Решение № 464 от 27.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Стара Загора, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530202092 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 23-1228-002342 от 14.06.2023 г. година на Началник група в ОДМВР Стара Загора, С-р Пътна Полиция Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което на Д. И. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение по 161 т.3, във връзка с чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка:

На 26.05.2023 г., около 14.20 часа жалбоподателят Д. И. К. е управлявал лек автомобил „Опел Кадет: с рег. № СТ5649СС, собственост на Мила Георгиева К.а, по бул. „Н. Петков“, посока запад-изток. При извършена проверка от служители към ОД на МВР гр. Стара Загора, жалбоподателят е представил Свидетелство за управление на МПС №К-410-1696-1002, издадено в Съединените Американски Щати. Представеното СУМПС не е било придружено от легализиран превод на български език. Така установеното, актосъставителят възприел като нарушение на чл. 161, т.3 от Закона за движение по пътищата, в която връзка съставил Акт за установяване на административно нарушение № 45500/26.05.2023 г. На основание същия АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което нарушението е квалифицирано така, както в акта. В хода на съдебното следствие, жалбоподателят представя СУМПС № 286191125, издадено на 30.11.2022 г. от МВР София, валидно до 30.11.2027 г.

При така установената фактическа обстановка, при съвкупната преценка на всички, събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 161, т.3 от Закона за движение по пътищата, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато е придружено от легализиран превод на български език, а предвид разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Предвид правната конструкция, използвана от административно 2 наказващия орган – същият е приел, че на процесната дата,, че водачът управлява МПС със СУМПС, издадено в чужда държава. Съгласно чл. 151а ал.1 ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По делото се установи, че жалбоподателят е притежавал СУМПС № 286191125, издадено на 30.11.2022 г., валидно до 30.11.2027 г. – т.е. валидно по време на извършване на нарушението. В случая следва да се направи разграничение между непритежаване на валидно СУМПС, което може да се разгледа като нарушение на горепосочената разпоредба и нарушение на задължението да се носи СУМПС, регламентирано в чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. с чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП и съответно да представи такова при поискване от контролните органи.

Непредставяне на същото в момента на проверката, респ. факта, че водача не го е носил у себе си, сочи на извършено нарушение на чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП, но категорично не може да се възприеме тезата на АНО, че жалбоподателят е управлявал МПС въз основа на СУМПС, издадено в САЩ, което е невалидно на територията на Република България поради липса на легален превод, тъй като към момента на проверката, К. е притежавал валидно СУМПС, издадено от МВР София. Следва да се заключи, че за да се осъществи фактическия състав на административно нарушение по чл. 161 ЗДвП изобщо, нарушителят не следва да притежава валидно СУМПС, издадено в Република България, каквото в настоящия случай се установява. Така от страна на АНО е нарушен материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отделно следва да се има предвид, че описанието на нарушението по никакъв начин не се съпоставя с хипотезите, описани в санкционната разпоредба. На посочената дата, жалбоподателят Д. И. К., нито е бил неправоспособен водач, нито е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, нито е бил загубил 3 правоспособност по реда на чл. 157, ал.4 или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.

171, т.1 или т.4 или по реда на чл. 69а от НПК, нито свидетелството му е било обявено за невалидно , тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 161, т.3 ЗДвП, затова че същият не е имал легализиран превод на свидетелството си за управление на МПС, издадено в САЩ. Това нарушение не попада в нито една от хипотезите на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП. Нещо повече, за това нарушение изобщо не е предвидено наказание в ЗДвП, поради което е приложима разпоредбата на чл. 185 ЗДвП, предвиждаща наказание от 20 лв. Наказанието, обаче, не следва да бъде намалявано, поради констатираната незаконосъобразност на обжалваното НП, по-горе.

Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 23-1228-002342 от 14.06.2023 г. година на Началник група в ОДМВР Стара Загора, С-р Пътна Полиция Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което на Д. И. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение по 161 т.3, във връзка с чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4