Решение № 1583 от 10.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Д. при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Ивелина Д. Административно наказателно дело № 20233110202915 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Бумеранг шипинг“ ООД- гр.Долни чифлик срещу Наказателно постановление № 03-2100275/15.12.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1700 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че на работника предварително са заплатени суми, надхвърлящи дължимите и покриващи възнаграждението за времето на платения годишен отпуск, поради което последното не е оформено счетоводно като отделно изплатено. Привежда доводи за маловажност на случая и счита, че е било достатъчно отправянето на предупреждение, че при повторно нарушение ще му бъде наложена санкция.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, а при условията на евентуалност- да приложи нормата на чл.415в от КТ. Също при условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, 1 се представлява от адв.Т. Н.-С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател било с основна дейност: „Товарен автомобилен транспорт“. За осъществяването на дейността си то ангажирало работници по трудово правоотношение. На длъжност „шофьор товарен автомобил/международни превози“ за дружеството работело и лицето К.Т.Т.. През периода от 09.04.2021г. до 04.05.2021г.

Т. ползвал платен годишен отпуск. За м.април 2021г. за времето на отпуска било начислено възнаграждение в размер на 360,28 лева (нетна сума), но сумата не била изплатена на лицето.

Поради неизплащането на тази сума и по повод други неуредени отношения с дружеството на 02.11.2021г. Т. подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. В тази връзка на 11.11.2021г. от свидетелите Н.

Й. З. и М. К. Д.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени.

Във връзка с тези констатации на 09.12.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че като работодател, на 01.06.2021г., не е изплатило на лицето К.Т. дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск през м.април 2021г., начислено във ведомостта за заплати за посочения месец.

Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 15.12.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Бумеранг шипинг“ ООД било наложено административно наказание 2 имуществена санкция в размер на 1700,00 лева за извършено нарушение на чл.177, ал.1, вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от показанията на свидетелите Н. Й. З. и М. К. Д., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Свидетелските показания се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от платежна ведомост за м.април 2021г., сигнал, трудов договор, протокол за извършена проверка и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин. От особено съществено значение е приложеното писмено обяснение на управителя на дружеството, в което той заявява, че начисленото възнаграждение за платен годишен отпуск на работника не е било изплатено.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.177, ал.1 от Кодекса на труда задължава работодателите да заплащат на работника или служителя за времето на платения годишен отпуск възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Срокът за изпълнение на това задължение е определен в чл.270, ал.2 от КТ, по силата на който трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

Задължението по чл.177, ал.1 от КТ е възложено на работодателите.

Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово 3 поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма спор по делото, а и се установява от приложения трудов договор и другите писмени доказателства, че К.Т. е бил ангажиран по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Бумеранг шипинг“ ООД има качеството работодател по отношение посоченото лице. В това си качество дружеството е било задължено да заплаща дължимите възнаграждения в установения за това срок. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице (видно и от текста на жалбата), че дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск на работника за м.април 2021г. не е било изплатено към момента на проверката. При това положение правилно е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение от страна на санкционираното дружество. В практиката си Административен съд-Варна приема, че относно благоприятните юридически факти за санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на последното. След като жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че процесното възнаграждение е било изплатено в съответния за това срок, фактическите твърдения на наказващия орган в тази насока следва да се счетат за доказани.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че на работника предварително са били надплатени суми в по-голям размер от дължимия.

Подобни суми, дори и действително да са били получени от лицето, не са били изплатени в качеството на възнаграждение за времето на платен годишен отпуск. Трайна е съдебната практика, че не е допустимо прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение, без съгласието на работника или служителя (Решение №295/18.06.2012г. на ВКС по гр.д. №251/2012г., Решение №241/07.01.2015г. на ВКС и др.). Няма данни такова съгласие да е било изразено и следователно предварителното заплащане на суми в по-висок от дължимия размер не обуславя отпадането на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са 4 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително, съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3-0157/16.02.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В обстоятелствената част на НП обаче липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършеното нарушение, изисквано от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН . Наказващият орган е посочил, че работодателят не е изплатил дължимото възнаграждение на К.Т. за времето на платения годишен отпуск през м.април 2021г. Не е посочен обаче размерът на възнаграждението, който е следвало да бъде изплатен. Този пропуск е особено съществен, тъй като препятства възможността на санкционираното лице да обори твърденията на наказващия орган относно размера на дължимата сума или да представи доказателства, че дължимото възнаграждение е било изплатено. Следва да се отбележи, че между страните по даден трудов договор често възникват гражданскоправни спорове именно във връзка с дължимите суми за възнаграждения или обезщетения, поради което следва да са ясни фактическите твърдения на наказващия орган за размера на възнаграждението, който се приема, че се дължи. Непосочването на размера на конкретното възнаграждение, което се твърди, че не е било изплатено, създава пречка и за съда да установи дали нарушението е било отстранено веднага след установяването му и съответноналице ли са основания за приложение на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.

Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се третира от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице и найвече-правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.

Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС по сходни случаи, като в такъв смисъл са Решение № 1453 от 11.11.2022 г. по к. а. н. д.

№ 608/2021 г. , Решение № 602 от 10.05.2021 г. по к. а. н. д. № 608/2021 г. , Решение № 861 от 25.04.2019 г. по к. а. н. д. № 68/2019 г. (в което се посочва, че е недопустимо императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път, като не само пълната липса на релевантни 5 факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.) и др. В Решение № 832 от 17.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 653/2021 г. , се изтъква, че в административнонаказателната преписка има приложена справка за работните заплати за съответния период, с отбелязани суми, дължими на съответните лица, но с това не са спазени нормативните изисквания, тъй като описанието на нарушението е съществено съдържание на акта и на наказателното постановление, въз основа на което конкретното нарушение може да бъде разграничено от друго нарушение на същото задължение от същия деец. Липсата на тази информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие. В Решение № 294 от 10.03.2022 г. на ВАдмС, постановено по к. а. н. д. № 60/2022 г. , също се приема за правилен извода на районния съд , че по този начин изложената фактическата обстановка в НП не съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, както и конкретните обстоятелства на неговото извършване, тъй като не е ясен точният размер на дължимото възнаграждение на служителя, съобразно сключения трудов договор.