Определение № 4267 от 12.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4267 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20251100608245 по описа за 2025 година В Софийски градски съд е депозиран частен протест от прокурор при СРП срещу определение ,от 03.11.2025г., по НОХД 11957/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 11 състав, с което искане на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия Ц. Д. е било оставено без уважение.

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество, въззивния съд намира, че същия е неоснователен.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу Ц. Д. Д. за престъпление по чл.209,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК, като спрямо подсъдимия Д. в това наказателно производство, в неговата досъдебна фаза, не е била взета мярка за неотклонение.

Аргументът, изтъкнат от прокурора, който е мотивирал такова процесуално бездействие на органите на досъдебното производство и найвече от страна на прокурора, а именно,че към онзи момент Д. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по друго водено срещу него наказателно производство, действително се обосновава от материалите по делото. На следващо място правилно прокурора е посочил в своя протест, че възможността за отправяне на такова искане от страна на прокурора не се 1 преклудира при пренасяне на делото в неговата съдебна фаза, за което становище районния съд следва да бъде упрекнат. С разпоредбите на чл.248,ал.1,т.6; чл.270, чл.309 НПК, на първоинстанционния съд е възложено задължение за произнасяне относно мерките за неотклонение спрямо подсъдимите лица, като законодателя не е създал ограничение относно страните, които имат право да го сезират с такова искане. Първият съд търпи упрек и за друго свое становище, а именно , че в разполедително съдебно заседание и по реда на чл.248,ал.1 , т.6 НПК мярка за неотклонение спрямо подсъдим може да бъде взета единствено при недобросъвестно процесуално поведение от негова страна. Такова разбиране не среща подкрепа в приложимите правни норми, а по-скоро се опровергава от възприетата, а и наложена с актове на наднационални съдебни институции, съдебна практика за необходимостта при решаване въпроса за мярката за неотклонение на обвиняем/подсъдим да бъдат съобразени всички относими към решаване на този въпрос обстоятелства. Въззивният съд не намира за необходимо да посочва тези обстоятелства,тъй като вярва, че те са известни , както на районния съд, така и на професионалните страни по делото.

Извън горните забележки въззивния съд намира,че това определение на районния съд, с което искането на прокурора е било отклонено и спрямо подсъдимия Д. не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, следва да бъде потвърдено, но поради други съображения. Несъмнено е това,че доказателствата по делото позволяват на въззивния съд обективно и безпристрастно да заподозре подсъдимия Д. в съпричастност към престъпната дейност предмет на делото. Съобразявайки обстоятелството,че Д. е лице с установена самоличност и трайна уседналост на територията на страната, въззивния съд приема,че не е налице опасност от неговото укриване от органите на наказателното производство. Коректно е било отчетено от първия съд обстоятелството,че след освобождаването му от следствения арест подсъдимият Д. съзнателно и доброволно е изпълнил процесуалното си задължение за явяване пред районния съд по настоящото дело, което към настоящия момент опровергава изразените от прокурора опасения за намеренията на подсъдимия да се укрие, с което да затрудни провеждане на съдебното производство и да осуети евентуалното ангажиране на наказателната му отговорност.

2

Действително Д. е лице с обременено съдебно минало, като същия е бил осъждан на два пъти за различни по вид престъпления, в сравнение с това, в чието извършване е обективно заподозрян в настоящото съдебно производство, което обстоятелство сочи на опасност от извършване на престъпление от негова страна. Наред с това въззивния съд отчита и обстоятелството,че задържането под стража на подсъдимия Д., макар и по друго наказателно производство, изпълнявано за значителен период от време, несъмнено е допринесло за коригиране на поведението му и за повишаване на процесуалната му култура, което аргументира извод, че интензитета на опасността от осъществяване на обществено опасна дейност от страна на Д. е намалял до степен, която не налага изолирането му от другите членове на обществото и ограничаване правото му на свободно придвижване, за да бъде тя/опасността/ преодоляна. Аргументи за такъв извод въззивния съд намира и в обстоятелството,че от осъществяване на последното от инкриминираните деяния /м.12.23г./, също е изтекъл значителен период от време, през който Д. не е осъществил обществено опасни действия или такива насочени към осуетяване на воденото наказателно производство. Доказателства за подобна недопустима деятелност от страна на Д. по делото липсват, а и такива не се твърдят от страна на прокурора, оспорващ съдебния акт на районния съд.

Изтъкнатото от страна на прокурора обстоятелство за водени срещу Д. и други наказателни производства не е от характер да опровергае горния извод на съда, като същото /обстоятелството/ сочи за наличие на реална възможност пред прокуратурата да защити обществения интерес, чрез предприемане на съответни/по реда на чл.64 НПК/ процесуални действия спрямо Д. по някое или по всяко от тези неприключени досъдебни производства/всички с давност повече от година/. Поради горните обстоятелства въззивния съд намери,че постигнатия от районния съд с оспореното негово определение процесуален резултат е законосъобразен.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 03.11.2025г., по НОХД 11957 / 2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 11 състав, с което искане на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия Ц. Д. Д. е било оставено без уважение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4