Решение № 12 от 29.01.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Разград, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.ова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Анелия М. Й.ова Въззивно гражданско дело № 20253300500581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Кит Агро“ ЕООД против Решение № 215/ 12. 10.

2025 г. по гр. д. № 799/ 2023 г. по описа на Районен съд Исперих, с което се осъжда на основание чл. 323 от ТЗ „Кит Агро“ ЕООД да заплати на „Лудогорско зърно“ ООД сумата от 14 586.86 (четиринадесет хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за понесени вреди, изразяващо се в разликата в цената по разваления договор за покупко-продажба на 700 т. пшеница от 05.06.2023 г. и цената по заместващите сделки, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 13.09.2023 г., до окончателното плащане. Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е достигнал до погрешни правни изводи при постановяването му. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

От въззиваемата страна „Лудогорско зърно“ ООД е подаден писмен отговор чрез пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява основателна.

1

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че от „Кит Агро“ ЕООД е издадена фактура № 415/05.06.2023 г. за доставка на 700 тона пшеница на единична цена 385 лв./тон и обща сума 269 500 лв. Цената по тази фактура е платена на 06.06.2023г. от „Лудогорско зърно“ ООД по банкова сметка на ответника. В същия ден на 06.06.2023г. ответникът „ Кит агро“ООД върнал платената цена по издадената фактура и не доставил договореното количество пшеница.

На 05.06.2023г. ищецът сключил договор за покупко-продажба № Б-122- 978W/05.06.2023г. с купувач „Билдком“ ЕООД,според който „Лудогорско зърно“ ООД се задължило да продаде на „Билдком“ ООД 700 тона хлебна пшеница , реколата 2022г., срещу цена 412 лв./тон или общо 288 400 лева, със срок на изпълнение 06.06.2023 до 15.06.2023г.

Впоследствие по издадена фактура № 190/16.06.2023г. „Билдком“ ООД извършило плащане на доставените му 684.320 тона пшеница по договорената цена от 412лв./тон или общо 281 939,84 лв.

За да изпълни поетото задължение към „Билдком“ ООД, ищецът сключил няколко договора за покупко-продажба на пшеница:

На 09. 06. 2023 г. сключил договор за покупко-продажба на пшеница със ЗП М. О. С. за доставка на 200 тона, при единична цена 405лв./тон, за което била издадена фактура № 2530/13.06.2023 г. за доставка на 193.540 тона пшеница, с единична цена 405лв./тон или обща цена в размер на 78 383.70 лв. Сумата била платена по банков път от ищеца на 13.06.2023 г.

На 10.06.2023г. ищецът сключил договор за покупко-продажба на пшеница с ЕТ „Незир Ахмед Зехр-Али“за доставка на 300 тона, реколта 2022г., с единична цена 405 лв./тон. За доставкатабила издадена фактура № 64/15.06.2023г . - доставка на 358.360 тона пшеница на единична цена 405 лв./тон, обща цена в размер на 145 135,80 лв. Сумата по фактурата била платена от ищеца по банков път с платежно нареждане рег. № 160504548/15.06.2023г. и рег.

№ 160504325/15.06.2023г .

На 07.06. ищецътсключил договор за покупко-продажба на пшеница с „Яни Ди 69“ ООДза доставка на 220 тона, реколта 2022г., с единична цена 425 лв./тон., като транспортните разходи били за сметка на продавача. 224.780 тона пшеница, реколта 2022г. били предадени на „Лудогорско зърно“ ООД, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 12.06.2023г . За доставкатабила издадена фактура № 1190/12.06.2023г .за224.780 тона пшеница, реколта 2022г., с единична цена 425 лв./тон, и обща цена в размер на 95 531 лв. Фактурата била платена от ищеца по банков път с платежно нареждане рег. № 160385126/13.06.2023г .

Общата платена от ищеца по трите заместващи сделки на 684.320 тона пшеница е 278 050.06 лв., от което следва, че разликата между реално платената цена по заместващите сделки за покупка на 684.320 тона пшеница и договорената цена от 263 463.20 лв. по неосъществената от ответника доставка на същото количество пшенице е 14 586.86 лв .

Отизготвената по делото Компютърно-техническа експертиза се установява, че фактура 2

№415/05.06.2023г. е изпратена на 05.06.2023г. в 16.37 часа от електронен адрес: ******** към, електронен адрес ********. Така изпратеното електронно писмо съдържа наименованието на ответното дружество и имената на неговия управител А. Д..

Ответникът твърди, че управителят на „Кит агро“ ЕООД не е водил преговори и не е договарял с управителя на ищцовото дружество сключване на процесната сделка. Не бил договарял нито количество, нито продажна цена за доставка на пшеница. По тази причина се разпоредил да се върне веднага преведената от ищеца сума. Излага довод и че последващите сключени от ищеца сделки за покупко-продажба на пшеница с ЕТ „Незир Ахмед Зехр-Али“,ЗП М. О. С. и „Яни Ди 69“ ООД не са „заместващи“, тъй като ищецът е разполагал с необходимото количество пшеница, за изпълнение на задължението си по договора с „Билдком“ ООД. Освен това, ищецът не е претърпял загуба, тъй като последващите сделки са сключени на по-ниска цена от договорената с „Билдком“ ООД.

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК..

При тези данни съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.

Видно от приложената по делото фактура № 415/05.06.2023г. за доставка на 700 тона пшеница на единична цена 385 лв./тона, издадена от ответното дружество „Кит агро“ ЕООД, същата е съставена и подписана от Е. Н.. Този факт не е оспорен от ищеца, както и че управител на ответното дружество е А. Д. П..

В съдебната практика е прието, че и обикновената фактура доказва сделката, тъй като възпроизвежда същественото от съдържанието й, фактурата може да доказва също изпълнението на сделката - получаването на стоката или услугата, както и плащането. Ето защо е неоснователен изложеният от въззивника довод, че не е спазена изискуема от закона форма, тъй като сделката за покупко- продажба може да бъде сключена както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия.

Но когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения сключената сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди. Съгласно така формираната практика, прилагането на установената от закона презумпция по чл. 301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да се извърши веднага след узнаването. Прието е, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец в съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след 3 узнаването на извършените правни действия в хипотезата на falsus procurator – мним представител или при условие на excessus mandati – превишаване пределите на представителната власт.

Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че е договорил с управителя на ответния търговец съществените елементи на процесната сделка за покупкопродажба на 700 тона пшеница. В случая няма спор, че процесната фактура 415/05. 06. 2023 г. е подписана от лице без представителна власт по отношение на ответното дружество, тъй като издателят й Е. Н. не е управител или под друга форма представляваща ответното дружество. Според заключението на компютърната експертиза, фактурата е изпратена от ответника до ищеца на 05. 06. 2023 г. в 16.37 часа. Според приложените писмени доказателства-платежно нареждане за кредитен превод № *********, извлечение от банкова сметка на ищеца и изявленията и признанията на страните, сумата 269 500 лева, посочена като цена за доставката на 700 тона пшеница е преведена от ищеца на 06. 06. 2025 г. и през същия ден платената сума е била върната от ответника. При липсата на други доказателства, опровергаващи доводите на ответника, следва да се приеме, че след като е върнал веднага платената от ищеца сума по издадената през предходния ден фактура, представляващият ответното дружество веднага след узнаването се е противопоставил на сделката, извършена без представителна власт. На основание чл. 301 от ТЗ сделката не е породила правно действие. При така установената недействителност на сделката между страните по делото, не следва да се обсъждат и наличието на предпоставките за отговорност на ответника по предявения иск по чл. 323 от ТЗ и в условията на евентуалност предявения иск по чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД.

По изложените съображения, съдът приема, че обжалваното решение, с което районният съд е достигнал до обратните правни изводи, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно изхода от спора. Пред районния съд няма направени разноски от ответника. Такива са направени от него пред въззивната инстанция в размер на 149 евро за платена държавна такса и 409 евро за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 215/ 12. 10. 2025 г. по гр. д. № 799/ 2023 г. по описа на РС Исперих и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Лудогорско зърно“ ООД, ЕИК 127587384, с адрес на управление с. Пристое, общ. Каолиново, ул. „Добруджа“ № 1, представлявано от управителя Й. С. Й. против „Кит Агро“ ЕООД, ЕИК 116557541, представлявано от управителя А. Д. П., с адрес на управление гр. Исперих, ул. „Ахинора“ № 82 за осъждането на осн. чл. 323 от ТЗ 4 на „Кит Агро“ ЕООД, ЕИК 116557541 да заплати на „Лудогорско зърно“ ООД, ЕИК 127587384 сумата от 14 586.86 (четиринадесет хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за понесени вреди, изразяващо се в разликата в цената по разваления договор за покупко-продажба на 700 т. пшеница от 05.06.2023 г. и цената по заместващите сделки по фактура № 415/05.06.2023 г. , ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 13.09.2023 г., до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан .

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност иск от „Лудогорско зърно“ ООД, ЕИК 127587384 против „Кит Агро“ ЕООД, ЕИК 116557541 на осн. чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата 14 586.86 (четиринадесет хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща неизпълнение на задължението му за предаване на количество пшеница до размера на 684, 320 тона, предмет на фактура № 415/05.06.2023 г. за неизпълнение в размер на преките и непосредствени вреди, които включват пропуснатата полза за кредитора в резултат на неосъществената с ответника сделка в размер на 9 443, 62 лева и претърпяна загуба от това неизпълнение в размер на 5 143, 74 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, като неоснователен.