Определение № 82 от 26.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. П., 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

К.а Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20255001000088 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 717з, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Щ.“ ЕООД, ЕИК ..., чрез адвокат М. Т., срещу Постановление № 260009 от 13.11.2024 година по т. дело № 245/2014 година по описа на Окръжен съд – П., с което е възложено на „Е.“ ЕООД, ЕИК ...., от гр. П., ул. „Н.“ № 37, ет.2, правото на собственост върху следния недвижим имот от масата на несъстоятелността на „М.-С.” АД /н./ гр. П., ЕИК ...:

1.Обособена част в гр. П. включваща :

-Поземлен имот, парцел - УПИ ....- стоп. дейност, площ по док. 3138.000 кв. м., гр.П., местност - ИИЗ, обл. П., общ. П., гр.П., с описание по скица поземлен имот ......., област П., община П., гр. П., район И. - IV част, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид производствен, складов обект, площ 3137 кв. м, квартал 1, парцел ....,Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № КД-14-16-1153/15.09.2009 г. на Началник на СГКК – П.;

-Сграда, предназначение - Складова база, склад, парцел - УПИ ....1 стоп.д-ст, площ по док. - 2167.000 кв. м., гр. П., местност - ИИЗ, ул. - Източна Индустриална Зона - VI Ч, съгласно нот. акт предст. хале-склад за метали с площ от 2189.10 кв.м./находящо се в централната източна част на обект 30 инв. № 10345 зеп/завод за едроразмерни панели-сграда главен корпус, целият с РЗП от около 14 900 кв.м., обл. П., общ. П., гр. П. ул. Източна Индустриална Зона - VI Ч, п.к. ....., с описание по скица Сграда ........2, област П., община П., гр. П., район И., п.к. ....., Източна Индустриална Зона - IV Ч, вид собств.

Частна, функц. предн. Складова база, склад, брой етажи 1, застроена площ 2166 кв. м, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за сумата 2 107 500 лв.

В частната жалба се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и в противоречие с императивните правила на ТЗ. Посочено е, че „Е.“ ЕООД, който е участник в продажбата на описания по-горе недвижим имот, наред с частния жалбоподател „Щ.“ ЕООД, и който е обявен за купувач, не е внесъл изискващия се по закон задатък в размер на 10% от обявената начална цена, което било отразено в съставения от синдика протокол по чл. 717в от ТЗ. „Щ.“ ЕООД направило възражение срещу участника без внесен депозит, което било записано в протокола на синдика, но въпреки това „Е.“ ЕООД не било отстранено от участие в проданта, а било обявено за купувач в нарушение на законовите изисквания. Нещо повече, още в обявлението за продажбата бил посочено от синдика, че на основание чл.

621 от ТЗ във връзка с чл. 489 от ГПК кредитор с обезпечение върху продаваемото имущество не внася задатък. Впоследствие с обжалваното постановление съдът също санирал това нарушение, като приел, че процедурата е спазена и възложил имота на това дружество. В частната жалба не е оспорено обстоятелството, че „Е.“ ЕООД е обезпечен кредитор, но се твърди, че разпоредбата на чл. 489 от ГПК не намира приложение в случая при наличие на разпоредбата на чл. 717в, ал. 2 от ТЗ, която е специална и не съдържа изключение за внасяне на задатък в производството по несъстоятелност. Според частния жалбоподател при липсата на задатък наддавателното предложение било недопустимо и синдикът не следвало да допуска дружеството до участие в продажбата, а да определи за купувач на имота другия участник – „Щ.“ ЕООД. Съдът също не бил обвързан от определения в протокола на синдика купувач при констатиране на нередовност в наддавателното му предложение и следвало да даде на синдика 2 изрични указания да обяви за купувач другия участник – „Щ.“ ЕООД.

Въз основа на тези оплаквания се иска отмяна на постановлението за възлагане от 13.11.2024 година и връщане на делото на ОС – П. с указания по прилагане на закона от фазата на допуснатото процесуално нарушение.

Становището на длъжника „М.С.П.“ АД /н./, изразено от служебния синдик К. П. И., е за допустимост, но неоснователност на частната жалба.

Поддържа се, че доколкото „Е.“ ЕООД е кредитор в производството по несъстоятелност с обезпечение /ипотека/ върху продаваемото имущество, е приложима разпоредбата на чл. 489 от ГПК, към която препраща чл. 621 от ТЗ и той не дължи задатък за участие в продажбата. Според синдика аргумент за това са разпоредбите на чл. 489, ал. 1, изречение второ от ГПК и чл. 495 от ГПК, както и чл. 717н и чл. 717д, ал. 2 от ТЗ. Твърди се, че обжалваното постановление за възлагане е след влизане в сила на 02.11.2024 година на определението на съда № 260477/17.10.2024 година с което е одобрена сметка за разпределение № 5, необжалвано от „Щ.“ ЕООД, като с тях бил решен въпросът за плащането/ прихващането на задатъка от 10% и цената от 90%, предложена от участника „Е.“ ЕООД. Според синдика наличието на влезли в сила други постановления за възлагане на ОС – П. - № 260008 от 13.11.2024 година и № 260009 от същата дата създавали практика по спорния въпрос.

В писмения отговор на „Е.“ ЕООД е изразено становище, че частната жалба е неоснователна. В подкрепа на това становище е цитирана съдебна практика на АС – П..

П.ският апелативен съд, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, прие следното: по делото

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от участник в търга, който разполага с процесуална възможност да обжалва постановлението за възлагане съгласно изричната разпоредба на чл. 717з, ал.

3 от ТЗ.

При подаване на частната жалба е спазен предвиденият в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок – съобщението за постановлението е получено от частния жалбоподател на 06.01.2025 година, а частната жалба е подадена преди това – с вх. № 263503 от 19.11.2024 година.

3

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Изложените в частната жалба доводи за нарушаване на разпоредбата на чл. 717в, ал. 2 от ТЗ, изискваща от всеки участник в наддаването да внесе задатък от 10 на сто върху оценката, са основателни. В конкретната продажба е имало двама участници – „Е.“ ЕООД и частният жалбоподател „Щ.“ ЕООД.

Обстоятелството, че „Е.“ ЕООД не е внесло задатък, е безспорно по делото. То се установява от съдържанието на съставения от синдика протокол от 02.09.2024 година за проведена продажба по чл. 717ж / стр. 6754 и следващите от първоинстанционното дело/. В него изрично е посочено, че единият от двамата наддавачи – „Е.“ ЕООД не е внесъл депозит. Прието е за неоснователно възражението на „Щ.“ ЕООД срещу този участник, с което са изложени подробни съображения за неправилност на становището на синдика, изразено още в обявлението за продажбата, че на основание чл. 621 от ТЗ във връзка с чл. 489 от ГПК кредитор с обезпечение върху продаваемото имущество не внася задатък. В отговор на това възражение синдикът е посочил само, че по отношение на двамата наддавачи не са налице ограниченията по чл. 717г от ТЗ.

Становището на синдика, че не следва да се внася задатък от кредитор с обезпечение върху продаваемото имущество, е неправилно, несъобразено с разпоредбите на закона. Осребряването на имуществото в производството по несъстоятелност, е универсално принудително изпълнение, което е уредено по императивен начин със съдържащите се в ТЗ разпоредби. Чл. 621 от ТЗ допуска субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК, но само ако в Част Четвърта на ТЗ – Несъстоятелност, няма особени разпоредби. Разпоредбите на Глава 46 – Осребряване на имуществото в производството по несъстоятелност, са особени разпоредби, те са императивни, строго формални и съобразени с характера на това производство, поради което в него са неприложими разпоредите на ГПК за изпълнителното производство.

Според чл. 717в, ал. 2 от ТЗ, за участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Тази разпоредба не предвижда никакви изключения. В този случай е неприложима разпоредбата на чл. 489, ал. 1, изречение второ от ГПК, според която взискател – участник в наддаването, не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.

Неоснователно е позоването на синдика в отговора на частната жалба 4 на разпоредбата на чл. 495 от ГПК, уреждаща изплащането на цената от взискател, обявен за купувач на имота, която също не може да намери приложение в производството по несъстоятелност по изложените по-горе съображения. Плащането на цената след извършена продажба на имущество от масата на несъстоятелността е уредено в ТЗ – чл. 717д. Разпоредбата на чл. 717д, ал. 2 е аргумент в подкрепа на становището, че всички участници в продажбата в производството по несъстоятелност следва да внесат задатък.

Ал. 2 касае именно кредитор с прието вземане по чл. 693 от ТЗ или кредитор с права по чл. 717н от ТЗ, представил документ по чл. 717 н, ал. 3, като изрично е посочено как се разпределя със сметката за разпределение получената сума тогава, когато за купувач бъде обявен такъв кредитор.

Наличието на задължение за внасяне на задатък във всички случаи, включително от кредитори с приети вземания и със съответните обезпечения, е видно от последното изречение на чл. 717д, ал. 2 от ТЗ, според което внесеният задатък се приспада от съответната сума по изречение второ, която обявеният за купувач кредитор трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори, като ако той е по-голям от нея разликата се връща на кредитора.

„Е.“ ЕООД не е внесъл задатък за участие в продажбата на обособената част от имуществото на „М.С.П.“ АД /н./, въпреки императивното задължение за това, установено с чл. 717в, ал. 2 от ТЗ. Внасянето на задатъка е предпоставка участвалият в търга да бъде обявен за купувач, а липсата на такъв изключва възможността за конкуренция с останалите наддавачи.

Липсата на внесен задатък от наддавача води до отпадане на качеството му на участващ в търга, в каквато насока е и формираната непротиворечива практика на ВКС.

Съгласно чл. 717 в, ал. 5 от ТЗ наддавателни предложение от лица, които нямат право да наддават, са недействителни. Такива лица са и тези, които не са внесли задатък, съгласно изискването на чл. 717в, ал. 2 от ТЗ.

По тези съображения съдът намира за незаконосъобразно отразеното в протокола по чл. 717в, ал. 4 от ТЗ становище на синдика за неоснователност на възражението на „Щ.“ ЕООД срещу участието на „Е.“ ЕООД като наддавач в продажбата. Налице е първата хипотеза на чл. 717в, ал. 5 от ТЗ за недействителност на наддавателното предложение на този 5 участник.

В този случай синдикът е следвало да го прогласи за недействително, а вместо това той го е класирал на първо място.

Обстоятелството, че синдикът в обявлението на продажбата е посочил, че не следва да се внася задатък на основание чл. 489 от ГПК не променя този извод.

Продажбата на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността е уредена в ТЗ с императивни правни норми и преценката за нейната законосъобразност следва да се извършва само с оглед на тези норми. Законът не е предоставил на синдика възможност да поставя допълнителни условия към участниците в продажбата на имоти от масата на несъстоятелността, а още по-малко да преценява действителността или недействителността на наддавателни предложения съобразно тези условия. В чл. 717в, ал. 3 от ТЗ е вписано, че всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик, в деня на продажбата до края на срока по чл. 717а, ал. 1 при синдика. Освобождаването от задължението за внасяне на задатък на определени кредитори от синдика противоречи на императивната законова уредба.

Необявяването на надвавателното предложение на „Е.“ ЕООД за недействително, класирането на това дружество на първо място и обявяването му за купувач е в нарушение на закона и води до незаконосъобразност на проведената продажба.