Определение № 4628 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4628 гр. Варна, 24.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110109151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 10583/10.02.2026 г., подадена ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, чрез юрк. Михаела Милушева, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 113 от 12.01.2026 г. в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Сочи се в молбата, че съдът не е изложил мотиви във връзка със своевременно релевираното от страната възражение за прекомерност по чл.

78, ал. 5 от ГПК във връзка с претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 750 лв. Последното молителят намира за несъизмеримо с извършените от адвоката действия по делото, както и с липсата на фактическа и правна сложност по същото, а и съобразно защитавания материален интерес от 1 314,33 лв. Поддържа се становище, че съгласно практиката на СЕС съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, като последните следва да бъдат преценявани отделно във всеки конкретен случай. В настоящата хипотеза хонорарът дружеството намира за завишен, поради което се моли за неговото намаляване, съответно на конкретните особености по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца Е. Ф. Е., чрез адв. Д. М., в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че с поведението си насрещното дружество е дало повод за образуване на настоящото производство.

Поддържа, че в заплатеното адвокатско възнаграждение е включено не само процесуалното представителство на страната в настоящото производство, но и оказаната правна помощ във връзка с образуваното в.ч.гр.д. № 2145/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Страната счита, че претендираното възнаграждение кореспондира с извършените от процесуалния му представител действия по защита правата и интересите му, поради което не следва да бъде редуцирано.

Съдът намира за процесуално допустима молбата, предвид подаването й от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК 1 срок за това. С оглед на това, че искането касае изменение на разноските, присъдени на насрещната страна, представянето на списък по чл. 80 от ГПК от молителя не се явява процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането, по арг. от противното на т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

Съдът е сезиран с предявени в условията на обективно кумулативно съединяване специални искови претенции с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение, поради погасяването му вследствие на настъпила погасителна давност по отношение на сумата от 1 288,56 лева, представляваща задължение по Договор за издаване на национална кредитна карта от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,77 лева, представляваща деловодни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10353/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на който е образувано изп.д. № 20247110400579 поописа на частен съдебен изпълнител Д. Петрова-Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна.

Съобразно уважаването на заявените претенции и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, претендираните от ищеца разноски от общо 842,17 лв. съдът е възложил в тежест на ответното дружество, в т.ч. 750 лв. адвокатско възнаграждение и 53,17 лв. държавна такса за настоящото производство, както и 15 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 24 лв. такса за издаване на заверени преписи от процесното изпълнително дело.

При съобразяване с установеното с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, задължително за националния съд, на основание чл. 633 от ГПК, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г., е в противоречие с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, поради което при разрешаване на въпроса относно справедливия размер на следващото се адвокатско възнаграждение, съдът следва да направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.

В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно актуалната практика на Върховния касационен съд, при отричани с една искова молба няколко изпълнявани материални права, е налице хипотеза на обективно съединяване на искове по чл. 439, ал. 1 от ГПК /така Определение № 50063 от 20.03.2023 г. по т.д. 716/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 290 от 22.07.2020 г. по ч.гр.д. 1458/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и др./, т.е. в случая съдът е разгледал две претенции.

Съдът отчита, че процесуалният представител на ищцовата страна адекватно е организирал и осъществил защитата на потребителя, като е осъществил процесуално представителство не само в настоящото производство, но и по образованото в.ч.гр.д. № 2145/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, във връзка с първоначалното прекратяване на делото. В полза на ищеца е допуснато и обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по процесното изпълнително дело, като в хода на процеса от представителя на страната са ангажирани относими и 2 необходими писмени доказателства.

При съобразяване с изложеното, но предвид ниската правна и фактическа сложност по делото, както и малкия защитаван материален интерес, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, следващо се на ищцовата страна, възлиза на 300 евро, а не както първоначално е приел – 383,47 евро /750 лева/, като посочената сума възмездява в пълна степен труда на адвоката.

В този смисъл, присъдените на ищцовата страна разноски от общо 430,59 евро, с левова равностойност от 842,17 лева, подлежат на редуциране до сумата от 347,12 евро /678,91 лв./, от които 300 евро адвокатско възнаграждение, 27,18 евро /53,17 лв./ държавна такса за настоящото производство, както и 7,67 евро /15 лв./ държавна такса за въззивно обжалване и 12,27 евро /24 лв./ такса за издаване на заверени преписи от процесното изпълнително дело.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 113 от 12.01.2026 г., постановено по гр.д. № 9151/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, п.к. 1715, район „Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул. „Рачо Петков-Казанджията" № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ф. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес +++, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 347,12 евро (триста четиридесет и седем евро и дванадесет евроцента), с левова равностойност 678,91 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи банкова сметка, по която присъдените й разноски могат да бъдат заплатени от ответника.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3