Решение № 185 от 19.02.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Русе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520102657 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр. София, представлявано от Изп. Директор Юлия Юргакиева, чрез юрк. Нели Пенчева Атанасова, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника ЕТ “Мирей-М. Й.”, ЕИК 117500833, със седалище гр. Русе, представлявано от Управителя М.В.Й., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1213/2023 г. на РРС, а именно: 1/ 2133,95 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, за неплатените месечни погасителни вноски за периода от 01.03.2020 г. до 16.07.2020 г. по Договор за заем Credi Trade № 6011-00000548, сключен на 16.01.2019 г. между “Микро Кредит”АД, като заемодател и ответника ЕТ“Мирей-М. Й.”, като заемател; 2/ 390,09 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до 16.07.2020 г., /падеж на последна погасителна вноска/ представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, 3/ 576,75 лв. – лихва за забава за периода от 01.03.2020 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска до датата на подаване на заявлението в съда 27.02.2023 г., представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит трето лице “Микро Кредит” АД е предоставило на ответника сума в размер не по-малък от 1 претендираната главница 2133,95 лв. /отпуснат за сумата 3300 лв./, която ответникът се задължил да върне съобразно уговорените условия на 18 равни месечни вноски, в размер на 396,92 лв. всяка /общо 7144 лв./, заедно с възнаграждението за ползване на сумата /уговорено общо 3844,56 лв./, което се претендира в размер на 390,09 лв., за периода от 01.03.2020 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до 16.07.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/. Твърди се, че по възникналото вземане ответникът е в забава за изпълнение. Кредитодателят “Микро Кредит”АД сключил договор за продажба и на 10.04.2019 г. прехвърлил вземането /с цесия/ на ищеца А. ЕАД, за което прехвърлителят е уведомил длъжника. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска 16.07.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. За претендираните суми ищцовото дружество подало заявление на 28.02.2023 г. и по ч.гр.д. № 1213/2023 г. на РРС била издадена заповед № 782/20.03.23 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответника подал възражение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответния търговец, чрез управителя М. В. Й., с който оспорва да е отправяла искане и да е сключвала договор за заем с “Микро Кредит”АД. Оспорва ищеца А. Е. да има качеството кредитор по отношение на ответното ЕТ, счита, че претендираното вземане е погасено по давност с изтичането на 3 г. към датата на подаване на заявлението, съгл. чл.

111 б. “б” от ЗЗД. Прави възражение за нищожност на договора за заем, тъй като липсва посочен размер на ГПР, което е задължителна част от съдържанието по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, не е спазено изискването за форма, като е изготвен с шрифт по-малко от 12, нарушение по чл. 22 ЗПК, изчислен ГПР по договора се получава 271,50 %, с което се нарушава разпоредбата на чл. 19 от ЗПК.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им. Заявява, че по отношение на процесния договор ответника на 21.12.2021 г. е депозирал искова молба срещу ищцовото дружество и с Решение № 1162/25.10.2022 г., влязло в сила на 13.04.2023 г., по гр.д. № 72670/2021 г. на СРС, 128 с-в, исковата претенция била отхвърлена, поради това, че страните са обвързани от договор за кредит, който кредитополучателят е сключил с оглед търговското си качество като ЕТ “Мирей-М. Й.”, което от своя страна изключва приложението на ЗЗП, доколкото нито една страна няма качеството “потребител”.

Оспорва възраженията на ответника в отговора.

Ответника ЕТ “Мирей-М. Й.”, не се представлява в съдебно заседание, не поддържа оспорванията направени в отговора, не сочи доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за заем Credi Trade №6011-00000548 от 16.01.2019 г., същия е сключен между ЕТ “Мирей-М. Й.”, с ЕИК 117500833, със седалище гр. Русе, представлявано от М.В.Й., от една страна като заемополучател, с поръчител М.В.Й., с ЕГН **********, и от друга страна като заемодател “Микро кредит” АД, с ЕИК 2

202073629, със седалище гр. София, заемополучателя е получил заем на стойност 3300 лева, от която заплатил еднократна административна такса 225 лева и такса в размер на 15,38 лева за получаване на заемната сума в брой, на Изипей, като му е преведена реално сумата 3059,62 лева. С договора е уговорено връщане на сумата на 18 броя месечни вноски, всяка по 396,92 лева, като общата сума за погасяване е уговроена в размер на 7144,56 лева. В чл.

1, ал.2 от договора е уговорено че заемополучателят дължи лихва в размер на 3844,56 лева, която е включена в погасителните вноски, съобразно погасителен план. Съгласно ал.3 на чл.1, при забава просрочената сума се олихвява с лихва за просрочие съгласно „Общи условия“. Заемополучателя се е задължил да изплаща точно и навреме предоставения заем, съгласно Общите условия и Погасителен план. Към договора е представен и погасителен план с 18 броя равни месечни вноски 396,92 лева, с падежна дата шестнадесето число на месеца, платим до 16.07.2020 г.

Видно от представеното искане за заем от 16.01.2019 г, ответното дружество е поискало отпускане на заем с цел покриване на оборотни нужди.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между “Микро кредит”АД като цедент и “А.” ЕАД като цесионер, удължен по силата на анекс от 21.01.2020 г. и приложение 1 към него, е прехвърлено вземането от ответния търговец, като общо дължимо към датата на цесията за сумата 3024,04 лева, от които 2133,95 лева за главница и 890,09 лева за лихва, посочено е, че датата на последно платена сума е 04.03.2020 г. Приложено е потвърждение за извършената цесия на всички вземания, цедирани от “Микро кредит” АД на 10.04.2020 г.

С пълномощно “Микро кредит”АД е упълномощило “А.”ЕАД да уведоми по законоустановения ред всички длъжници за сключения рамков договор за цесия. С уведомително писмо от 14.04.2020 г. до ЕТ“Мирей-М. Й.” от “Микро кредит” АД, чрез “А.” ЕАД, е уведомено ответното дружество за извършената цесия, както и че задължението му възлиза на 3057.49 лева, като е отправена покана за плащането в разумен срок. Видно от представеното известие за доставяне, уведомлението е получено от управителя на ЕТ “Мирей – М. Й.” лично на 16.04.2020 г.

Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СИЕ се установява, че на 16.01.2019 г. е предадена реално заемната сума, когато от “Микро Кредит” АД са превели към Изипей, по сметка на М.В.Й. сумата 3059,62 лева, която е посочена в договора за заем, като чиста сума за получаване. Остатъка от задължението на ответника по договора за заем според вещото лице е главница от 2133.95 лева и лихва от 890.09 лева, или общо 3024.04 лева. Размерът на дължимата от ответника лихва за забава, следствие на забавено плащане, изчислена от вещото лице е 626,18 лева.

Не е спорно между страните, че ответника е заплатил сумата 1166,05 лв., с която е погасил част от главницата от общо 3300 лв. и се претендира остатъка от 2133,95 лв.

Не е спорно между страните, че ответника е заплатил сумата 3454,47 лв., с която е погасил част от договорената лихва общо 3844,56 лв. и се претендира остатъка от 390,09 лв.

3

Съдът кредитира експертизата, като обективна и компетентна, изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1213/2023 г. на РРС на 27.02.2023 г. /по пощата/ е подадено заявление с вх.№ 6433/28.02.2023 г. от „А.“ ЕАД против длъжника ЕТ „Мирей – М. Й.“ и е издадена Заповед № 782 от 20.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите 2133.95 лева главница, ведно със законната лихва за периода от 29.02.2023 г. до изплащане на вземането, сума 390.09 лева договорна лихва за период от 01.03.2020 г до 16.07.2020 г., сума 576,75 лева обезщетение за забава за период от 01.03 .2020 г.до 27.02.2023 г., както и разноски в размер на 62.02 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Видно от приложената справка по фирмено досие на ЕТ “Мирей – М.

Й.” в ТР, същия развива дейност: търговия на дребно с облекла и е със седалище гр.

Русе, ул. Олимпи Панов 14, к-с Евас, вх.А, ет.3, офис 4.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените искове съдът намира за допустими, т.к. са предявени от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответното ЕТ са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за потребителски паричен кредит. Ответницата не е оспорила получаването на сумата по уговорения в договора начин, което се установява и от приетата ССЕ.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден рамков договор за цесия от 16.01.2015 год. и последващ индивидуален такъв с Приложение 1 от 10.04.2019 год., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, от представеното известие за доставяне, че уведомлението е получено от управителя на ЕТ “Мирей – М. Й.” лично на 16.04.2020 г. Допустимо е по силата на принципа 4 на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

При това положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени. Без значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.