Определение № 2586 от 31.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2586 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Николай К. Стоянов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502152 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатското дружество ***, ЕИК 180978004 като пълномощник на Ц. А. М. против Определение № 7061/30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 14378/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 1685 от 11.04.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение.

От въззиваемия „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 14378/2024 г. по описа на Районен съд – 1

Пловдив, XXV гр.с. е образувано по искова молба на Ц. А. М., чрез пълномощника й адв. *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати сумата от 181.10 лв. – платена по клауза за възнаградителна лихва по сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 4517887/22.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане на сумата от 693.58 лв. – платена на „Изи Асет Мениджмънт“ АД без правно основание по непородил правно действие договор за гаранция към договор за кредит № 4517887/22.06.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковата претенция и моли за отхвърлянето й в цялост.

С постановеното по делото Решение № 1685/11.04.2025 г. съдът е отхвърлил изцяло предявените от Ц. А. М. искове и е осъдил ищцата да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 200 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите си съдът е приел за неоснователен иска за връщане на сумата от 181.10 лв., представляваща платена възнаградителна лихва по договора за кредит, тъй като ищцата не е извършила плащане, надхвърлящо главницата по договора. Приел е също, че искът за сумата от 693.58 лв., платена на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по повод договора за гаранция е предявен срещу материално нелегитимиран ответник.

С молба вх. № 50142/05.05.2025 г. ищцата чрез пълномощника си е направила искане за изменение на решението в частта за разноските, като се отмени осъждането на ищеца да заплати на ответника сторените от последния разноски. Позовава се на решение по дело С-714/22 и решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК с писмен отговор ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изразил становище за неоснователност на молбата.

С обжалваното определение № 7061/30.05.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, като се е мотивирал с неотносимост на решението на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 към процесния случай.

Изложил е съображения, че с въпросното решение е приета забрана 2 отговорността за разноски да се определя само с оглед размера на недължимо платените суми, които са върнати на потребителя, като с решението не се ограничава отговорността на потребителя – ищец за неоснователно иницииран от него исков процес. Посочил е, че съдебните разноски по делото били присъдени заради изцяло неоснователно заявена претенция и доколкото ищецът със своето поведение е предизвикал неоснователния процес, той следва да понесе сторените от ответното дружество разноски.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 И с-259/19, СЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Настоящият състав намира, че описаната в посоченото решение на СЕС хипотеза е различна от процесната, поради което решението не би следвало да намери приложение. В решението на СЕС се обсъжда хипотеза на недължимо заплатени от длъжника - потребител суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожността на договорна клауза. За да е приложимо посоченото решение на СЕС е нужно да бъде установено, че длъжникът - потребител е заплатил парична сума по недействителен договор /клауза/, като тази сума трябва да подлежи на връщане, тъй като клаузата, по която е платена сумата е нищожна, респ. платената от длъжника сума надхвърля чистата стойност на главницата, когато договорът е обявен изцяло за недействителен и е приложено правилото на чл. 23 ЗПК. В този случай приетите постановки на СЕС ще са приложими, тъй като ако потребителят понесе част от разноските в зависимост от размера на недължимо платените суми, то това действително би оказало влияние върху намерението му да сезира съответния съд с искане за връщане на даденото, в който смисъл е и определение № 2041/18.07.2024 г. по ч. т. д. № 274/2023 г. на ВКС, I т.о.

В случая ищцата не е заплатила суми, които не се дължат. Напротив – тя е извършила определени плащания, които са се оказали недостатъчни, за да покрият пълния размер на дължимата главница. По делото е установено, че не са налице недължимо платени суми, поради което с решението си районният съд е отхвърлил изцяло осъдителния иск. С оглед този правен резултат правилно в полза на ответната страна са присъдени разноски, съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното 3 определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7061/30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 14378/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 1685/11.04.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4