Решение № 88 от 14.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ловеч, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500087 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 от ГПК, вр.с чл.26 от ЗЗД и ЗПК, ЗЗП.

С Решение №154/08.12.2013г.,пост.по гр.д.№ 603/2023г., РС-Тетевен е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на „ПРОФИ Кредит България“ ЕООД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в гр.***,чрез пълномощник юриск.Г. А., осъдителен иск с правно основание чл.422,ал.1,вр.с чл.415,ал.1,т.3 и ал.3 от ГПК, с искане да се осъди В. Т. И. от гр.Я. да им заплати сумата 147.68лв.,представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №40001552680/05.10.2020г., 110.56лв.договорно възнаграждение и законна лихва в размер на 170.11лв.

Подадена е въззивна жалба от „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от пълномощника юрисконсулт Г. А.. Обжалва решението в частта, с която е отхвърлен установителният иск за признаване съществуването на вземане за главница- в размера 147.68лв. и договорно възнаграждение от 110.56лв., дължими на основание Договор за потребителски кредит №40001552680, сключен с В. Т. И. от гр.Я..

Счита за неправилни изводите на съда за недействителност на договора на основание чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Твърди, че отговаря на всички законови изисквания,вкл.и 1 по отношение на годишния процент на разходите (ГПР). Ясно е посочена Методологията за формирането му и е спазено изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК по отношение максималните размери. Не се съгласява и с извода,че предоставените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да са включени в този компонент. Те не са задължително условие за отпускане на заема,а само възможност за клиента и именно така е отразено в договора.

Затова и не следва да бъдат част от общите разходи по кредита и да се отчитат при изчислението на ГПР. Позовава се на §1,т.1 от ДР на ЗПК,където е посочено кои са разходите,включвани в понятието „общи разходи по кредита“. Това правило възпроизвежда в българското законодателство правилото на чл.3,б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО, регламентираща „общ разход по кредита за потребителя“, детайлизирано и в т.22 от Преамбюла. Изискването е при предоставяне на договори с такива допълнителни услуги,потребителите да бъдат предварително информирани за това и разходите да са включени в общите такива по кредита. Твърди,че в настоящия случай не е налице тази хипотеза,тъй като услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са задължително условие за сключване и за отпускане на кредита.

Възразява,че дори и да са включени в ГПР, трябва да се изследва как това влияе върху действителността на тази клауза,а не на целия договор за кредит, както предвижда чл.19,ал.5 от ЗПК.Така неправилно надвзетите суми (над 50% ГПР) следва да се приспаднат при следващи плащания.

Възразява също,че в нормата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК не е поставено изискване в договора изчерпателно да са посочени всички разходи,включени в ГПР,а единствено да се уточнят допусканията,използвани при изчислението му. Тук в ОУ към договора това е сторено и е препратено към §1 от ЗПК. На кредитополучателя е предоставена преддогооврната информация-Стандартен европейски формуляр,при подаване на искането и при сключване на договора.С това е изпълнен ангажиментът да бъде информиран за всички относими изисквания и клаузи,предоставена е в пълен обем нужната му информация,за да вземе решение дали да сключи или не договора. Затова не счита,че е налице нелоялна търговска практика от страна на кредитора.Развива подробни аргументи, позовавайки се и на Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета от 11.05.2005г.

По изложените съображения счита,че процесният договор за потребителски кредит е действителен,не са налице нищожни клаузи,поради което моли да се уважат претенциите за главница и договорна лихва,в посочените размери. Претендира и направените разноски.

Подадена е и частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД срещу Определение №47/21.01.2024г.на РС-Тетевен ,с което е изменено решението в частта на разноските и на пълномощника на ответника е присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. с ДДС.Твърди,че в хипотезата на безплатна правна помощ не следва да се присъжда този данък,тъй като липсва облагаема по ДДС услуга.

Подаден е отговор на възизвната жалба от В. Т. И.,чрез адв.Д. М.-АК-Пловдив.

Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Развива 2 подробни доводи за недействителност на оспорваната клауза. Претендира присъждане на направените разноски.

С Определение №156/07.03.2024г.,на основание чл.631,ал.1 от ГПК, съдът спря производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С – 714/22г. След постановяване на Решение от 21.03.2024г.по делото производството се възобнови. В насроченото съдебно заседание страните не се явяват, изпращат писмени становища по същество.

От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№ 603/2023г. по описа на РС-Тетевен, становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта.

При проверка на постъпилата въззивната и частна жалби съдът намира, че са допустими- подадени са в срок,срещу подлежащи на обжалване актове и от легитимирано лице. В срок е подаден и отговор на въззивната жалба.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

На 28.06.2023г.е подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК ********** срещу В. Т. И. от гр.Я., по което е образувано ч.гр.д.

№483/2023г.по описа на РС-Тетевен. Предявено е вземане в размер на 1322.89лв.,от което главница- 1042.22лв., непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 110.56лв., за периода от 15.08.2022г. до 02.02.2022г.-сочена като дата на предсрочна изискуемост, законна лихва в размер на 170.11,за периода от 02.02.2022г. до 27.06.2023г.

Като основание на вземането е посочен Договор за потребителски кредит с №40001552680 от 05.10.2020г., сключен между В. Т. И. и „Профи Кредит България”ООД. Обяснява се,че преди да сключи кредита клиентът е подала искане за отпускане и е получила разяснения,въз основа на които е имала възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение, на 05.10.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит с № 40001552680, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът декларира с подписа си,че е запозната със съдържанието им, приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 18 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 149.95лв. и падежна дата на 5-то число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва 3 се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 110.56лв., за периода от 15.08.2022г. до 02.02.2022г.

Сочи, че В. И. прави 4 погасителни вноски и изпада в забава. Затова кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 02.02.2022г.,за което е уведомена. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението. Претендира и законна лихва в размер на 170.11лв.,за периода от предсрочната изискуемост- 02.02.2022г. до подаване на заявлението-27.06.2023г. Претендира и направените по делото разноски.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с № 40001552680/05.10.2020г.с Погасителен план, Декларация за връчване на стандартен европейски формуляр, Общи условия, обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, Пълномощно, Искане от В. И. за отпускане на кредит.

От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт с № 40001552680/05.10.2020г.и Погасителен план се потвърждава, че е отпуснат кредит в размер на 1200лв.,от която сума 866лв. е предназначена за рефинансиране на задължение към „СТИК-Кредит“АД,а остатъкът от 334лв. е преведен по сметката на В. И.. Договорът е сключен за срок от 18м., при годишен процент на разходите(ГПР) от 48.95лв., годишен лихвен процент от 41%(лихвен процент на ден от 0.11%),като общо дължимата сума е 1619.18лв., месечната вноска е 89.95лв.

Посочено е,че клиентът е поискала и закупила и допълнителна и незадължителна услуга- „Фаст“,която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“-даваща право на промяна на погасителния план по потребителския кредит.

Възнаграждението за тези допълнителни услуги е- за „Фаст“– 360лв.,а за „Флекси“- 720лв. и месечната вноска е 60лв., като се дължи разсрочено заедно с месечните вноски по кредита.

Общият размер на задължението е 2699.18лв.,с месечна вноска от 149.95лв.

Съгласно преддоговорната информация услугата „Фаст“ гарантира на клиента приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди останалите кредитоискатели,които са без закупена такава услуга и в рамките на 1ч.от постъпване на искането. Посочено е,че за останалите кредитоискатели срокът за разглеждане на искането е до 5 работни дни. Допълнителната услуга „Флекси“ дава право на едностранна промяна на погасителния план.

Приложени са банкови преводни нареждания за преведената сума от 334лв.-по сметката на В. И. и на 866лв.- в полза на „СТИК Кредит“АД.

С Уведомително писмо,връчено на В. И. на 15.02.2022г. е известена, че е налице неплатена сума по кредита в размер на 2232.78лв.-главница, лихви за забава 316.28лв., такса по тарифа- 400лв.(общо 2949.06лв.), поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 02.02.2022г., връчено с обратна разписка на В. И. на 15.02.2022г.

В изпълнение на указания на съда заявителят уточнява основните ангажименти по кредита. Сочи че длъжникът е извършила 4 погасявания в общ размер на 472лв.,с която 4 сума е погасено задължение в номинал от 457лв., 5лв.-за лихва за забава,(чл.12.1 от ОУ), и 10лв.-такси по Тарифа,съгласно чл.17.4 от ОУ. Пояснено е, че претенцията по заявлението е съобразена с постановеното Решение по гр.д.№282022г.на РС-Тетевен,с което клаузите за закупуване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са прогласени за нищожни. Не се оспорва,че в действителност се касае за Решение №68/10.05.2022г.,пост.по гр.д.№8/2022г.на РС-Тетевен,приложено по делото (л.25), с което съдът уважава исковете на В. И. срещу „ПРОФИ Кредит България“ЕООД и на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД прогласява за нищожни на основание чл.10а от ЗПК и чл.143,ал.1 от ЗЗП клаузите от процесния Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт с № 40001552680/05.10.2020г.,предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 360лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720лв. Решението е влязло в законна сила на 01.06.2022г.,съгласно положения печат от РС-Тетевен.

С Разпореждане №1393/12.07.2023г.,пост.по ч.гр.д.№483/2023г. РС-Тетевен постановява, че с оглед прогласената нищожност на клаузите за допълнителни услуги и невъзможността на съда да коригира размера на ГПР с изключване на тези разходи, също и обстоятелството,че ГПР е част от същественото съдържание на договора и без него не би могъл да съществува,то не е приложимо правилото на чл.26,ал.4 от ЗЗД,поради което приема за недействителен целият договор. Прилага правилото на чл.23 от ЗПК и приема, че по договора се дължи само главница и законна лихва за забава от подаване на заявлението, не и договорно възнаграждение и лихва за забава. Заповедният съд приспада от извършените 4 плащания частта,отнесена за погасяване на договорното възнаграждение(за периода от 05.11.2020г. до 05.02.2021г.) в общ размер на 147.68лв. от общо претендираната сума(1152.78лв.) и е приема, че се дължи остатък от чистата стойност на кредита по см.на чл.23 от ЗПК,в размер на 1005.10лв. Затова отхвърля претенцията за главница до пълния претендиран размер, също и за договорно възнаграждение от 110.56лв. за периода от 15.08.2022г. до 02.02.2022г., за законна лихва от 170.11лв. за периода от 02.02.2022г. до 27.06.2023г., са отхвърлени. Издава Заповед №201/12.07.2023г. по реда на чл.410 от ГПК за уважената част,а именно главница в размер на 1005.10лв. и законна лихва от подаване на заявлението- 28.06.2023г. до окончателното изплащане. Заповедта е влязла в сила на 20.09.2023г. и е издаден изпълнителен лист.