Решение № 1389 от 08.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500902 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.200 от КТ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „*******, чрез адв. А.

Т., против решение №5046/16.12.2024 г., поправено с решение №3950/13.08.2025 г., и двете постановени по гражданско дело №5082/2023 г. на ПдРС, ХV граждански състав, с което е осъдено „******** да заплати на Т.

И. Т., по искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ, сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на претърпяна трудова злополука на 04.08.2021 г., призната за такава с разпореждане №510415-231/23.08.2021 г. на НОИ - П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на увреда – 04.08.2021 г. до окончателното погашение, както и 1720 лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца при трудова злополука от 04.08.2021 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; осъдено е „****** да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. Я. Д. Д. сума в размер на 6629.28 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно представителство, както и да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1718 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПдРС, представляваща дължима държавна такса и депозити за експертизи.

1

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че работникът е проявил груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения. Допуснал е нарушение на инструкцията за безопасна експлоатация на превозните средства. Не е бил с подходящо облекло и обувки при извършване на служебните си задължения.

Навеждат се и доводи за недоказаност на иска и за съпричиняване от страна на работника. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като се претендират разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Съдебният акт е постановен при наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки при предявяване и разглеждане на иска.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищецът Т. И. Т. е предявил срещу „****** обективно кумулативно 2 съединени искове за заплащане на сумата от 35000 лв. /след направено изменение на иска по чл.214 ГПК в открито съдебно заседание на 16.04.2024 г./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, както и 1720 лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение, вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца при трудова злополука от 04.08.2021 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди, че по силата на трудов договор от 09.06.2016 г., сключен между страните, работел на длъжност “********“. На 04.08.2021 г. около 12:30 ч. с него настъпила злополука пред търговски обект - магазин, находящ се в ********. С разпореждане №5104-15-231/23.08.2021 г., издадено на осн. чл. 60, ал.1 КСО от ТП на НОИ - П., последната била призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО. Разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и е влязло в законна сила.

Твърди, че при посещение на търговски обект с цел пласиране на млечни продукти в търговската мрежа, слизайки от управлявания от него товарен автомобил, пада и травмира двата си крака, в резултат на което получил следните травматични увреждания, а именно: ********.

Непосредствено след настъпилата злополука бил приет по спешност в ********* с оплаквания от силни болки, оток и невъзможност за стъпване на двата крака. Предвид обективното състояние, бил подготвен за оперативно лечение и били реализирани две инвазивни интервенции - открито наместване на фрактурата в областта на дясната подбедрица (латералния малеол) с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза, както и открито наместване на фрактурата в областта на лявото ходило (пета метатарзална кост) с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза. Изписан е на 10.08.2021 г. с препоръки за хигиенно-диетичен режим и терапия в домашни условия. Поради продължаващите посттравматични оплаквания от болезнени и затруднени движения в областта на двата глезена и стъпалата е извършен преглед, при който обективно са констатирани деформация и оток с ограничена флексия и болезненост на двете глезенни стави, както и флексионна контрактура, мускулна хипотрофия и нарушена локомоция с изразен функционален дефицит и походка с две помощни средства – патерици. Поради остра и нестихваща болка постъпил в Отделението по ортопедия и травматология на „******, като по време на болничния престой са направени комплексни изследвания - ПКК, рентгенография на глезенна става, рентгенография на стъпало и пръсти и др., както и проведени консултации с лекари специалисти, след което е осъществена оперативна интервенция по екстракция (отстраняване) от костта на имплантираните уреди в областта на лявото ходило. Предвид посттравматичното обективно състояние и към момента на предявяване на иска (почти две години след инцидента) продължавали оплакванията и симпТ.тиката в травмираните области на двата крака, включващи невъзможност за продължително стоене в изправено положение, с болка и оток в областта на двата глезена, както и липса на чувствителност в 3 лявото ходило. Налице били трайни неблагоприятни последици за физиологическия му статус от полученото тежко травматично увреждане на десния крак с липса на пълно възстановяване, променящи крайно негативно ежедневието му, начина и качеството му на живот. Вследствие на преживяната злополука Т. изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера на получената травма, водещ симптом бил изключително силната и нетърпима болка във фрактурираните области на двата крака, с невъзможна походка. Налагал се системен прием на обезболяващи медикаменти, които само временно овладявали силно изразения болков синдром. Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизирани, подбедрицата и ходило в областта на двата глезена били оточни, деформирани и с проявена неспособност за извършване на активни и пасивни движения. В резултат на получените тежки фрактури и извършена сложна операция, продължила няколко часа, с поставяне на множество импланти пострадалият бил изправен пред невъзможност за функционално и пълноценно използване на долните си крайници по време на продължителния многомесечен постоперативен възстановителен период. Сред ежедневните оплаквания, наред с болките, били тежест, оток и крампи в двата крака, както и невъзможност за продължително стоене, спортуване или за извършване на някаква дейност с физическо натоварване. Твърди да е претърпял значителни неимуществени вреди за изпитаните болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 04.08.2021 г. трудова злополука.

Вследствие на нея претърпял и имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за закупуването на скъпоструващи медицински изделия на обща стойност 1720 лева.

Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна. Не се оспорва фактът на настъпилата на трудова злополука и се признава, че ищецът Т. И. Т., извършвайки работа по посещение на търговски обект с цел пласиране на млечни продукти в търговската мрежа, слизайки от управлявания от него автомобил, травмира и двата си крака.

Твърди се, че Т. не просто е слизал, а е скочил, тъй като травма на двата крака едновременно се получават при скачане отвисоко. Сочи, че е налице груба небрежност от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, като излага подробни съображения, което е основание за намаляване на обезщетението за вреди.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

По делото не се спори, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността “********“ .

На 04.08.2021 г., около 12:30 ч., с него настъпва злополука пред 4 търговски обект - магазин, находящ се в ********, която е призната за трудова с разпореждане №5104-15-231/23.08.2021 г., издадено на осн. чл. 60. ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – П. На посочената дата, при слизане от служебния автомобил, Т. травмира и двата си крака.

От приобщената по делото медицинска документация и изготвена съдебномедицинска експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно изготвена, с необходимите знания и умения и обоснована, се установява, че поради претърпяната травма от трудовата злополука Т. е претърпял две инвазивни интервенции - открито наместване на фрактурата в областта на дясната подбедрица (латералния малеол) с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза, както и открито наместване на фрактурата в областта на лявото ходило (пета метатарзална кост) с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза, след което е изписан на 10.08.2021 г. с дадени препоръки за хигиеннодиетичен режим и терапия в домашни условия. Болките, които е изпитвал при този вид травма, са силни. Техният интензитет е относително висок, оплакванията са индивидуални, протичат за различен период от време и зависят от индивидуалния праг на болка в зависимост генетично от вегетативната нервна система. Страданията, които е изпитвал, са силно изразени поради продължителността на лечението, многократните оперативни намеси и дългия период затруднено самообслужване и нарушен хигиенен ритъм. За в бъдеще е необходимо продължаване ежедневно на рехабилитационни мероприятия както в домашни условия, така и планово ежегодно провеждане на санаториално и балнеолечение. Избягване извършване на тежък физически труд и избор на спортни занимания. След претърпяване на подобен вид операции, периодът на завръщане към нормален начин на живот е различено продължителен, като се определя от комисиите към ТЕЛК. При добри стечения на обстоятелствата, това става най-рано шест до осем месеца от травмата. Прохождане се осъществява, ако липсва неврологична симпТ.тика, няколко месеца след операцията, а другите ежедневни и хигиенни навици зависят изцяло от активността и емоционалното състояние на лицето. При добро стечение на обстоятелствата при период от шест – осем месеца за зарастване на счупването, болките стихват, но този период е индивидуален.