Решение № 1463 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300501961 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 2055/11.05.2023г. постановено по гр. д. №14913/22г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХ -ти гр. с., с което се отхвърля предявения от Д.

И. В., ЕГН ********** от гр.П., ул. „**** против „Прокредит Банк България“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „** иск за признаване за установена недължимостта на сумата в размер на 15 069 лв. – главница по договор за прокредит динамо № 020-568814 от 29.10.2009г. по изпълнителен лист от 17.11.2010г. по ч.гр.дело № 18754 по описа на ПРС за 2010г., за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20198190400791 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с район на действие Окръжен съд Пловдив.

Жалбоподателят Д. И. В., ЕГН ********** моли съда да отмени решението и постанови друго, с което да се установи, че тя не дължи на „Прокредит Банк

България“ ЕАД 15 069 лв. – главница по договор за прокредит динамо № 020-568814 от 29.10.2009г. , за което притезание е образувано изп. д. № 791/19г. по описа на ЧСИ Л.

Мурджанова.

Въззиваемата страна „Прокредит Банк България“ ЕАД, ЕИК 130598160 счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Претендира разноски.

1

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, като прецени данните по делото, намира следното:

По представения изпълнителен лист от 17.11.2010г. по ч.гр.д. № 18754/10г. на ПдРС, ХІV-ти , ЕТ „***“ и Д. И. В. са осъдени да заплатят солидарно на „Прокредит Банк България“ АД сумата от 37 336.32 лв., от които 35 000 лв. просрочена главница, законна лихва върху просрочената главница от 11.11.2010г. до датата на пълното погасяване на задължението, сумата от 2012.95 лв. просрочена лихва за периода от 05.07.2010г. до 10.11.2010г., 323.37 лв. наказателни лихви върху просрочената главница за периода от 01.11.2010г. до 10.11.2010г., както и направените разноски в размер на 746.73 лв. Въз основа на този изпълнителен лист, е образувано изп. дело 1725/2010г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, като след постановяване на решение № 1092 от 30.09.2019г. по гр.дело № 1907 по описа на ПОС за 2019г., делото е прекратено, с постановление на съдебния изпълнител от 10.10.2019г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След прекратяване на изпълнението с молба от 28.10.2019г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано на ново изпълнително дело при същия частен съдебен изпълнител под № 791/2019г. Основанието, на което ишцата, тук жалбоподател, твърди, че не дължи процесната сума е изтекла погасителна давност за периода 11.07.2014г. – 11.07.2019г.

При така заявения период на бездействие от страна на взискателя следва да се посочи, че според ТР № 3/28.03.23г. по тълк. д. № 3/20г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането до приемането на 26.06.15г. на ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г на ОСГТК на ВКС.

Доколкото дълга на въззивницата е за вземането по посочения по – горе изпълнителен лист, а за това вземане било образувано изп. д. № 1725/10г. по описа на ЧСИ Л.

Мурджанова, то за периода 11.07.14г. – 26.06.15г. погасителна давност не е текла.

Обстоятелството, че изп. д. № 1725/10г. е прекратено с постановление от 10.10.2019г. не променя този извод, защото това дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК – защото е прието, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а не защото вземането е погасено по давност. В Решение № 37/24.02.21г. по гр. д. № 1747/20г. на ВКС, ІV г.о. изрично е посочено, че перемпцията е без правно значение за давността. Следователно неизвършването на изпълнителни действия за периода 11.07.14г. - 26.06.15г. е основание да тече срок, в който ако взискателят бездейства, ще настъпи основание за прекратяването на изпълнителното производство, но погасителна давност не тече с оглед приетото в посоченото по- горе тълкувателно решение, че перемпцията не изключва принудителното изпълнение.

Отделно от това в процесния период, за който се твърди, че е текла погасителна давност, е предприето действие, което е прекъснало давността. С молба от 27.02.2017г.

2 взискателят е поискал налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците. Вярно е, че запорно съобщение е изпратено доста по – късно на 19.07.2019г. и получено на 25.07.2019г., но в последно посоченото съдебно решение е указано, че щом искането на кредитора е направено своевременно (както е в настоящия случай – на 27.02.17г.), но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок (11.07.19г.), което не зависи от волята на кредитора, а в процесния казус това е така, защото единствено съдебният изпълнител може да налага запор, то давността се счита прекъсната с искането за извършване на изпълнителното действие, а именно 27.02.17г. Без значение е обстоятелството дали искането за налагане на запор е направено при прекратено по право изпълнително производство, защото в същото решение на ВКС, ІV г. о. е указано, че при направено искане за нов способ при настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, защото дължи подчинение на намиращия се у него изпълнителен лист. Няма значение за прекъсването на давността и обстоятелството дали длъжникът има средства в съответната сметка, тъй като според т.5 от ТР № 3/10.07.17г. по тълк. д.

№ 3/15г. на ОСГТК на ВКС при отговор след изпращането на запорно съобщение, че липсват средства, представлява действие по налагане на запор, като само разноските са за сметка на взискателя.

Изложеното налага извода, че в процесния период е прекъсвана давността с искането за налагане на запор, поради което вземането на длъжницата не е погасено по давност и затова предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на въззиваемото дружество сумата 2 107.45лв. разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№ 2055/11.05.2023г. постановено по гр. д.

№14913/22г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХ -ти гр. с., с което се отхвърля предявения от Д. И. В., ЕГН ********** от гр.П., ул. „*** против „Прокредит Банк България“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „*** иск за признаване за установена недължимостта на сумата в размер на 15 069 лв. – главница по договор за прокредит динамо № 020-568814 от 29.10.2009г. поради изтекла погасителна давност през периода 11.07.2014г. – 11.07.2019г. по изпълнителен лист от 17.11.2010г. по ч.гр.дело № 18754 по описа на ПРС за 2010г., за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20198190400791 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с район на действие Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Д. И. В., ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.да заплати на „Прокредит 3

Банк България“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.

„Т** * сумата 2 107.45 (две хиляди сто и седем лева и четиридесет и пет стотинки) разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок то връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4