Решение № 3365 от 07.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17049/2021
- Вид
- Решение № 3365
- Подписан
- 07.11.2022
- В сила
- 03.05.2023
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 151, ал.1, т.1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3365 гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110117049 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ищцата В. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „ОВК КОМЕРС" ООД, ЕИК 103949387, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Царевец“ № 34, представлявано от Ангел Георгиев Борисов и Иван Денев Кацарски - Управители, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Царевец" № 34, и д-р М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата следните суми: сумата от 4000 (четири хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие немарливо отношение от страна на д-р М. М., довело до смъртта на собственото на ищцата куче Куини, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането -17.10.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 3757,50 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от която сумата от 1800 евро, равняващи се на 3520 лв., заплатени по силата на договор за покупкопродажба от 20.12.2020г., и сумата от 237,50 лв. заплатени за екстракция на зъби, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.10.2021 г. до окончателното й до изплащане. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищцата излага, че след дълго проучване на различни породи кучета, пестене на нужната сума за закупуване на така желаното от нея куче и изчакване на необходимото време след раждане на няколко кученца в развъдник за кучета в гр.София на 20.12.2020г., заедно със сина си, отишла до гр.София и подписали 1 договор за покупко-продажба на кученце на име Куини със собственика на развъдника С. К.
Поддържа, че близо година се е грижила за Куини като за собствено дете. Били полагани всички възможни грижи, изразяващи се в редовно обезпаразитяване, ваксинация, груминг и т.н.
С оглед грижата за кученцето ищцата била посъветвана от специалисти във ветеринарната медицина, че то се нуждае от екстракция на млечни зъби, които не са паднали до едногодишна възраст и които, ако не бъдат отстранени своевременно, могат да създадат бъдещи проблеми. Ето защо, още при навършване на една година и един месец, на 15.10.2021 г. завела Куини при ответното дружество, където под анестезия били извадени на кученцето осем млечни зъба. Посъветвали ищцата да я остави още два часа и после да дойде да си я вземе. След като се прибрали, Куини все още била много отпусната, не реагирала на покани за игра, не искала да яде и да пие вода. Около 02:00 ч. през нощта състоянието на кученцето видимо се влошило и ищцата отново го завела във ветеринарната клиника, където му поставили две инжекции, за да спре да повръща. Кученцето обаче не се повлияло от медикаментите и продължавало да повръща и на 16.10.2021г. около 13:00ч. ищцата отново я завела при ответната ветеринарна клиника, където дежурният лекар обяснил, че кученцето трябва да остане на системи при тях и че на следващия ден около 10:00ч. ищцата ще може да го прибере.
Твърди, че в 08:00ч. на 17.10.2021г. получила обаждане да отиде в клиниката, където е научила и лично от ответника М., че предпазвайки се от ухапване от двукилограмово куче, с току-що извадени осем зъба, той се е отдръпнал, с което е дал възможност на сигурно уплашената до смърт Куини да скочи и фатално да нарани главата си.
Счита, че смъртта на кученцето е причинена от виновното поведение на ответника М., комуто ответното дружество е възложило работа, изразяващо се в недостатъчно положена грижа за пациента и липса на предприемане на адекватни превантивни действия, обезпечаващи в максимална степен сигурността на повереното животно. Счита, че деянието е в разрез с нормативни правила, регулиращи отношенията в областта на ветеринарната медицина - Закон за защита на животните, Закон за ветеринарномедицинската дейност, Кодекс за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар, Европейска конвенция за защита на животните компаньони.
Сочи, че вредите, които е претърпяла и продължава да търпи и към настоящия момент, изразяващи се в болки и страдания от загубата на любимата Куини, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
Обстоятелството, че смъртта й е настъпила по такъв нелеп начин, още повече 2 засилва болките и страданията на ищцата. Тя чувствала и лична вина, че не е завела кученцето в друга ветеринарна клиника.
Твърди, че още не може да преживее загубата. Нямала желание да се среща с никого. Когато видела на улицата кученце, което приличало на нейното, започвала да плаче. Продължавала да пази вкъщи всички вещи на Куини - легло, купички, играчки.
Навсякъде била и нейната снимка. Излага, че вечер не можела да спи спокойно – събуждала се и я очаквала да дойде при нея. Продължавала да приема и изписаните й от психиатър медикаменти.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск като недопустим по отношение на д-р М. М..
Оспорват иска по основание и размер. Оспорват нанесените на ищцата вреди да са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Считат, че е налице пасивно поведение на увредената, която въпреки възможността за това не е направила нищо, за да отстрани настъпването на тези вреди или за да ги намали. Твърдят, че лекарят е захапан от животното при изпълнение неговите задължения, при което същият се наложило да прояви естествена човешка реакция на самозащита, като твърди, че съгласно чл. 151, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност лекарят не носи отговорност, ако смъртта е при самозащита. Сочат, че е неясно от какво е настъпил вредоносният резултат и от чие вредоносно поведение - на един или неколцина. Считат, че в случая не е налице виновно противоправно поведение на д-р М. М.. Оспорва причинно-следствената връзка между причината за смъртта на кучето и разхода от 237,50 лв. за екстракция на зъби.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно между страните, че кучето Куини е умряло вследствие на удар на главата поради падане при скок в клиника „ОВК“ Варна, на адрес: гр. Варна, ул. „Царевец“ №34, че ответникът д-р М. работи по трудов договор в „ОВК“ Варна.
На л.18 е представен договор за покупка на куче порода шпиц-малък или померан между С. К. развъдник Фокси Ноуз и В. К., с адрес: гр. В. на име Фокси Ноуз Куини, порода: немски шпиц-малък, микрочип 100237000117182, цвят: Бял с крем Сейбъл за сумата от 1800 евро или 3520 лева.
Представени са и родословно свидетелство, и паспорт на домашен любимец за кучето Куини Фокси Ноуз.
На л.17 е представена касова бележка за екстракция на осем зъба, анестезия и медикаменти и консумативи на обща стойност 237,50 лв.
3
Преставен е лист от осъществено Стационарно лечение №6134 за приемане на пациент №34436-1, куче женски померан на име Киуни, собственост на В. К., приет на на 16.10.2021 г. и изписан на 17.10.2021 г. с посочено състояние при изписването: „Д-р М. в 6:15 часа сутринта на 17.10.2021 г. след отваряне на стационарната клетка на куче Куини, пациента скача от клеката, падайки върху главата си, след което изпада в коматозно сътояние, направена е кардиопулмунална ресусциатация на пациента, като са приложени медикаменти – адреналин и манитол. Реанимацията е безуспешна и пациента почива.“
Видно от преглеждане на дейност №182807 от 17.10.2021 г. за пациент №344361 на име Куини, куче, порода Померан, женски, дата на раждане 15.09.2020 г., възраст 1г. 1м. и 2 д. микрочип 100237000117182, със собственик В. К., с диагноза Traum cranii.
Посочена информация за състоянието: „В момента на стационарно обслужване на пациент Куини, след отваряне на клетката с цел изваждане на кучето за измерване на вътрешна телесна температура и смяна на пелена, след ухапване от страна на кучето, инстинктивно отдръпване на обслужващия, отваря свободно пространство между човека и клетката, след което кучето пада от клетката, нанасяйки травма на главата.
Опита за хващане на кучето в момента на падане е безуспешен. Кучето изпада в коматозно състояние, направена е кардиопулмунална ресусцитация, приложени са медикаменти адреналин и манитол. Реанимацията е безуспешна и пациента почива.“(л.15).
Представени са трудов договор №53/29.08.2018 г., сключен между ОВК КОМЕРС ООД, и М. Н. М., ЕГН 900520528 и длъжностна характеристика (л.48-51).
Представено медицинско направление от д-р С. В. с поставена диагноза „разстройство в адаптацията“ (л.13-14).
По делото са изслушани и показанията на свидетеля А. В. П., сестра на ищцата, от които се установява, че ищцата и синът й харесали померанче на име Куини и отишли до София, за да го купят. Сестра й се радвала на кучето, колкото на децата си, постоянно говорела за него. Куини била изключително красиво куче с прекрасен нрав, човек се влюбвал в него и то отговаряло със същата любов, на разходки се радвала на всички. Сестра и била много привързана към кучето, отдала се била изцяло на грижи за него, водела с нея на работа. За екстракцията на млечни зъби, които трябвало да се извърши, го завела в Обединена ветеринарна клиника. Имала им доверие по повод грижите и лечението. двойни и е необходимо задължително, доколкото разбрах, да се извадят. След смъртта на Куини ищцата била в шок. Споделила, че се чувства така, както когато изгубили баща си. Смъртта на Куини й се отразила много тежко, спряла да работи за няколко месеца, затворила се в себе си. В началото денонощно плачела, което много разтревожили всички. Посещавала психиатър, за да получи някаква помощ. Темата за Куини е табу, тъй като при споменаването на кучето, сестра й 4 веднага се разплаква.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля К. И. Д. близък приятел на ищцата, от които се установява, че бил свидетел още от първия ден, откакто взели кученцето до последния ден. Бил при нея и сутринта, когато се обадили, за да отидат в клиниката. Първо завели кучето единия ден да му извадят млечните зъби, след това започнало да повръща, през нощта го завели пак по спешност. Ударили му две инжекции в гърба и казали, че няма проблем. Куини обаче продължила да повръща и я завели отново. Докторът казала, че ще я задържи и на другия ден да си я вземат. На другия ден се обадили, поканили ги в една стая и обяснили, какво се е случило. Дали на В. един стол да седне, да пие чаша вода. Като се прибрали в къщи, прибрал играчките и леглото на Куини, за да не ги вижда ищцата. В. си тръгнала първа напред и свидетелят се обърнал към доктора и го попитал: „Изтървахме ли я?“, като имал предвид в преносния смисъл. Тогава докторът казал: „Да, влезте вътре“ и като влезли казал: „Като я вадихме от клетката да сменяме пелената, я изтървахме, падна на главата си, бихме й инжекция. На лекаря нищо му нямало. Били я изтървали, тъй като била във високите клетки. Смъртта на Куини се отрази пагубно на ищцата. Тя говорела само за нея, не можела да спи, не отворила салона си за маникюр два месеца, защото всички били свикнали с кученцето и всеки питал, къде е Куини, а тя започвала да реве.
Водил я на психиатри, тя не може все още да го преодолее.
По делото е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице др К. К., според която от представената медицинска документация на В. В. К. е поставена психиатрична диагноза два дни след инцидента-Разстройство в адаптация от психиатър, като е изписана и медикаментозна терапия за овладяване на клиничната симптоматика. Разстройство в адаптацията-тревожно разстройство е психично състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното и семейно функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Към настоящия момент ищцата има симптоми на повишена тревожност, които се обострят при възпроизвеждане на смъртта на кученцето-Куини. Психичното разстройство при нея е причинено от външен стрес/инцидента/ и обикновено симптомите могат да отзвучат след като се адаптира към ситуацията. Тревожните симптоми са омекотени, но стават интензивни при разговор свързан със събитието. Отзвучаване на клиничните симптоми при ищцата без съответно лечение и психотерапия-може да стане със „заравяне на стреса.“. Но има реална възможност за хронифициране и задълбочаване на психиатричната симптоматика, както и нейното актуализиране поради нерационално преработване и нова стресова ситуация.