Определение № 2178 от 23.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2178 гр. София, 23.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000501939 по описа за 2025 година

., за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.1 ,т.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№74579/18.06.2025год. на адв. Д. като пълномощник на К.

С. срещу Определение № 10882/05.06.2025год., постановено по възз. гр.д.№ 10708/23год. на СГС, ГО, 3 въззивен брачен състав , с което е оставено без уважение искането на К. С. за възобновяване на производството по гр.д.№ 10708/2023год. на СГС .

В частната жалба се поддържа ,че обжалваното определение е постановено в противоречие с процесуалните разпоредби и е необосновано.В същата е формулирано искане за отвод на настоящия съдебен състав с оглед твърдението за произнасяне от същия този състав по друго дело с идентичен предмет и че в резултат на това разглеждащия настоящото дело съдебен състав се явява с формирано вече вътрешно убеждение относно приложимото право и резултата от обжалването. Искането за отвод е основано на разпоредбата на чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК.

В частната жалба се поддържа , че в обжалваното определение се смесват мотиви по процедура с мотиви по същество. Мотивите по същество били недопустими при разглеждане на междинен, процесуален въпрос, какъвто бил настоящия. Твърди се, че в обжалваното определение не било посочена разпоредбата, която е предмет на тълкуване на дело С-43/24 на СЕС и която съставът щял да приложи по главното дело,което го правило необосновано. Поддържа се , че за да откаже възобновяване на производството по делото СГС се бил позовал на ТР № 2 /23год., но същото било неприложимо към настоящия казус и не било приоритетно пред чл.16 от Регламента за защита на личните данни. Излагат се доводи ,че незачитането на решението на СЕС от 13.03.2025год. по дело С-247/23 за целите на възобновяване на производството означавало , че същото нямало да бъде зачетено и при същинското разглеждане на казуса. Твърди се също така, че при произнасяне по искането за възобновяване СГС бил игнорирал обстоятелството, че производството по делото било спряно вече 3 години и с това било в нарушение правата на молителя.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което производството по възз. гр.д.№ 10708/23год. на СГС да бъде възобновено. Прави се и алтернативно искане, в случай че се потвърди обжалваното определение , съставът на апелативния съд да се произнесе относно наличието на връзка между субективното право , предмет на дело № С-43/24 и субективното право на К. С. , което СГС занапред да приложи при възобновеното главно производство, както и да изложи мотиви по

1 целесъобразността на мярката „спиране на производството „ .

Подадената частна жалба е процесуално допустима-като подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу валиден и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Обжалваното определение е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал.1 , т.1 от ГПК , постановен е от окръжен съд като въззивна инстанция/ в случая СГС/ , поради което и съгласно чл.

274, ал.2 от ГПК се явява подлежащ на обжалване пред Апелативния съд/ в случая Апелативен съд-София.

По отношение на искането за отвод, формулирано в частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките, посочени в чл. 22, ал.1-5 от ГПК.Не е налице и хипотезата на чл.22, т.6 от ГПК- не съществуват обстоятелства, които да дават основание да се приеме, че е налице съмнение в безпристрастността на съдиите при разглеждане на настоящата частна жалба.За разлика от основанията по т. 1 - 5, които са изрично посочени, т. 6 визира като основание за отвод и "съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност". Това основание за отвод е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с идентичен предмет , по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на идентични по предмет дела.

Постановеното от същия съдебен състав определение № 1187 от 30.04.2025год. по възз. ч. гр.д.№ 1042/25год. по описа на САС по релевантни факти , които са идентични в по - голямата си част с релевантните факти по настоящето дело, не съставлява основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1 ,т.6 от ГПК на съдиите от съдебния състав, поради което искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

К. П. С. е сезирала СРС с искане да бъде допусната промяна в данните за гражданско й състояние относно пола от „ женски“ в „ мъжки“,

Така направеното искане е оставено без уважение с постановеното по гр.д.№ 39015/2022год. по описа на СРС Решение № 15021/14.09.2023год.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от К. С. , въз основа на което е образувано възз.гр.д.№ 10708/23год. по описа на СГС.

С Определение №16251/17.10.2024год. въззивното производство е спряно на основание чл.633 във вр. с чл.631, ал.1 , изр.1 от ГПК до приключване на производството по отправено по гр.д.№ 698/2020год. на ВКС преюдициално запитване до съда на Европейския съюз.

В определението е посочено , че подлежи на обжалване пред ВКС.

Жалба срещу определението е депозирана от К. С. ,но е оставена без разглеждане с Определение № 3181/10.12.2022год., постановено по възз. ч. гр.д.№ 3005/2024год. на САС.

Въззивното определение не е обжалвано пред ВКС.

С молба вх.№ 35264/ 21.03.2025год. К. С. е поискала от въззивния съд да възобнови производството по делото поради отпадане на пречката за движението му. В молбата се твърди , че с решение от 13.03.2025год. по дело С-247/23 съдът на ЕС се е произнесъл по въпрос, имащ отношение към разрешаване на процесния казус, доколкото в него е извършено тълкуване на релевантната по казуса разпоредба на чл.16 от Регламент 2016/679.

Към молбата е приложено Решение от 13.03.2025год. на СЕС по дело С-247/23год.

По така направеното искане въззивен състав на СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение, с което го е оставил без уважение.

2

Обжалваното определение е правилно.

Производството по възз. гр.д.№ 10708/23год. е спряно на основание чл. 631, ал.1 от ГПКпоради отправено преюдициално запитване по гр.д.№ 698/2020год. на ВКС до Съда на Европейския съюз. Определението на СГС за спиране на производството по делото не подлежи на инстанционен контрол,поради което и подадената против него частна жалба е оставена без разглеждане .Определението за спиране е влязло в сила ,поради което в производството по обжалване отказа за възобновяване на производството по делото е недопустимо да се прави ревизия на съдебния акт за спиране на производството по делото , поради което доводите на жалбоподателя в тази връзка, в частност тези за липса на основание за спиране , е недопустимо да бъдат обсъждани .

Релевантно в случая е дали са отпаднали пречките за движението на делото, посочени в определението на СГС за неговото спиране . В случая и при приложение на чл.631, ал.2 от ГПК , основание за възобновяване на производството по делото е произнасянето на съда по Европейските общности по отправеното от ВКС по гр.д.№ 698/2020год. преюдициално запитване.

То е под № №50005/18.01.2024год. и няма спор , че по него не е постановено решение на Съда на Европейския съюз. При липса на произнасяне по отправеното по гр.д.№ 698/2020год. на ВКС преюдициално запитване, до произнасянето по което е спряно производството по делото от СГС, то не е осъществена предпоставката на чл. 631, ал.2 от ГПК за неговото възобновяване.

Представеното към молбата за възобновяване на производството по делото решение на СЕС, постановено по преюдициалното запитване на Градски съд Будапеща няма отношение към основанието за спиране на производството пред СГС и наличието му не съставлява причина за възобновяване на спряното производство.

За да бъде възобновено спряното въззивно производство следва да е налице произнасяне на съда на ЕС именно по това преюдициално запитване , заради което то е спряно и този извод се следва от разпоредбата на чл. 631, ал.2 от ГПК .След като не е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното преюдициално запитване по гр.д.№ 698/2020год. на ВКС , основанието за спиране на производството по възз. 3569/24год. на СГС към настоящият момент не е отпаднало и не са налице законовите предпоставки за възобновяването му.

Преценка за релевантност на отговорите на въпросите, поставени в преюдициалното запитване от ВКС към настоящия спор, не може да се прави в настоящото производство .Тази преценка е била извършена от въззивния съд и обективирана в определението за спиране на производството по делото , което както се посочи е влязло в сила и не подлежи на ревизия .

Спирането на производството в хипотезата на чл.631, ал.1 от ГПК не съставлява обезпечителна мярка , за да бъде преценявана нейната подходящност. Същото има за цел да обезпечи произнасянето от СЕС по въпрос , преценен като такъв с преюдициално значение за разглеждането на конкретен правен спор като продължителността на спирането е предпоставена единствено и само от произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване.

От гореизложеното се следва, че не са налице предпоставката на чл.631, ал.2 от ГПК за възобновяване на спряното производство по възз. гр.д.№ 10708/23год. на СГС. До този извод е достигнал и въззивният състав на СГС в обжалваното определение, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав, на основание чл.22, ал.1 ,т.6 от ГПК, обективирано във частна жалба вх.№ 74579/18.06.2025год. на К.

С..

ПОТВЪРЖДАВА Определение №10882/05.06.2025год., постановено по постановено по възз. гр.д.№ 10708/23год. по описа на СГС, ГО, 3 въззивен брачен състав .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подрежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен от връчването му, при наличие на основанията на чл. 280, ал.1 от ГПК .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4