпрузи.

1.10. Твърди се, че след развода ответникът се бил самонастанил в процесния имот и отказвал да върне владението върху него на ищцата въпреки изпратената нотариална покана за това.

1.11. Ищцата твърди, че в периода 18-29.07.2025 г. прехвърлила партидите на имота, намиращи се във „ВиК” и „Енерго про”, на свое име, направила нов опит да си върне владението над имота, но не успяла, вследствие на което ответникът я бил заплашвал.

2. Ответникът О. И. И. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК посредством надлежно упълномощената адв. М. Д. от АК – Русе (л. 40), навеждайки доводи за неоснователността на предявения иск.

2.1. Прави се възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника за периода от фактическата раздяла между страните през 2013 г. до предявяването на претенции относно имотите през 2025 г., в който период се твърди, че ответникът е осъществил явно, непрекъснато и необезпокоявано владение.

3. В условията на евентуалност се възразява, че НА за покупко-продажба на НИ № 173, том 4, ОР № 1910, дело № 349 от 05.09.2003 г. е извършена относителна персонална симулация, като реалните купувачи по сделката са страните по делото, които били придобили имотите в режим на СИО.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са разпитани свидетелите:

4.1. Н. О. И. (дъщеря на страните) – л. 50;

2

4.2. Н. К. М. (баджанак на бащата на ищеца) – л. 51;

4.3. З. Ш. Е. (майка на ответника) – л. 51

5. На 05.09.2003 г. е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт (НА) № 173 на Нотариус № **** – А. Н. – Р.а, с който бащата на ищеца – И. П. Ю. е закупил 1/2 ид. ч. Дворно място съставляващо УПИ XVI – 1568 по плана на гр. Тутракан, заедно с Южната самостоятелна част от построената в имота Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м. (л. 29).

5.1. Видно от отбелязването в представената скица и представеното удостоверение от Община Тутракан (л. 31), след одобряването на кадастралната карта на дворното място е отреден идентификатор № ***.

5.2. По отношение Южната самостоятелна част от представената скица се установява, че в сграда с идентификатор № *** са обособени хоризонтално два самостоятелни обекта. Южният е с площ 60 кв. м. и идентификатор № ***. В тази връзка съдът приема, че процесния самостоятелен обект е идентичен със закупеният през 2003 г. от бащата на ищеца.

6. По това време страните живеели във ФРГ. Свид. Н. И. живеела при баба си и дядо си в Република България. След това и тя се установила да живее заедно тях в чужбина през лятото на 2011 г. Страните се прибирали в страната през лятото.

7. В неустановен момент, в периода 2003 г. – 2024 г. в поземления имот е построен и процесния гараж. Този гараж не е описан в НА № 173/05.09.2003 г. (поради което съдът приема, че не е съществувал тогава). Точната година на изграждането не може да се установи, доколкото в тази насока не са ангажирани никакви доказателства. Налице са единствено твърдения на ответника, че гаражът е построен през 2013 г., които твърдения обаче нямата доказателствена стойност. Същевременно гаражът е описан за пръв път в НА от 2024 г. (Последното навежда на извода, че гаражът може да е построен и в периода 2023 – 2024 г., тъй като той не е включен в разпоредителната сделка, извършена с НА 17/31.10.2024 г. – вж. т. 12 и е прехвърлен допълнително през 2024 г. – вж. т. 13).

8. През 2008 – 2012 г. според свид. Н. И. и свид. Н. М. били извършени ремонти по „къщата”. С оглед разнопосочността на свидетелските показания съдът приема, че и двете страни са участвали с парични средства в ремонтите.

9. На 18.03.2011 г. И. П. Ю. починал (л. 32).

10. На 12.05.2015 г. е влязло в сила Решение № 522/06.04.2015 г. по гр. д. № 522/06.04.20215 г. на ТнРС, с което брака между страните е прекратен (л. 12).

11. От 2022 г. според свид Н. М. и Н. И. ответникът живее постоянно в къщата.

Свид. З. Ш. Е. сочи периода 2019 – 2021 г., но с оглед нейната заинтересованост (същата е майка на ответника), съдът не кредитира показанията ѝ в тази им част.

3

12. На 31.10.2023 г. е сключен договор за дарение, обективиран в НА № 17 на Нотариус № **** – А. Н. – Р.а, вписан като акт № 38, том 10, дело 1817/2023 г. на СВ при РС – Тутракан, съгласно който Г. Ю. Ю. дарява на ищеца 1/3 от процесното дворно място и 4/6 ид. ч. от процесния самостоятелен обект в сграда (л. 5).

13. На 13.08.2024 г. е сключен договор за дарение, обективиран в НА № 152 на Нотариус № **** – А. Н. – Р.а, вписан като акт № 12, том 6, дело № 997/2024 г. на СВ при РС – Тутракан, с който Г. Ю. Ю. дарява на ищеца 4/6 ид. ч. от процесния гараж (л.

7).

14. На 14.08.2024 г. е сключен договор за дарение, обективиран в НА № 159 на Нотариус № **** – А. Н. – Р.а, с който С. И. Н. дарява на ищеца 1/12 ид. ч. от процесното дворно място и 1/6 ид. ч. от процесните самостоятелен обект в сграда и гараж (л. 8).

15. През 2024 г. според свид. Н. И. отношенията между страните по делото се влошили, като ищецът Ш. помолила ответника да напусне къщата.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

16. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото.

II. По отношение на възраженията на ответника за персонална симулация 1 7 . По отношение на твърденията на ответника за наличието на персонална симулация при закупуването на поземления имот от родителите на ищеца на 05.09.2003 г., в която реалните купувачи по сделката са били страните по делото, доказателства не са представени. Напротив свид. Ш. Е. (майка на ответника) сочи категорично, че къщата е закупена на името на И., тъй като той дал 15 000 лв. В тази връзка съдът приема, че симулацията остава недоказана.

18. Освен това следва да се отбележи, че този факт не може да се доказва от ответника със свидетелски показания, доколкото липсва представено по начално 4 доказателство по чл. 165, ал. 2 от ГПК (по арг. от Решение № 294 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2774/2023 г., I г. о.).

III. По относно собственическите права на ищеца

19. По делото е безспорно установено, че И. Ш. Ю. е придобил в резултат на сключеният през 2003 г. договор за покупко – продажба, на осн. чл. чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. – отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) заедно със съпругата си Г. Ю. Ю. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО):

19.1. 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***;

19.2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

20. Наследствените права върху притежаваното имущество от наследодателя И.

Ш. Ю. (починал през 2011 г.) са придобити от:

20.1. Г. Ю. Ю. (съпруга) – 1/3 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН, която заедно с притежаваните след прекратяването на СИО на осн. чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 44, т. 3 и чл. 28 от СК, е придобила

20.1.1. 1/4 + 1/12 = 4/12 (1/3) ид. ч. от поземления имот;

20.1.2. 1/2 + 1/6 = 4/6 (2/3) ид. ч. от самостоятелния обект;