Разпореждане № 28463 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28463 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100104684 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. С. К., с която са предявени искове срещу ответниците „Колект БГ“ АД и „Общинска банка“ АД за установяване на липса на задължения на ищеца, за които е образувано изп.д. №20251100104684.

След установени предходни дела между същите страни, с предмет – същото правоотношение - ч.гр.д. №34647/2015 г. на СРС, 67 състав, гр.д.

№68439/2021 г. и гр.д. №8189/2021 г. на СГС, и изискването им, съдът е констатирал, че между страните е налице сила на пресъдено нещо по въпросите относно действителността на договора за банков кредит от 19.02.2009 г. и последващите извънсъдебно споразумение от 15.12.2015 г. и анекси, подписани между страните, включително относно клаузите за възнаградителната лихва, формирана с влязлото в сила решение по гр.д.

№1127/2023 г. на СГС, III-Б въззивен състав. По силата на чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Ищецът може да се позовава единствено на факти, настъпили след устните състезания по проведеното по делото за установяване на вземанията последно съдебно заседание, всички негови останали възражения са преклудирани. Служебно е установено още и че е издаден изпълнителен титул срещу ищеца и за други вземания по същия договор за банков кредит по гр.д. №1127/2023 г. на СГС, III-Б, различни от тези, за които е образувано изп.д. №20251100104684. Това е разяснено на ищеца с разпореждане от 28.07.2025 г. Със същото разпореждане е установено, че част от исковете са недопустими, като допустим е единствено 1 иска по чл.439 ГПК за липса на вземане поради погасяването му чрез плащане в период след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

На ищеца са дадени указания да посочи какви плащания (по суми и дати) е извършил за погасяване на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 30.06.2015 г. по ч.гр.д. №34647/2015 г. на СГС, 67 състав, без в тях да се включват сумите, плащани за погасяване на задълженията по гр.д. №1127/2023 г. на СГС (те са предметна друго изпълнително дело), като уточни каква част от сумите са платени доброволно на кредитора и каква част – в рамките на образуваното изпълнително производство.

В изпълнение на указанията е постъпила молба от 21.08.2025 г., но в нея са включени плащания, извършени преди устните състезания по последно съдебно заседание на делото за установяване на вземанията, които, както е разяснено с разпореждане от 28.07.2025 г. са преклудирани. Ето защо на ищеца е са дадени поредни указания да посочи какви плащания (по суми и дати) е извършил за погасяване на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 30.06.2015 г. по ч.гр.д. №34647/2015 г. на СГС, 67 състав, без в тях да се включват сумите, плащани преди 30.06.2015 г. или сумите, плащани след 22.12.2019 г. за погасяване на вземания по ч.гр.д.

№66012/2019 г. на СРС, като посочи общия размер на плащанията в лева.

Указано му е още като съобрази данните за дължими суми по изпълнителното дело съобразно представеното от самия ищец съдебно удостоверение, издадено от ЧСИ (представено с молба от 02.07.2025 г.) и извършените плащания, да посочи каква сума твърди да е погасена и какъв е остатъчния дълг, ако има такъв ( като сумите могат да са приблизителни и в хода на събиране на доказателства и след изслушване на експертиза да се прецизират по реда на чл.214 ГПК).

С молба от 23.09.2025 г. ищецът за пореден път не изпълнява дадените указания, доколкото е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум не е отстранено. От една страна ищецът предявява иск по чл.439 ГПК за защита срещу принудителното изпълнение на вземания по ч.гр.д.

№34647/2015 г. на СГС, 67 състав, които са както следва: 46 414,14 евро, дължима главница по договор за банков кредит от 19.02.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 19.06.2015 г. до изплащане на вземането, 2 неустойка за забава в размер на 401,45 евро за периода от 12.06.2015 г. до 18.06.2015 г., неустойка в размер на 30,86 евро за периода от 12.06.2015 г. до 18.06.2015 г., разходи за нотариална покана в размер на 60 лв. и 3 656,56 лв. разноски по делото за държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт съразмерно на уважената част от заявлението. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 06.11.2015 г. поради неподаване на възражение от длъжника.

От друга страна ищецът твърди, че тези вземания са погасени чрез плащания в общ размер на 42 952 лв., с които е погасено задължението е цялост и няма дължим остатък. С разпореждане от 01.10.2025 г. на ищеца е предоставена последна възможност да отстрани противоречието, като съобрази представените от него самия данните за дължими суми по изпълнителното дело и извършените плащания и посочи каква сума твърди да е погасена и какъв е остатъчният дълг, като формулира съответен на твърденията си петитум. Отново на ищеца е указано, че няма пречка сумите да са приблизителни и в хода на събиране на доказателства и след изслушване на експертиза да се прецизират по реда на чл.214 ГПК.

С постъпилата на 30.10.2025 г. молба ищецът препраща към молбата си от 21.08.2025 г., за която изрично му беше указано, че включва плащания, извършени преди устните състезания по последно съдебно заседание на делото за установяване на вземанията, които са преклудирани. Т.е. констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитум не е отстранено – иска да бъде установено, че липсва задължение, включващо сбора от следните пера: 46 414,14 евро главница, 401,45 евро неустойка, 30,86 евро неустойка и други разходи и разноски - 60 лв. и 3 656,56 лв. в с плащания, които в непреклудирания от СПН период са в размер на 42 952 лв.

(т.е. задължението повече от двукратно надвишава плащанията и няма как да е погасено изцяло с тях). Не се сочи и че искът е за липса на част от вземането.

Плащанията, извършени в периода, преклудиран от СПК, не могат да се съобразяват (това беше неколкократно указвано на ищеца). С разпореждането от 01.10.2025 г. на ищеца изрично е указано, че повече възможности за отстраняване на нередовности няма да бъдат давани. Доколкото след положени продължителни процесуални усилия от страна на съда нередовността не бива отстранена, а напротив – страната продължава да отправя изявленията с идентично съдържание. Нови указания с нови срокове за изпълнението им не следва да се дават.

3

Така мотивиран, Софийският градски съд

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано производството по гр.д.

№4684/2025 г. по описа на СГС, 10 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4