Решение № 183 от 16.07.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183 16.07.2020 г. гр.Стара

Загора

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли, две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар: Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдия

Атанас Атанасов в.гр.д. № 1308 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на В.Г.Н. *** против решение № 234/14.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 5280/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна Главна дирекция”Национална полиция”.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Всяка от тях е представила писмена молба, с която изразява становището си по същество, а въззиваемия прави и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В.Г.Н.

*** срещу Главна дирекция “Национална полиция” – гр.София, с която са били предявени кумулативно обективно съединени искове за присъждане на сумата от 2 248,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд и от 351,86 лв., представляваща обезщетение за забава.

По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на исковете по размер, като главният иск е бил предявен за сумата от 1561,23 лв., а акцесорният иск – за сумата от 201,76 лв.

Ищецът е изложил твърдения, че от м.април 2015 г. е служител на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ – гр.Стара Загора към зонално жандармерийско управление Кърджали, при дирекция „Жандармерия“ в Главна дирекция “Национална полиция” – гр.София.

Изпълнението на служебните задължения от ищеца ставало на сменен режим на работа по график, с продължителност на смените от по 12 часа, при сумарно отчитане на работното време.

Ищецът твърди, че за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. е положил извънреден труд, подлежащ на заплащане, който не му е бил заплатен от работодателя, т.к. при сумарното отчитане на работното време не е било извършено превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд по реда на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която следва да се приложи по аналогия, т.к. специалната уредба, касаеща служителите на МВР, е непълна.

Тъй като работодателят не бил заплатил претендираното възнаграждение за извънредния труд бил изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в общ размер от 201,76 лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

Оспорил е твърденията, че през исковия период ищецът е положил твърдения от него извънреден труд.

В тази връзка е възразил, че действалата през исковия период нормативна уредба, касаеща служебните правоотношения на служителите на МВР, не е предвиждала ред за превръщането на часовете нощен труд в дневен труд с умножаването им по определен коефициент.

Възразил е, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не следва да се прилага по аналогия, т.к. правоотношението на ищеца се урежда от специални норми.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявените искове за неоснователни, като е приел, че положения от ищеца през исковия период труд е бил правилно отчетен, в съответствие с действащата нормативна уредба.

Приел е, че НСОРЗ не следва да се прилага по аналогия, т.к. е налице специална нормативна уредба, регламентираща служебните правоотношения по ЗМВР.

Въззивният съд намира, че относимите по делото факти правилно са били установени от първоинстанционният съд и доколкото спор между страните относно фактите и тяхната интрепретация от съда няма, то на основание чл.272 от ГПК препрадаща в мотивите си към мотивите на обжалваното решение.

Не е спорно, че ищецът е полицейски служител, който носи службата си в сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ – гр.Стара Загора към зонално жандармерийско управление Кърджали, при дирекция „Жандармерия“ в Главна дирекция “Национална полиция” – гр.София.

Изпълнението на служебните задължения на въззивника –ищец за исковия период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. е ставало на смени по график, с продължителност от по 12 часа, включително за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч., при сумарно отчитане на работното време.

Положеният от В.Н. нощен труд за исковия период е 1748 часа, които при отчитането им не са били превръщани в дневен труд и не са били умножавани в коефициент.

При преизчисляването им по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се получава 249,96 часа извънреден труд, а дължимото нетно трудово възнаграждение е 1 561,23 лв.

Дължимото обезщетение за забава за периодите на забава върху отделните главници е в общ размер на 201,76 лв.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:

Предявените искове са с правни основания по чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР на държавните служители в ЗМВР се изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.

Разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Ал.3 на същия законов текст предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

По силата на чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи.

С този подзаконов нормативен акт се е уреждал реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В чл.3, ал.1 е предвидено, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а в ал.3 е предвидено, че За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Чл.21, ал.1 предвижда, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период, а съгласно чл.22, ал.1 отработеното време включва работните часове в рамките на редовното работно време; времето за хранене; времето за физиологични почивки и др.

Предвидено е /чл.26, ал.1/ при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем, получените часове над тази норма да се отчитат като положен труд извън редовното работно време.

Отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с нарочен протокол, като при отчитане на труда между 22,00 и 06,00 ч. се отчита само цяло число /чл.31, ал.1 и ал.3./

Съгласно чл.32, ал.1 положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР.

Съгласно §1 т.3 от ДР на Наредбата "Смяна" е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес, а съгласно §1 т.5 и т.6 "Време за отдих" е период от времето през работната смяна или дежурство, в което служителят възстановява трудовите си сили в зоните и обектите на отговорност, но е длъжен да изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на смяната или дежурството, а "Време за хранене" е период от време през работната смяна или дежурство не по-малко от 30 минути, което ръководителят определя на служителите за хранене, без да бъдат прекъсвани изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време.

Спорният между страните въпрос, обуславящ и извода дали е налице положен от въззивника извънреден труд, който не е бил отчетен и заплатен от работодателя се свежда до това дали при отчитането на положения нощен труд следва да се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, т.е. часовете положен нощен труд да се умножават по коефициент 1,143 при превръщането им в дневен труд за нуждите на сумарното отчитане на работното време.

Отговорът на този въпрос е отрицателен по следните съображения:

Основен принцип в правото е принципът, че специалният закон дерогира приложението на общия закон.

Именно такъв специален закон е ЗМВР по отношение на Кодекса на труда, т.к. предвижда в чл.142, ал.2 от ЗМР статутът на държавните служители – полицейски органи да се урежда с този закон.

Конкретен израз на тази специална нормативна уредба е предвидената възможност изпълнението на служебните задължения да се организира на работни смени с продължителност от 8, 12 или 24 часа, при които се допуска работа между 22.00 ч. и 6.00 ч., а отчитането на работното време се извършва сумарно на тримесечен период.

В случая няма спор, че въззивникът е престирал своя труд при 12 часови смени, които са включвали работа между 22.00 ч. и 6.00 ч., като за целия исков период е положил общо 1748 часа труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.