Определение № 2206 от 21.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2206 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502275 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „А1 България“ ЕАД, против Разпореждане от 14.07.2023г., инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 4962 по ч.гр.д.№ 9562/2023, ПРС с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против А. А. М. за сумите от 100 лв. – неплатена сума по договор с партиден № М5155068 за услуга 201000598053 за неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен цифров приемник за посочения номер, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 28,78 лв. за периода 30.07.2020г. 01.06.2023 г. и сумата от 100 лв. – неплатена сума по договор с партиден № М5155068 за услуга 101001023631 за неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен WiFi Router за посочения номер, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 28,78 лв. за периода 30.07.2020г. - 01.06.2023г.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа довода, че съгл. чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на договора и служи за обезщетение на вредите от неизпълнение, без да е необходимо същите да се доказват.

Поддържа, че неустойката има обезщетителна, обезпечителна и наказателна функции, като последният случай е нА.це в хипотезата, когато размерът й е по-висок от причинените вреди. Заявява и че страните свободно са договорили тези клаузи, като потребителят е имал възможност да се запознае предварително с тях и ги е приел. По отношение становището на заповедния съд за неравноправност на клаузата за неустойка счита, че доколкото същата е индивидуално договорена, то не следва да бъде извършвана проверка за 1 неравноправност.

Отделно от това процесната клауза отговаря на изискването за добросъвестност и е обичайна търговска практика. Счита че не е нА.це значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неоснователно е и твърдението, че неравноправността произтича от факта, че неустойка е уговорена само в полза на търговеца, но не и в полза на потребителя. Счита, че вредите на търговеца са определяеми и могат да бъдат изчислени предварително. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на исканата заповед за изпълнение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че клаузата за неустойка е вероятно неравноправна. За да формира този извод е приел че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и съдът има служебното задължение да следи за правата на потребителите. Приел е, че в това производство не може да се изясни начина на формиране на цената за невърнато оборудване по ценова листа, както се твърди в заявлението, поради което е нА.це нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Приел е и че доколкото процесните суми се претендират като неустойка, то е нА.це обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Счел е, че не може да се съизмери размера на вредите за оператора с размера на неустойката, включително и поради неяснота относно пазарната цена на съответните устройства. Безкритичното приемане на този размер на неустойката може да доведе до неоснователно обогатяване. С тези съображения е отхвърлил заявлението за процесните суми.

Заповедното производство е образувано по заявление на А1 България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. за заплащане на договорни неустойки по два договора за електронни съобщителни услуги. По единият от договорите – с партиден № М5155068 се претендират две неустойки от по 100лв. за невърнато оборудване по ценова листа.

Настоящата инстанция преди всичко установява, че неустойките се претендират на основание чл.54.12 от ОУ, както е заявено изрично в молба от 14.07.2023г. В същото време в представените ОУ липсва както подобна точка, така и данни потребителят да се е запознал с тях. При това положение съдът няма как изобщо да извърши проверка за неравноправност на клаузата с оглед съответствие със ЗЗП, предвид служебните си задължения в тази насока.

Отделно от това не става ясно и защо се претендират две идентични 2 неустойки по един и същи договор .

По тези съображения настоящата инстанция намира, че липсват основанията за издаване на заповед за изпълнение относно претендираните в заявлението суми.

На следващо място съдът споделя и посоченото от заповедния съд, а именно, че твърдяните основания за дължимост на неустойката могат да обосноват вероятна неравноправност на тези клаузи в договора. В заявлението е посочено, че тези суми съставляват неустойка за невърнато оборудване по ценова листа. Липсват данни както за самите устройства, така и за ценовата липсва, поради което и не може да се извърши преценка нито за съотносимост на стойността на вредите със стойността на устройството, нито дА. неустойката всъщност изпълнява присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и наказателна.

Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедния съд правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, т.к. основанието на което се претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор.

В този смисъл постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.07.2023г., инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 4782/14.07.2023 по ч.гр.д.№ 9562/2023, ПРС с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от А1 България ЕАД, ЕИК 131468980 против А. А. М., ЕГН **********, за сумите от 100 лв. – неплатена сума по договор с партиден № М5155068 за услуга 201000598053 за неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен цифров приемник за посочения номер, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 28,78 лв. за периода 30.07.2020г. - 01.06.2023 г. и сумата от 100 лв. – неплатена сума по договор с партиден № М5155068 за услуга 101001023631 за неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен WiFi Router за посочения номер, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 28,78 лв. за периода 30.07.2020г. - 01.06.2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4