Решение № 52 от 28.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Севлиево, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200469 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на д-р П. Г. Ц. от гр. Л., в качеството му на *** ЕООД гр. Севлиево, против наказателно постановление /НП/ № НП-80 от 10.11.2023 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.

София /ИАМН/, с което за извършено нарушение на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето, на основание чл. 229, ал. 1 във връзка с чл. 235 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложена глоба в размер на 100,00лв. /сто/ лева.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се изтъкват обстоятелства, според които жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му във вина нарушение.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:

Във връзка с подадена жалба от Н. В. – баща на пациента В. Н. В., който почива по време на операция в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ на 18.01.2023 година, със Заповед на изпълнителния директор на ИАМН, в периода от 31.07.2023 година до 1

04.08.2023 година в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ в гр. Севлиево е извършена проверка от свидетелите д-р П. Т. и Т. И.. По време на същата се установило следното:

Пациентът В. Н. В. постъпва в КДБ/СО, насочен от личния си лекар към горепосоченото лечебно заведение на 17.01.2023 година в 15:00 часа. Прегледан е от жалбоподателя д-р П. Ц., който издава лист за преглед на пациент КДБ/СО с № 000069 /АЛ/ и е приет в хирургичното отделение на болницата.

На 18.01.2023 година е извършена оперативна интервенция, отразена в Оперативен протокол № 63, с оператор д-р Ц., 1 асистент д-р К. и анестезиолог д-р П.

П.. Извършена е оперативна интервенция „Cholecystectomia laparoskopica. Dr. № 1“ под ендотрахеална анестезия с продължителност от 16:35 часа до 18:15 часа. След проведената операция, в 19:15 часа, пациентът постъпва в ОАИЛ. В 21:00 часа настъпва инцидент, при който пациентът става от реанимационното легло и пада на земята. Дежурната сестра извиква лекарския екип, лекарите от който вдигат обратно пациента на леглото, при което в дренажната торба започва да се отделя кръв. Именно поради това, в 21:30 часа, пациентът е отведен незабавно за повторна операция – лапаротомия под обща анестезия, при която е установен масивен хемоперитонеум с източник вена лиеналис, която е сатурирана според Оперативен протокол № 64. В 22:50 часа при пациента е регистриран екзитус леталис с картината на хиповолемичен шок. След смъртта, тялото на пациента е било предадено на траурна агенция, без да бъде извършена аутопсия.

По време на проверката се установило, че липсвала молба за освобождаване от аутопсия от близките на починалия пациент, както и издадена заповед за освобождаване от аутопсия от управителя на лечебното заведение, където е починал пациента – жалбоподателя Ц.,. За липсата на горепосочените документи бил съставен Протокол за установени фактически обстоятелства на 01.08.2023 година, подписан от проверяващите, както и от жалбоподателя в качеството му на управител на лечебното заведение. Като съобразили тези обстоятелства проверяващите приели, че с освобождаване от аутопсия на починалия пациент В. Н. В., без да е постъпила молба за освобождаване от аутопсия от близките и без да е издал заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия, д-р Ц., в качеството си на управител на ЛЗ, е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето, съгласно която: „По изрична молба на близките на починалия в случаите на ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.

За така констатираното нарушение на 13.10.2023 година Т. И., в присъствието на д-р П. Т. – служители в дирекция КМДПП в ИАМН, съставила против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А214/13.10.2023 година. Актът бил връчен на жалбоподателя на 26.10.2023 година, като при връчването му жалбоподателят не е вписал възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от 2

ЗАНН същият е депозирал писмени такива, в които посочил, че на 19.01.2023 година, в присъствието на анестезиолога – д-р П., е разговарял по телефона с бащата на пациента и изрично поискал от него да се извърши аутопсия, но той отказал с думите, че не желае да се прави аутопсия. Що се касае за липсата на документ за отказ от аутопсия жалбоподателят е посочил, че нито един от близките на пациента – баща му и сина му, с които е разговарял многократно на 19 – ти и 20 – ти януари 2023 година, не се появили, поради което тялото било предадено на погребална агенция.

Видно от издаденото наказателно постановление наказващият орган не се е съобразил с изтъкнатите в писмените възражения срещу АУАН съображения и в ъз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадал обжалваното НП № НП-80 от 10.11.2023 година против д-р П. Ц.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето, поради което и на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето му наложил глоба в размер на 100,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства: АУАН, НП, Покана за съставяне на АУАН; Разписка за връчване на АУАН; Писмени възражения срещу АУАН; Заповед № РД-01-88 от 08.08.2023 година; Приложение № 1 към заповедта; Заповед № РД-13-707 от 25.07.2023 година;

ИЗ № 260; лабораторни изследвания; Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване; Информация за пациента /родителя/настойника/попечителя/;

Реанимационен лист 1 от 18.01.2023 година; терапевтичен лист; Анестезиологичен лист № 51 и 50; направление за хоспитализация; Оперативен протокол № 63; Епикриза;

Ход на болестта /декурзус/; Лист за преглед на пациент; Оперативен протокол № 64-л.

78; Журнал /съобщения за смърт/ - л. 79 и 80; Заявление за освобождаване от аутопсия – л. 81-83; Книга за приетите болни в болницата /стационара; Писмени рапорти в ХО; месечен работен график; Съобщение за смърт – л. 95; Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД гр. Севлиево;

Заповед МД № 889 от 29.08.2017 година на управителя на ЛЗ – л. 135; Протокол за установени фактически обстоятелства – л. 136; Договор за възлагане на управление на ЛЗ; Свидетелство за призната специалност; Свидетелство за професионална квалификация; Молба от Н. Н. и медицински документи; Постановление за отказ да се образува наказателно производство – л. 190; Писмо от Н. Н. до Омбудсмана на РБ и отговор и Жалба от Н. Н. до министъра на здравеоопазването с копие до изпълнителния директор на ИАМН

При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

3

Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателя на 14.11.2023година.

Жалбата е изпратена чрез Еконт на 22.11.2023 година , т.е. в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си от Закона за лечебните заведения.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на *** ЕООД гр. Севлиево е освободил от аутопсия починалия пациент В. Н. В., без да е постъпила молба за освобождаване от патологоанатомична аутопсия от близките и без да е издал заповед за освобождаване от аутопсия – нарушение на чл. 98, ал. 4 от ЗЗ.

Жалбоподателят твърди в жалбата си до съда, че не е извършил горепосоченото нарушение, тъй като лично е провел разговор с бащата на починалия – Н. Н. по телефона и му е съобщил за смъртта на сина му, както и че е получил съгласието му да не бъде извършвана аутопсия на сина му.

В подкрепа на твърдението си жалбоподателят ангажира показанията на д-р П.

П., който заяви пред съда, че сутринта, след смъртта на В. Н., се е обадил лично на баща му и му е съобщил по телефона за смъртта на сина му. Тогава Н. му е казал, че знае за това, тъй като малко преди това д-р Ц. му се бил обадил и му бил съобщил.

Тогава д-р П. му казал, че трябва да се направи аутопсия, но Н. Н. категорично му отказал и прекратил разговора. Веднага след това д-р П. се качил в кабинета на д-р Ц. и го информирал за разговора с бащата на починалия пациент, след което двамата отново му се обадили по телефона, който бил поставен на спийкър, и му казали, че тъй като случаят бил комплициран, било редно да се направи аутопсия. Бащата на пациента обаче отново отказал. Д-р П. обясни каква е процедурата в болницата при случай на смърт на пациент, като каза, че след смъртта на пациента се свързват с близките му по телефона и им се задава въпроса дали искат аутопсия. Ако пожелаят такава, се свързват с патоанатома и се уговаря времето, когато да му закарат тялото. В случай, че близките на починалия не желаят аутопсия, им се предоставяла стандартна бланка на документ за отказ от аутопсия, който същите подписвали. Под техния подпис подпис полагал и управителя на ЛЗ, с което на практика трупът се освобождавал. Този писмен отказ от аутопсия се предавал в регистратурата, откъдето се архивирал заедно с История на заболяването. При предявяване на Журнала – съобщение за смърт /л. 79-83/ д-р П. заяви, че под № 2 е записан пациента В. Н. В. и срещу неговото име е записано името на д-р П., тъй като той самият бил издал съобщението за смърт. При предявяване на свид. П. на Заявлението за освобождаване от аутопсия на л. 81-84, д-р П. заяви, че В.

В. е вписан отново под № 2 и срещу него е посочена датата и часа на смъртта. Според свидетеля това вписване не е направено от него, но същото на практика представлявало Заявление за освобождаване от аутопсия.

4

Съгласно представената медицинска документация и събраните свидетелски показания смъртта на пациента е настъпила на 18.01.2023 година в операционната зала в 22:50 часа в резултат на голяма кръвозагуба в коремната кухина с картината на хиповолемичен шок. Описаните обстоятелства задължават тялото на починалия да бъде предадено за извършване на съдебно – медицинска експертиза, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2 от 26.10.2011 година за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, според която разпоредба: „Съдебномедицинската експертиза на човешки трупове се извършва за: смърт, настъпила преди, по време и непосредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия“.

В случая това не е направено, а тялото на пациента е било предадено на траурна агенция, без да е извършена аутопсия на пациента, която е задължителна предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗЗ. Съгласно същата: „На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра“. Изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето, според която:

„По изрична молба на близките на починалия в случаите на ал. 1, ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия“. По делото безспорно се установи, че трупът на В. Н. В. е бил освободен от аутопсия без да е постъпила молба от близките му за освобождаване, както и без жалбоподателят да е издал изрична заповед за това. Съдът намира, че разговорът, проведен по телефона с бащата на пациента, в който разговор, според твърденията на жалбоподателя и д-р П., същият е отказал да бъде направена аутопсия на сина му, не може да се приеме за молба за отказ от аутопсия по смисъла на чл. 98, ал. 4 от ЗЗ.