Решение № 1987 от 02.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1987 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100505977 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от Н. Л. Л. срещу решение № 20009860/02.02.2022 г. по гр. д. № 17523/2019 г. по описа на СРС, 171 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу И. Е. Л. иск с правно основание чл.19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор /споразумение/ от 09.03.2017 г. за окончателен.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения при установяване на фактическата страна по делото, съответно и неправилно приложение на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на своевременно поискани и относими доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който излага подробни съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение.

Депозирана е и въззивна жалба от Н. Л. Л. срещу постановено по реда на чл.

250 ГПК решение на първоинстанционния съд №20026538/31.03.2022 г., също оспорена от насрещната страна.

1

Депозирана е и частна жалба от Н. Л. Л. срещу определение от 12.01.2024 г. на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, отговор по която не е постъпил.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

При осъществена дължима служебна проверка въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо поради следните съображения:

Производството по гр. д. №17523/19 г., СРС, 171 с-в е било образувано по искова молба от 15.12.2021 г. на Н. Л. Л. срещу И. Е. Л. за обявяване на предварителен договор /споразумение/ от 09.03.2017 г. за окончателен.

В исковата си молба ищецът твърди, че с предварителен договор за доброволна делба от 09.03.2017 г. /наречено писмено споразумение/, съдържащ елементи на договор за прехвърляне на ид. част от собствеността срещу престирани издръжки за минало време, е било уговорено да бъде извършена доброволна делба по отношение на имот, вписан в нотар. акт №144, том XXII, дело №3835/80 г., изд. от нотариус при СРС, а именно: АПАРТАМЕНТ № 81, находящ се на 8-ми етаж, вход Б, в южната част на сградата - ЖСК Перун, на ул. „Александър Костов“ 1, м. Драгалевска спирка, състоящ се от: две стаи, дневна, кабинет, столова, кухня, антре, коридор, мокро помещение, баня, клозет, два балкона, с обща площ от 127,30 кв. м., ЗАЕДНО със зимнично помещение № 47, находящо се на първи сутерен на сградата, с обща площ от 7,03 кв. м., ЗАЕДНО с принадлежащите му 1,116 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, както следва: Е. Л. Л. получава в дял и в своя изключителна собственост обособената реално самостоятелна част от апартамент №81: жилище, находящо се в югозападната част на Апартамент № 81, състоящо се от дневна с тераса /кухненски бокс/, спалня, кабинет, две тераси, баня- тоалетна, мокро помещение, коридор, с площ 63.94 кв. м., заедно с съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построен; а Н. Л. Л. пък получава в дял и в своя изключителна собственост обособената реално самостоятелна 2 част от апартамент №81: жилище, находящо се в северозападната част на Апартамент № 81, състоящо се от дневна с тераса, кухня с тераса, трапезария, баня с тоалетна и коридор с площ от 61.10 кв. м. заедно с съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построен.

По делото е представено удостоверение №7211032700/13.03.2019 г., СО, район Лозенец, за данъчна оценка на процесния имот, предмет на процесното споразумение, видно от което данъчната оценка на същия възлиза на 127734.70 лв.

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на районния съд (чл.103 от ГПК), а окръжният съд като първа инстанция е компетентен да разглежда само изрично предвидените в закона дела (чл.104 от ГПК). Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано – постановеният акт подлежи на обезсилване (арг. от чл.270 ал.3 от ГПК). Ако окръжният съд е разгледал спор, родово подсъден на районен съд, решението му не може да бъде обезсилено само на това основание (чл.270 ал.4 от ГПК) /Решение № 8/ 01.02.2012 г. по гр. д.№ 1011/ 2011 г., ВКС, IV ГО/.

В настоящия казус, с оглед посоченото по-горе удостоверение, съдът констатира, че цената на предявения облигационен иск е 127734.70 лв. /определен съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК- размерът на данъчната оценка на имота, предмет на процесния договор/, което е повече от 25000 лв. и на основание чл. 104, т. 4 ГПК делото е подсъдно на Софийския градски съд. С разглеждането на делото от СРС е нарушена родовата подсъдност и постановеният от него акт подлежи на обезсилване като недопустим.

При същите аргументи на обезсилване подлежат и решение

№20026538/31.03.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, както и определение от 12.01.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че на основание чл. 270, ал.3, изр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, като делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от компетентния съд , а именно СГС като първа инстанция.

По разноските:

3

При това решение на въззивната инстанция произнасяне по разноските не може да има, а същите следва да се възложат след постановяване на решение по същество на спора с оглед уважаването или отхвърлянето на иска.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Б Е З С И Л ВА решение

№

20009860/02.02.2022 г., решение

№20026538/31.03.2022 г., както и определение от 12.01.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, по гр. д. № 17523/2019 г. по описа на СРС, 171 състав.

След влизане в сила на постановеното решение делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на СГС за образуване на първоинстанционно производство.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4