Решение № 12230 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12230 гр. С., 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110102309 по описа за 2024 година

И. Б. Т. е предявила срещу „К.“ ЕАД искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуално по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за Паричен заем № 2795256, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за Паричен заем № 2795256, с която се задължава ищцата да сключи договор за поръчителство.

И. Б. Т. е предявила срещу „А. Т.“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.4 ЗЗД, евентуално по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 , пр.3 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство към Паричен заем № 2795256, сключен с „К.“ ЕАД, както и иск по чл. 55, ал.

1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „А. Т.“ ЕООД да заплати сумата от 5,00 лева, предявена като частичен иск от общата сума 88.31 лева, представляваща недължимо платена въз основа на нищожен договор за поръчителство.

Искът по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от И. Б. Т. срещу „А. Т.”ЕООД е увеличен от сумата от 5 лева на сумата от 88.31 лева /45.15 евро/.

Ищцата поддържа, че на 25.06.2023 г. е сключен договор за паричен заем № 2795256 с ответника „К.“ ЕАД. Твърди, че размерът на заема по договора е 1 за сума в размер на 350 лева, с период на револвиране – 25 дни, при ГПР в размер на 49,14 %, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Изтъква, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция, съгласно ОУ или да сключи договор за поръчителство с одобрен от ответника „К.“ гарант, а именно поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. Посочва, че на датата на сключване на процесния договор с първия ответник – К., ищцата е сключила с втория ответник – „А. Т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който последният е поел задълженията да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по договора за потребителски кредит. Сочи, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 88,31 лева, като възнаграждението за поръчителство се заплаща директно на „К.“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 448,03 лева. Твърди, че сключеният договор за паричен заем представлява потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Счита, че изискванията, които клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит въвежда за потребителя са неосъществими. Твърди, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Сочи, че търговецът е приложил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП. Твърди се, че кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, тъй като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя.

Поддържа, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на 3578,66 %, а ГЛП в размер на 408,93 %. Счита, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от 2

ЗПК, както и че договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като същата е в размер на 40,00 %. Заявява, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че със сключването на договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за заем с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Моли съда за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД заявява, че оспорва изцяло по основание предявените искове. Заявява, че не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2795256/25.06.2023 г. Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Сочи, че единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Оспорва обстоятелството, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Счита, че не е налице в Договора за потребителски кредит уговорено задължение за отпускане на кредита последния да бъде обезпечен.

Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А.

Т.“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, като уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „А. Т.“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя – „К.“ ЕАД, тъй като последният не е страна по договора между ищеца и „А. Т.“ ЕООД. Посочва, че дори и да се приемат доводите за свързаност на двете ответни дружества и наличие на скрито обогатяване от страна на „А. Т.“ ЕООД, то счита, че това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че единствено уговорката за заплащане на 3 възнаграждение за услугите на „А. Т.“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави. Счита, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, то неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А. Т.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че оспорва исковете изцяло по основание и размер.

Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти. Сочи, че към настоящия момент задължението към ответника е изцяло погасено, като не оспорва, че по сметка на „А. Т.“ ЕООД е постъпила сумата от 5 лева, с която са били погасени задължения за предоставеното поръчителство. Изтъква, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че възнаграждението на поръчителя „А. Т.“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, съответно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. С тези аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция.Претендира разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №2795256 от 25.06.2023 „К.”ЕАД е предоставил на И. Б. Т. кредит в размер от 350 лева, с период на револвиране-25 дни, с падеж-19.07.2023, при фиксиран годишен лихвен процент-40%, ГПР-49.14% и общ размер на всички плащания 359.72 лева.

4

По силата на договор за поръчителство от 26.06.2023 „А. Т.”ЕООД се е задължил в качеството на поръчител да сключи договор за поръчителство с „Кредимисимо”, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя възникнали по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение от потребителя И. Б. Т. в размер от 88.31 лева.

По делото е представена разписка от 27.06.2023 от „Изи Пей” за сумата от 448.03 лева, наредена от И. Б. Т. в полза на „К. „ЕАД.

По делото са представени СЕФ и справка за платените суми от ищцата към „К.”ЕАД.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 88.31 лева, то ГПР ще бъде в размер от 3578.66%.Съгласно заключението на ССЕ постъпилата сума на 27.06.2023 по договора за кредит и договора за поръчителство е в размер от 448.03 лева, с която са погасени главница в размер от 350 лева, договорна лихва в размер от 0.78 лева, възнаграждение за поръчителство в размер от 88.31 лева и неразпределена сума в размер от 8.94 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №2795256 от 25.06.2023 „К.”ЕАД е предоставил на И. Б. Т. кредит в размер от 350 лева, с период на револвиране-25 дни, с падеж-19.07.2023, при фиксиран годишен лихвен процент-40%, ГПР-49.14% и общ размер на всички плащания 359.72 лева.

Спорна по делото е действителността на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на К. банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К. „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

5

Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.”, съответно този договор не поражда действие между „К.” и кредитополучателя.

При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено, съответно договорът няма да бъде сключен.

С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението- възнаграждението за поръчителство.