Решение № 235 от 18.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Бургас, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20212100100641 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявена искова претенция от М. ИБР.

М., ЕГН ********** от гр. Б, ул. *** № ..., ет. ..., ап.... чрез адв. Н.А.- БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ***А, ет. 1 против Д. АТ. ЯН., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. *** № ..., ет. ..., ап. ... с която се претендира да бъде постановено решение за осъждане на ответницата да заплати сумата от 30 000 лева на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска- 19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с ответницата живеели на съпружески начала от 1997г. до 2010г. в апартамент, находящ се на ***. Ответницата притежавала наследствен имот в кв. Банево - около декар с малка постройка с две стаи и веранда. През 2000г. страните по делото решили да надстроят постройка в този имот. Направен бил план, съгласно който къщата трябвало да е на два етажа и таван. След това започнала процедура по издаване на разрешение за надстрояване и пристрояване. Ищецът посочва, че имал фирма, в която ответницата се водела на работа. По това време печелил добре, поради което измазал първия етаж, направил външна изолация, алуминиева дограма, построил и втори етаж, на който имало хол, кухня, две спални и тоалетна и тераса. Започнал тавана, който останал нереализиран. Ищецът заявява, че до 2010г. с негови средства, материали и труд реконструирал съществуващия първи етаж и надстроил втория етаж, находящ се в кв. Б, на ул. *** № .... През 2010г. с ответницата се разделили, като тя останала да живее в гр. Бургас, на ул. „П“, а ищецът отишъл да живее в кв. Банево. Имало устна договорка между тях, че ищецът ще живее на първия етаж, а вторият оставал за ответницата и нейния син. Когато поискал да се уреди документално въпросът с къщата ответницата отговорила, че при евентуална продажба, ще 1 заплати на ищеца 50% от цената и. Сочи се в исковата молба, че към края на месец януари 2021г. имотът бил продаден, като ищеца го освободил и предал ключовете на новия собственик. След обаждане до ответницата да му заплати обещаната 50% от продажната цена, същата с разписка от 20.01.2021г. му предала сумата от 2000лв. Заявила му, че останалата сума ще му даде, след като парите от продажбата постъпят по сметката й. Ищецът се свързал с купувача и след като разбрал от него, че е заплатил цялата сума отново се обадил на ответницата да търси останалата сума. Последната била категорична, че му е изплатила всичко.

С последваща уточняваща молба ищецът заявява, че има затруднения да посочи какви са конкретно вложените материали по видове СМР, включително направени разходи за труд, като в тази връзка моли за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на тези въпроси.

Отново поддържа позиция, че цената на иска била формирана като процент от продажната цена на имота, съгласно приложения нотариален акт за покупкопродажба, каквато уговорка съществувала между страните. С оглед на гореизложеното и поради това, че вследствие на извършеното надстрояване и пристрояване стойността на имота се е увеличила, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Oтветницата с отговора на исковата молба оспорва иска. Потвърждава, че с ищеца живели на семейни начала в периода от 1997г. до 2010г. в собствения и имот на ***. Посочва, че на 13.07.1997г. им се родил син, който и към настоящия момент ищецът не бил припознал. Уточнява, че не е работела само няколко години, докато детето било малко, а и същото имало здравословни проблеми. Същевременно родителите на ответницата предоставили ползването на гаража на *** в гр.Бургас за търговската дейност на ищеца, като заедно платили разноските по регистрацията на едноличния търговец. Заявява освен това, че през целия период на съвместното им съжителство, парите с които разполагали били от продажбата на лично нейно и на родителите й имущество. На 24.07.1998г. продала апартамента, в който живеели с ищеца, като с част от парите купили веднага по-малък апартамент в к-с „Зорница“, а с остатъка покривали ежедневните си нужди. На следващата година- 23.04.1999г. продали и този апартамент, като се върнали да живеят на ***, но вече в другия апартамент на ответницата- апартамент №9. Майката на Я., на която били възстановени много земеделски имоти продала част от тях- през 1998г., като парите отново били предоставени за ползване от страните по делото. През 2000г. се договорили с архитект да се заеме с разработване на проект за пристрояване и надстрояване на недвижимия имот в кв. Банево. Всички финансови средства, които имали от продажбите на горепосочените имоти били ангажирани за този проект. Ищецът изцяло иззел възможността да контролира паричните средства, като същият се разпореждал с всички суми постъпили от продажбите. Оспорва изцяло твърденията на М., че имал доходи, които му дали възможността да извърши СМР в собствения на ответницата имот.

2

Когато намерила купувачи на имота и поискала оригиналните документи от архитекта се оказало, че ищецът дори не е платил труда по изработването на проектите. Наложило се ответницата да заплати същите. От друга страна купувачите заварили при огледа напълно неподдържан имот, в много лошо състояние, поради което и ответницата намалявала цената многократно, за да стане продаваем. Не на последно място се твърди, че ищецът имал проблеми с алкохола. Бил агресивен и ответницата изпитвала страх както за себе си, така и за детето им. Липсвала уговорка за съжителство в имота в Банево.

Ищецът напълно против волята на ответницата се настанил там. За пълнота посочва, че ищецът не припознал общото им дете, за да не плаща издръжка.

Същевременно го взимал без съгласието на ответницата. След като прекратили съвместното си съжителство, ищецът не само не извършил подобрения в имота, а и нещо повече- довел го до състояние на напълно непродаваем имот- с буренясал двор и проблеми със съседите. Никога не е бил спорен въпроса с правото на собственост. Когато ответницата продала имота, предала на ищеца 2000лв., за да има средства да се изнесе от имота.

Абсурдно било твърдението му за извършени от него подобрения за 30 000лв.

Нещо повече, видно от приложената обяснителна записка, приблизителната строителна стойност за извършените СМР по разрешението за строеж била 8500лв. От друга страна, ищецът живял в собствения на ответницата имот, като си спестил разходите, които щял да направи, ако трябвало да заплаща квартира. Многократно ответницата се опитвала да го убеди доброволно да си тръгне, като разговорите завършвали със скандали и заплахи. Полицията не придвижвала сигналите на ответницата. Същата дори посочва, че в началото когато ищецът се преместил да живее там направил опит да посегне на живота си, като бил лекуван в психиатрична клиника. В тази връзка ответницата отново помогнала на ищеца да си стъпи на краката. Заявява, че ищецът не само, че не е обеднял и не е пропуснал някакво сигурно имуществено увеличение, а дори напротив- той вложил всички средства на ответницата и нейната майка в собствения си бизнес и в къщата в Банево.

Ищецът бил този, който се обогатил за сметка на ответницата, живеейки години наред в собствения й имот, безвъзмездно и против волята й. В тази връзка е направено възражение за прихващане на исковата претенция със сумата, която й се дължи за ползването на собствения и недвижим имот без правно основание- от месец януари 2010г. до края на 2020г. в размер на 30 000 лева. Ищецът реално, ползвайки имота й си спестил разходи, които нормално би претърпял за целия период- тъй като нямал място, в което да живее и следвало ежемесечно да плаща наем. Формулирано е и възражение за погасяване на претенцията за заплащане на процесните суми по давност. С уточняваща молба е конкретизиран размера на възражението за прихващане30 000 лева, както и периода, за който същото се търси-01.01.2010г. до 20.01.2021г. Освен тази сума е направено изявление за съдебно прихващане и със сума в общ размер от 7357 лева, представляваща цената на земята, заплатена на Община Бургас в качеството и на съсобственик на парцела, 3 платени местни данъци и такси до момента на продажбата в размер на 670 лева и сумата от 2000 лева, предадена на ищеца, за да освободи имота.

С уточняваща молба, след дадени от съда указания, ищецът чрез своя процесуален представител заявява, че процесната сума се претендира и на договорно основание с оглед на въведените твърдения за наличие на уговорка между страните, той да получи половината от продажната цена на имота, като следвало да се счита, че това е главната, предявена по делото претенция. Във връзка с тези направени изявления съдът е изменил проекта за доклад, като е приел, че главната предявена претенция е такава с правно основание чл.79 ЗЗД, указвайки доказателствената тежест на страните.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че ответницата Я. е била собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Б, кв. Б, ул. .... № ...., представляващ поземлен имот с идентификатор *** и площ 1060кв.м., ведно с изградената в него сграда с идентификатор ***. Не са налице противоречиви позиции относно вземането на решение от страните за извършване ремонт на сградата през 2000г., който след приключване на процедурата по издаване на необходимите разрешителни се изразявал в измазване на първия етаж и надстрояване на втори етаж, изпълнение на външна изолация на постройката, поставяне на алуминиева дограма. Няма разногласия и във връзка с твърдението на ищеца, че след раздялата му с ответницата през 2010г. се е преместил да живее в процесния имот и държал същия, без намерения да го свои до продажбата му през 2021г.

Спорът е концентриран върху това налице ли е била между страните устна договорка, съгласно която на ищеца да се предостави половината сума от продажната цена на имота, след като сделката се осъществи, както и с чий средства са извършени подобренията- лични на ищеца или собствени на ответницата.

За установяване твърденията на ответницата, че тя със свои и на родителите си средства е финансирала ремонта на къщата са представени справки от имотен регистър към Агенция по вписванията, нотариални актове, квитанции за платени местни данъци и такси.

От събраните гласни доказателства се установява, че действително ремонт на къщата е бил извършен, както и че организацията по изпълнението 4 на същия е създадена от ищеца. Свидетелят Ю заявява, че участвал в изграждането и пристрояването на къщата в с.Банево. Описва подробно изпълнените строителни дейности, като уточнява, че по същото време ищецът имал фирма за продажба на авточасти. Последният заживял в имота през 2010г., като се надявал ако къщата бъде продадена да получи половината от цената на същата. Мария Тончева разказва за отношенията между страните, като се спира конкретно на имотите, които са ползвали по време на съвместното им съжителство- всичките собствени на ответницата и семейството и. Магазинът за авточасти функционирал основно със средства от продажбите на недвижими имоти и се помещавал отново в гаража на родителите на ответницата. От последната знаела, че къщата в кв.Банево, в която ищецът пребивавал от 2010г. е ремонтирана също със средства от продажба на наследствени недвижими имоти на семейството и. Ищецът разполагал с пълномощно, което му позволявало да тегли суми от сметките на ответницата. Последният проявявал агресивното отношение към Я., за което били уведомени включително органите на реда. За да се изнесе М. от имота и се принудила да му даде сумата от 2000 лева. Категорична е, че уговорка между страните за получаване на сума от продажбата на къщата не е съществувала. Свидетелят Х М.- брат на ищеца твърди, че процесният имот е общ на страните. Брат му организирал и финансирал ремонтните дейности по къщата- лично закупувал материалите и заплащал на работниците. По това време разполагал със средства, тъй като имал магазин за продажба на авточасти. След влошаване на отношенията им, ответницата не възразила срещу това ищецът да живее в къщата в кв.Банево, а след 2014г., когато имотът бил обявен за продан страните се разбрали да поделят парите от сделката. Съдът кредитира показанията на свидетелите с изключение на изявленията им, свързани с наличие на уговорка за получаване на половината сума от ищеца при продажба на процесния имот.