Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23887 от 07.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50704/2021
Вид
Определение № 23887
Подписан
07.07.2023
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 216 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23887 гр. София, 07.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20211110150704 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.130, вр. чл.126, ал.1 от ГПК.

В съда е постъпила искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу ЗД „Евроинс“ АД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 424,13лв., представляваща неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. „Хонда ЦР-В“ с рег. № СС 7650 АР, поради настъпило в района на гр. Силистра, на кръстовището образувано от ул. „31-ви полк“ и ул. „Бойко Войвода“, пътнотранспортно произшествие на 21.08.2020г. по вина на водача на автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № СС 3114 АМ.

В законен срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който е посочено, че към настоящия момент е налице висящо пред СРС дело със същия предмет, а именно: гр.д. № 32659/2021г. по отписа на СРС,127-ми състав.

Служебно е изискан препис от исковата молба, по която е образувано гр.д. № 32659/2021г. по отписа на СРС,127-ми състав.

Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:

С разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК е въведена забрана за едновременно съдебно разглеждане на две дела с идентични страни и спорен предмет, в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Задължение на съда, пред който е образувано по-късно заведеното дело е служебно да го прекрати поради недопустимост на иска, с оглед наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждането му. Изискване за приложение на горната разпоредба е наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.

Видно е, че исковата молба с вх. № 11645, по която е образувано гр.д. № 32659/2021г. по отписа на СРС,127-ми състав е депозирана на 09.06.2021г., преди образуване на настоящото дело на 31.08.2021г. Съдът намира, че между делата е налице пълен обективен и субективен идентитет. Става въпрос за едно и също ПТП, състояло се между същите МПСта, на една и съща дата и място. Действително сумите, които се претендират, са различни, но това не обосновава разлика в предмета на делата, тъй като те не са претендирани като част от едно общо вземане. Напротив, с искова молба с вх. № 11645/31.08.2021г. се търси сумата от 68,80 лв., която според ищеца представлява пълния размер на неплатената част от обезщетението. Широко прието в теорията и практиката е, че ищецът следва да предяви изрично иска си като частичен, в противен случай следва да се приеме, че се търси сумата в пълен размер. Така също от мотивите на ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г., ОСГК на ВКС: „Необходимо е в първоначалната искова молба /за да не се намираме в хипотезата на чл. 216 ГПК/ изрично да бъде посочено,че се претендира част от вземането, а в 1 последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право.“ И още: „В хипотезата, когато в първоначалната искова молба ищецът не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е предявено цялото спорно право, цялото вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела и съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност. Производството по второто дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска на основание чл. 126, ал.

1 ГПК.“

С оглед на гореизложеното исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено като процесуално недопустимо.

Така мотивиран, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, вр. чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 47966/31.08.2021г., от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:

831830482, срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:121265177, по която е образувано гр.д. № 50704/2021г. по описа на СРС, 57-ми граждански състав, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 50704/2021г. по описа на СРС, 57-ми граждански състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Да се връчи препис от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2