Решение № 205 от 24.11.2022, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 244/2022
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 24.11.2022
- В сила
- 24.11.2022
- Състав
- ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е 205/24.11.2022г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА при секретаря Кр. Юрукова - Стоянова разгледа докладваното от председателя адм. д. № 244 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Ж.Н.Е. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-5697-000084 от 15.08.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка, тъй като жалбоподателят не е предоставял процесното МПС за управление на неправоспособен водач. Посочва, че по силата на договор на наем, товарният автомобил е предоставен за временно ползване на лицето В.С.С., която от своя страна го е предоставила на неправоспособния Ш.А..Твърди се също, че в оспорената заповед липсват мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Е., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. В постъпилото писмено становище с вх. № 2298/23.09.2022 г. жалбата се оспорва изцяло, като счита, че същата е неоснователна.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори, че на 13.08.2022 г. , около 14:30 часа, на автомагистрала „Т.“, км. 131 в посока гр. С., Ш.Г.А. е управлявал товарен автомобил ********
******** *** ЦДИ, с рег. № * **** **, собственост на Ж.Н.Е. (жалбоподателя в настоящото производство), като при извършената проверка се установило, че същият не притежава СУМПС, тъй като е лишен по административен ред с НП * **-****-******/**.**.**** Г. на Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, влязло в сила от 08.07.2022 г. от право да управлява МПС. За констатираното нарушение на А. бил съставен Акт № ******** от 13.08.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, който той получил и саморъчно записал, че няма възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-5697-000084 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 15.08.2022 г., въз основа на горепосочения АУАН, Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, постановил прекратяване на регистрацията на управляваното от Ш.Г.А. и собственост на жалбоподателя Е. ППС – товарен автомобил ******** ******** *** ЦДИ с рег. № * **** ** за срок от 12 месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. Жалбата против нея е подадена в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по същество обаче, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оспорената заповед административният орган е наложил такава за 12 месеца, т.е. за максималния, предвиден от закона срок.
Обжалваната заповед, видно от съдържанието й, е издадена въз основа на АУАН № ********/13.08.2022 г. Последният е съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съобразно който за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай, видно от данните по делото, Ш.Г.А. е бил неправоспособен водач, предвид обстоятелството, че същият, с Наказателно постановление № 22-0769-001197 от 15.06.2022 г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, влязло в сила на 08.07.2022 г., е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
При прилагането на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни, когато са налице уредените в закона материалноправни предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, товарният автомобил, собственост на жалбоподателя Е. е бил управляван от неправоспособен водач. При това положение административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, което той и сторил.
Във връзка с доводите в жалбата, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като автомобилът е управляван от А. без знанието и съгласието на жалбоподателя, следва да се отбележи, че законодателят изрично е предвидил принудителната административна мярка да се „налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“ (обстоятелствата по чл.
171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП). Следователно, адресат на този вид принудителна мярка е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от друго лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управление на МПС в някоя от посочените хипотези и неговият собственик, което в случая е сторено.
Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което е без правно значение обстоятелството дали жалбоподателят Е. лично е предоставил управлението на собственото си ППС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл.
171 от ЗДвП – опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяване на административните нарушения.
Що се отнася до твърдението, че продължителността на мярката не е мотивирана, съдът намира същото за неоснователно. В самата заповед, с която принудителната административна мярка е наложена изрично е посочено, че срокът от 12 месеца е определен „предвид обществената опасност на извършеното нарушение и дисциплината на водача“. Тези мотиви наистина са кратки, но от тях става ясно както за адресата на акта, така и за съда какво е мотивирало административният орган да определи най-дългият срок на принудителната административна мярка. Съдът намира, че този срок, предвид обстоятелството, че водачът на МПС – Ш.А., видно от приложената към делото Справка за нарушител, е многократно наказван за нарушения на правилата за движение по пътищата, като с Наказателно постановление № 17-0269-000026/16.02.2017 г. на ОД на МВР – Бургас, влязло в сила на 10.03.2017 г. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а с Наказателно постановление № 22-0769-001197 от 15.06.2022 г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, влязло в сила на 08.07.2022 г., също е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е правилно определен.
С оглед изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-5697-000084 от 15.08.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Плодвид,
Сектор “Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Н.Е. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-5697-000084 от 15.08.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор “Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, с която на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от дванадесет месеца“.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .
СЪДИЯ: /п/ не се чете