Решение № 179 от 19.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 179

15.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Първи граждански и търговски състав

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000223 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 35/26.02.2020 г., постановено по т. д. № 112/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е признато за установено на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че А. И. Х. , ЕГН *********** от гр. Плевен, ул. „********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, със съдебен адрес: гр. София , бул. „******* по силата на договор за ипотечен кредит от 21.08.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 24.10.2013 г. и от 23.09.2014 г. сумите, за които е издадена Заповед № 5144/04.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 6304/08.11.2016 г. по ч. гр. д. № 7825/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, които суми са както следва: главница - 26 248.82 лв.; договорна (възнаградителна) лихва – 5 167.23 лв. за периода 05.09.2014 г. -18.10.2016 г.; санкционна лихва – 57.47 лв. за периода 15.04.2015 г.

- 18.10.2016 г.; заемни такси - 1 784.66 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението. С решението е осъдена ************* от гр. Плевен да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София сумата 1 561.53 лв., представляваща част от разноските, направени от ищеца в заповедното производство, съразмерна с уважения спрямо този ответник иск, както и сумата 965.16 лв., представляваща част от направените от ищеца в исковото производство деловодни разноски, 1 съразмерна с уважения спрямо този ответник иск. Със същото решение е отхвърлен, като недоказан предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, със съдебен адрес: гр. София , бул. „******* срещу А.

Г. Х. , ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „********** иск на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване за установено, че А. Г. Х. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за ипотечен кредит от 21.08.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 24.10.2013 г. и от 23.09.2014 г. сумите, за които е издадена Заповед № 5144/04.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 6304/08.11.2016 г. по ч. гр. д.№ 7825/ 2016 г. по описа на Районен съд – Плевен, които суми са, както следва: главница - 8 749.60 лв.; договорна лихва – 1 722.41 лв. за периода 05.09.2014 г. - 18.10.2016 г.; санкционна лихва – 19.16 лв. за периода 15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси 594.89 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявана от ************* – главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. - изпълнителен директор, съд. адрес: гр. София, бул. „*******, чрез юриск. С. П. против Решение № 35/26.02.2020 год., постановено по т. д.

№ 112/2019 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно, незаконосъобразно и непълно. Излага се, че тежестта на доказване за твърденият от втората ответница отказ от наследство била нейна и тъй като тя не била оспорила исковата молба, не била представила вписан отказ от наследството, оставено от баща й, искът следвало да бъде уважен съобразно приспадащата й се част от наследството.

На следващо място се излага, че, доколкото тази ответница в хода на процеса била навършила пълнолетие, съдът бил осъществил производство по чл. 51 от ЗН, но в последствие не се бил произнесъл по този въпрос с оглед нейното бездействие. Това водело до извода, че съдът неправилно формирал правния си извод, че не било установено дали ответницата А. Х. е приела или се е отказала от наследството от баща си Г. Х. и доколкото от този извод зависело понататъчното развитие на процеса, а именно възможността на банката да предяви цялото си вземане по отношение на първата ответница, то решението било неправилно и незаконосъобразно.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск и по отношение на А. Г. Х. .

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. И. Х. , ЕГН *********** и А. Г. Х. ********** и двете с адрес: гр. Плевен, ул. „**********.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите 2 на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 112/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен от „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София против А. И. Х. и А.

Г. Х. , чрез нейната майка и законна представителка А. И. Х. и двете от гр. Плевен, иск да се признае за установено че ответниците дължат на ищеца сумите в общ размер на 44 344.24 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по заповедното производство.

В исковата молба се излага, че на 21.08.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София и Г. Х. Х. и А. И. Х. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в размер на 35 000 лв. със срок на издължаване на кредита от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване – 22.08.2007 г., а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Излага се още, че съгласно чл. 7 от договора била уговорена годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „Банка ДСК“ ЕАД за този вид кредит (към датата на сключване на договора – 3.69 %) плюс стандартна надбавка от 3.60 пункта, намалена с отстъпка от 0.5 пункта, или лихвен процент по кредита общо – 6.79 %, както и такси, съгласно действаща тарифа. Излага се, че на 24.07.2013 г. един от кредитополучателите Г. Х. Х. починал, видно от Акт за смърт № 1003/25.07.2013 г. на Община Плевен. Излага се, че съгласно т. 20.1 от ОУ към договора и Допълнителното споразумение от 24.10.2013 г., както и т. 21.1 от ОУ по Допълнителното споразумение от 23.09.2014 г. при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорна лихва, увеличена с 3 процентни пункта, като при забава в плащанията над 90 дни, кредитът става предсрочно изискуем, като от този момент до предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъка от кредита, представляващ главница, се олихвява с договореният лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункт съгласно т. 20.2, раздел VII от ОУ към договора и Допълнителното споразумение от 24.10.2013 г., както и т. 21.2 от ОУ по Допълнителното споразумение от 23.09.2014 г. С Допълнително споразумение от 24.10.2013 г. страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за кредит били в общ размер на 36 208.07 лв., от които 34 692.77 лв. – редовна главница и 1 190.60 лв.

– редовна лихва, 125.93 лв. – наказателна лихва, 138.77 лв. – заемна такса и 600 лв. – такса изискуемост, като страните се споразумели за въвеждане на гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за издължаването му, като в същия срок кредитополучателят да заплаща и само част от дължимата месечна лихва в размер на 50 %. Страните се договорили, че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на първия работен ден, следващ последната 3 падежна дата на гратисния период, а дължимата към онзи момент редовна лихва в размер на 731.17 лв. остава дължима за бъдещ период и ще се изплаща в следващите 36 месеца.

Уговорили, че към датата на подписването на споразумението, дължимата лихва по кредита е в общ размер от 9.29 %. С Допълнително споразумение от 23.09.2014 г. страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за кредит били в общ размер на 38 063.47 лв., от които 35 731.58 лв. – редовна главница и 1 456.69 лв. – редовна лихва, 1.11 лв. – наказателна лихва, 874.09 лв. – заемна такса, като страните се споразумели за въвеждане на гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за издължаването му, като в същия срок кредитополучателят да заплаща и само част от дължимата месечна лихва в размер на 50 %. Страните се договорили, че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на първия работен ден, следващ последната падежна дата на гратисния период, а дължимата към онзи момент редовна лихва в размер на 1 281.50 лв. остава дължима за бъдещ период и ще се изплаща в следващите 36 месеца. Уговорили, че към датата на подписването на споразумението, дължимата лихва по кредита е в общ размер от 9.29 %. Твърди се, че кредитополучателите преустановили редовното обслужване на кредитното задължение, считано от м. април 2015 г. Съгласно договорът за ипотечен кредит и допълнителните споразумения към него, кредитополучателите поели задължение, че кредитът се погасява с месечни вноски, дължими на падежната дата, като месечните погасителни вноски включват главница и лихва. Съгласно т. 20.2, раздел VII от ОУ към договора и Допълнителното споразумение от 24.10.2013 г., както и т. 21.2 от ОУ по Допълнителното споразумение от 23.09.2014 г. при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Твърди се, че съгласно горното била допусната забава в плащанията над 90 дни, поради което възникнало договореното потестативно право на банката да обяви вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо, което било упражнено с нотариална покана чрез Нотариус С. И., рег. № 516 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Плевен, том II, рег. № 6353/18.08.2016 г., връчена на 21.09.2016 г. – лично на адресата, както и такава за получена от същия адресат за наследниците на Г. Х. Х. – А. Г. Х. , ЕГН ********** и Ф. Г. Х., ЕГН **********. Излага се, че съгласно Удостоверение № 3625/30.09.2014 г. на Районен съд – Плевен, Ф. Г. Х. се е отказал от наследството на Г. Х. Х.. Банката излага, че предвид на горното кредитът бил отнесен като предсрочно изискуем към 13.10.2016 г. към която дата не били погасени 18 бр. погасителни вноски, подробно описани в исковата молба. Излага се, че на 19.10.2016 г. ищецът депозирал пред Районен съд – Плевен заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист. Към датата на подаване на заявлението непогасените вноски по кредита били както следва: главница - 34 998.42 лв.; договорна (възнаградителна) лихва – 6 889.64 лв. за периода 05.09.2014 г. 18.10.2016 г.; санкционна лихва – 76.63 лв. за периода 15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси - 2 379.55 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението. Образувано било ч. гр. д. № 7825/2016 г. по 4 описа на Районен съд – Плевен, по което били издадени заповед за изпълнение № 5144/04.11.2016 г. и изпълнителен лист за посочената сума. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.