Решение № 14142 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14142 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110151851 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***********с” ЕООД (заличен търговец към настоящия момент, с правоприемник „***********с” ЕАД, ЕИК ************), чрез адв. Д. К., срещу Д. С. Я., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2680,56 лева – частично от 19680,56 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № ***************** от 13.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2461,99 лева – частично от 6461,99 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 13.07.2015 г. до 07.12.2018 г.

В исковата молба се твърди, че на 13.07.2015 г. между „******************” АД и ответника бил сключен договор за банков кредит № *****************, по силата на който на Д. Я. бил предоставен кредит в размер на 20000 лева, преведен по открита разплащателна сметка с титуляр ответника. Кредитополучателят се задължил да върне получената сума в срок до 28.06.2025 г. на 120 анюитетни месечни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Кредитополучателят погасил част от задълженията си, след което преустановил обслужването на кредита. На 19.12.2019 г. с Договор за цесия № 2 към Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. „******************” АД прехвърлила на „***********“ ЕАД вземането си към ответника по процесния договор за кредит. От своя 1 страна с Договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от 11.12.2020 г. „***********“ ЕАД прехвърлило на ищеца същото вземане към Д. Я.. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 99 ЗЗД пълномощник на цедента изпратил до кредитополучателя уведомление за извършените цесии. Същото обаче било върнато с отбелязване „непотърсен“.

След цесиите ответникът не бил извършвал никакви плащания по процесния договор за кредит. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2022 г. по ч. гр. д. № 34085 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. С. Я. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК постъпило становище по същата. Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. На първо място възразява, че ищецът не установявал активната си процесуална легитимация да претендира от него процесните вземания. Ответникът не бил уведомен за извършените цесии, нито за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Възразява, че не бил усвоявал отпуснатата сума по процесния договор за банков кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът „***********с” ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. К., в която заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Д. С. Я., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

На 13.07.2015 г. между „******************” АД и ответника бил сключен договор за банков кредит № *****************, по силата на който банката предоставила на Д. Я. кредит в размер на 20000 лева, преведен по посочена разплащателна сметка за закупуване на имот. Срокът за усвояване на кредита бил до 21.08.2015 г., а крайният срок за неговото погасяване – 28.07.2025 г. (т. 2 и т. 3 от договора). Съгласно т. 4.1 от същия за ползвания кредит кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва, както следва: а) за периода от отпускането на кредита до 28.07.2018 г. – в размер на 8,7 процента; б) след изтичане на посочения в предходната точка срок, за остатъчните срок и размер на кредита, банката прилагала годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на 2 банката за лева, увеличен с надбавка от 6,19 пункта. Дължимата от кредитополучателя лихва се изплащала периодично, в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение № 1 неразделна част от договора (т. 4.8 от същия). Към датата на сключване на договора за кредит, годишният процент на разходите бил 9,22 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, била 30203,32 лева. Освен това кредитополучателят дължал такси и комисиони за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужвал кредитът, съгласно Тарифата на банката (т. 5 от договора за кредит). Съгласно т. 10 от същия плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения в раздел II, т. 4.1 – 4.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът бил в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Договорът за банков кредит № ***************** от 13.07.2015 г. по своето естество представлява частен диспозитивен документ, подписан от страните по него. Той не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да приеме авторството на изявлението. Доколкото не са релевирани пороци при образуването и изявата на волята на страните, доказано е по делото, че същите са направили изявление за поемане на задълженията по договора при договорените условия и срокове.

По заповедното дело са представени Общи условия на „******************” АД за кредити на физически лица (ОУ). Съгласно т. 5.1 ОУ ползваният от кредитополучателя кредит се погасявал чрез разплащателната сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер, определени в погасителен план – Приложение към договора.

Банката имала право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от нея, в случай че кредитополучателят не извършил което и да е плащане по договора (не е осигурил авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането станало изискуемо (т. 10.1.2, б. „а“ ОУ). С подписването на договора кредитополучателят декларирал, че е съгласен банката да прехвърли вземанията си към него, произтичащи от договора, на трети лица (т. 14.1, б. „г“ ОУ).

С Договор за цесия от 07.12.2018 г. „******************” АД, в качеството си на цедент, прехвърлила на „*************“ ЕООД, ЕИК ***************, в качеството му на цесионер, а последният придобил от цедента цедираните вземания, посочени в Приложения от № 1 до № 535 към договора, заедно с всички съответни обезпечения и привилегии върху тях (чл. 2.1 от договора за цесия). Считано от датата на прехвърляне, цесионерът се ползвал с всички права и привилегии, произтичащи от цедираните вземания, включително всички права, действия, привилегиите на кредитор в делата по несъстоятелност, процедурите по принудително изпълнение или други правни процедури според случая и според българското законодателство (чл. 2.2 от договора за цесия).

Видно от вписвания, извършени по партидата на дружеството – цесионер в търговския 3 регистър, на 17.12.2019 г. „*************“ ЕООД, ЕИК *************** било заличено след извършено преобразуване чрез промяна на правната форма. Правоприемник на същото било „**********“ ЕАД, ЕИК *************.

На 19.12.2019 г. между „******************” АД, в качеството си на цедент, и „**********“ ЕАД, в качеството си на цесионер, бил сключен Рамков договор за цесия, по силата на който на датата на прехвърляне цедентът неотменимо прехвърлял на цесионера, а последният неотменимо придобивал от цедента цедираните вземания, посочени в Договор за цесия № 1, Договор за цесия № 2 и Договор за цесия № 3 към Рамковия договор и съответните приложения към тях, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски (т. 2.1 от договора). В т.

4.1.5 и т. 4.1.6 от рамковия договор за цесия били предвидени следните задължения за цедента: в срок до 10 работни дни да предостави на цесионера изрично пълномощно, по силата на което го упълномощава да уведоми длъжниците за извършената цесия, и в срок до 30 работни дни от датата на плащане да уведоми от името на цедента длъжниците и обезпечителите за извършената цесия, ликвидаторите или синдиците (според случая), чрез нотариална покана, съдебен изпълнител или по друг подходящ начин.

По делото е представен и Договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г., сключен между „******************” АД, в качеството си на цедент, и „**********“ ЕАД, в качеството си на цесионер, по силата на който на датата на прехвърляне цедентьт неотменимо прехвърлял на цесионера, а последният неотменимо придобивал от цедента цедираните вземания, посочени в Приложение № 1 към Договора за цесия № 2, заедно с всички принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски (т. 1.1 от договора). Цитираното Приложение № 1 към Договора за цесия № 2 не е представено по делото.

На 11.12.2020 г. между „**********“ ЕАД, в качеството си на продавач, и ищцовото дружество, в качеството си на купувач, бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който считано от датата на влизане в сила, в случай че били изпълнени условията на чл. 3, продавачът прехвърлял на купувача всички вземания, произтичащи от договорите за кредит („прехвърлени вземания“), а купувачът се съгласявал да приеме това прехвърляне на вземания в съответствие с чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите (чл. 2, ал. 1 от договора). Прехвърлените вземания преминавали към купувача с всички техни привилегии, обезпечения и всички искове и права на продавача във връзка с вземанията. Продавачът прехвърлял на купувача вземанията в размера им, посочен в Приложение № 1, който бил размерът им към датата на придобиването им от страна на продавача от първоначалния кредитор, увеличен с дължимата законна лихва за съответния период, ако е приложимо, и сторените съдебни разноски и разноски по чл. 79, ал. 1 ГПК, които били за сметка на длъжника, и намален с направените погашения по всяко вземане (чл.

2, ал. 2 от договора). В т. 1.20 от договора било дадено определение на понятието „първоначален кредитор“ – това е отпусналото първоначалния размер на кредита лице и страна по Договорите за кредит по вземанията, включени в Приложение № 1, а именно „******************“ АД, ЕИК: 831094393. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора купувачът 4 изпращал уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, които следвало да бъдат подписани от купувача или негов пълномощник, действащ от името и за сметка на продавача, до всички длъжници по прехвърлените вземания, включително на всички поръчители и съответните съдебни изпълнители, след датата на влизане в сила и във всеки случай в рамките на 90 работни дни след предоставянето на необходимите пълномощни, посочени в чл. 4, ал. 2, т. 4 от договора.

Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8e23564-5ab8-45bc-8a74-406bc496b654