Определение № 2873 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2873 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002901170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. З., чрез адв. Р. А. от АКПловдив, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 416/20.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 705/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2 търговски състав, с което след отмяна на първото въззивно решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане е потвърдено решение № 260038/12.11.2020 г., постановено по т. д. № 218/2019 г. по описа на ОС-Хасково, с което е уважен предявеният от ЕТ „Джовани-77В. Ф.” и ЕТ „Вида-А. В.” срещу Д. И. З. и „БМД-М” ЕООД (н.), при участието на синдика на несъстоятелния търговец А. Р. М., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за отричане със сила на пресъдено нещо на паричните вземания на кредитора Д. И. З. срещу несъстоятелния длъжник „БМД-М” ЕООД (н.), включени в списъка на приетите вземания, които са породени от запис на заповед от 15.04.2015 г., в размер на сумата от 300000 лв. – главница; мораторна лихва върху главницата в размер на 28750 лв., изтекла за периода от 30.07.2018 г. до 09.07.2019 г.; ведно със законната мораторна лихва, считано от 09.07.2019 г. до 1 окончателното изплащане на главното парично притезание; 5235 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т. д. № 1/2018 г. по описа на ОС-Хасково и 3765 лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на вземанията на кредитора.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – в противоречие с диспозитивното начало въззивният съд е разглеждал ненаведени в исковата молба правни доводи за невъзникване и несъществуване на оспореното менителнично задължение, а именно че предходният органен представител на несъстоятелното търговско дружество не може действително да задължи търговеца, издател на процесния запис на заповед. Счита, че дори и този органен представител да е действал без надлежна представителна власт, своевременно търговецът е ратифицирал тези действия, като пред въззивния съд при дадените от него обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК новият органен представител е потвърдил тези правни действия, поради което търговското дружество е поело релевантното менителнично задължение. Твърди, че при преценка дали процесният запис на заповед е съставен по-късно от датата, която е удостоверена в този менителничен ефект, в противоречие с правната норма на чл. 181 ГПК въззивният съд неправилно е достигнал до правния извод, че ищците притежавали качеството „трето лице” по отношение на този документ.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1. „За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК и по-конкретно допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, касаещо редовността на запис на заповед, което не е заявено от ищеца в исковата му молба, а се поддържа за първи път в отговора на въззивната жалба?” (по този правен въпрос се твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС - ТР № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 670/27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г.; решение № 14/03.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., 2 решение № 131/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2010 г., решение № 222/18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1186/2011 г., решение № 176/08.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2010 г.; решение № 246/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 3418/2013 г.; решение №104/29.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 3894/2013 г. и решение № 320/30.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2998/2017 г.); 2. „Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, съответно да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?” (по този правен въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 788/27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 120/2010 г., IV г.; решение № 549/29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 56/2010 г., IV г. о.; решение № 172/23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 386/2009 г., III г. о.; решение № 385/10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2009 г., III г. о.; решение № 700/6.12,2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2010 г. на IV г. о. и решение № 129/29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о.) и 3. „За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора” (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 60134/08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2021 г., I г.о.; решение № 411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о.; решение № 92/26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2617/2019 г., III г. о.; решение № 3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о.; решение № 401/11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о.; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 589/29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о.; решение № 149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о.; решение № 50067/01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2022 г., I г. о. и решение № 171/01.12.2015 г. по т. д. № 3028 / 2014 г. на ВКС, I т. о.).

Ответниците по касационната жалба ЕТ „Джовани-77-В. Ф.” и ЕТ 3

„Вида-А В” са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба „БМД-М” ЕООД (н.) и синдикът на несъстоятелния търговец не са подали в законоустановения срок писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е изяснил, че отрицателният установителен иск, предмет на настоящото исково производство, е предявен в уредения в чл. 694, ал. 6 ТЗ преклузивен срок.

Съобразил е, че с решение № 66/22.06.2018 г. по т. д. № 1/2018 г. на Окръжен съд-Хасково на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „БМД-М” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността - 01.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника, наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, прекратена е дейността на предприятието на длъжника, „БМД-М” ЕООД е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. С решение № 66/12.06.2019 г., постановено по т. д. № 1/2018 г. по описа на Окръжен съдХасково, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ е възобновено производството по несъстоятелност на „БМД-М” ЕООД (н.). В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ Д. И. З. е предявила вземанията си срещу длъжника „БМД-М” ЕООД (н.), произтичащи от запис на заповед, издаден на 13.04.2015 г. за сумата 300000 лв. - главница, лихва върху главницата в размер на 28750 лв., считано от 30.07.2018 г. до 09.07.2019 г., законна лихва върху главницата след 09.07.2019 г. до окончателното изплащане, 5235 лв. - адвокатски хонорар за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т. д. №1/2018 г. по описа на ОС-Хасково и 3765 лв. 4 адвокатско възнаграждение за предявяване на вземанията на кредитора. Тези парични притезания са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания на кредиторите, обявен по партидата на „БМД-М” ЕООД (н.) в ТРРЮЛНЦ на 07.08.2019 г. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ кредиторите ЕТ „Джовани-77- Ванко Франгов” и ЕТ „Вида-Атанаска Видева”, чиито вземания също са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания по чл.

686 ТЗ, са подали възражение срещу приетите вземания на кредитора Д. И. З..

С определение № 477/12.11.2019 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото възражение от кредиторите ЕТ „Джовани-77-В. Ф.” и ЕТ „Вида- А. В.” срещу приетото вземане на кредитора Д. И. З..

Въззивният съд e счел за безспорно между страните, че кредиторът Д. З. основава своето вземане към несъстоятелния търговец на запис на заповед, издаден от управителя на „БМД-М” ЕООД на 13.04.2015 г. за сумата 300000 лв. Изяснил е правната природа на тази конститутивна заповедна ценна книга, която като абстрактна сделка, принципно, се издава в обезпечение на конкретно казуално правоотношение между издателя и поемателя. В настоящия случай обаче ответникът Д. И. З. не е навела фактически твърдения за конкретни каузални правоотношения между нея и издателя. Апелативният съд е изяснил, че по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ именно на поемателя и издателя, т.е. на ответниците Д. З. и несъстоятелния длъжник „БМД-М” ЕООД (н.), принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установят основанието и размера на процесното вземане.

Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е породил действително менителнично правоотношение, тъй като съдържа всички законоустановени клаузи, обуславящи неговата валидност, като уговореният падеж е на предявяване. Именно изискуемостта на менителничното задължение е настъпила с предявяване на ценната книга на издателя – на 12.12.2015 г. С оглед на правнорелевантното обстоятелство, че в отменителното решение на ВКС е прието за установено, че най-ранната установена от доказателствата по делото дата на издаване на релевантния менителничен ефект е 02.01.2018 г. (този момент съвпада с подаването от Д. З. на молбата по чл. 625 ТЗ), както и съобразно дадените на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК от ВКС задължителни указания по точното прилагане и тълкуване на материалния закон относно наведеното от ищците оспорване, че 5 не е налице валидно поемане на менителнично задължение, тъй като процесният запис на заповед е подписан към действителната дата на издаването му от лице, което не е било органен представител (управител) на несъстоятелното търговско дружество, апелативният съд е изяснил, че доказателствената тежест за установяване на достоверната дата на съставяне на менителничния ефект принадлежи на страната в процеса, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, материализирани в този частен документ. Обосновал е правния извод, че издателят на записа на заповед е следвало да осчетоводи менителничното задължение в размер на сумата от 300000 лв. – в момента на настъпване на изискуемостта му, съобразно наведеното фактическо твърдение от поемателя на ценната книга 12.12.2015 г. Съобразявайки фактическите изводи, до които е достигнала ССчЕ, апелативният съд е приел за установено, че това парично задължение е отразено в счетоводните регистри на „БМД-М” ЕООД (н.) за 2015 г. и 2016 г., но в счетоводството на длъжника по представените оборотни ведомости за 2015 г. и за 2016 г. липсват осчетоводени задължения към Д. З.. Изяснил е, че при извършената от вещото лице проверка в счетоводството на дружеството на 13.06.2018 г. не е била представена оборотна ведомост за 2017 г., а такава е приложена по т. д. № 1/2018 г. по описа на ОС-Хасково (в производството по несъстоятелност) едва с молба с вх. № 6184/25.06.2019 г. От дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения на настоящия управител на „БМД-М” ЕООД (н.) Х. Д. Х., се установява, че той е бил вписан като органен представител на дружеството през 2017 г., тогава не знаел за записа на заповед, но разбрал за него от бившия управител на дружеството - Г. Х. Х., след което наредил задължението да бъде осчетоводено. Едновременно с това обаче Х. Х. като управител на ответното дружество е подал на 26.03.2018 г. декларация по чл.