Определение № 555 от 29.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Варна, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000435 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по подадени въззивна жалба от ответника „Амор Трейд“ ООД, представляван от адвокат Ц. Д., уточнена с молба от 07.08.2026 година, отправена срещу решение № 296/30.06.2026 година, постановено по търг. дело № 34/2026 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на „Амор Трейд“ ООД, проведено на 09.12.2025г., обективирани в протокол от същата дата с единствена точка от дневния ред – задължение на съдружниците да направят допълнителни парични вноски, съразмерно на дяловете в капитала, до 31.12.2025г., подробно описани в четири подточки, като незаконосъобразни, на основание чл. 74 от ТЗ.

Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Основните възражения на страната са свързани с твърдения, че искът е предявен извън преклузивните срокове по чл. 74, ал. 2 ТЗ, поради което е недопустим. Сочи се също така, че първата инстанция не е обсъдила пълно и всестранно събраните по делото доказателства, поради което е стигнала до неправилен материалноправен извод, а именно че в решенията на ОС не е определен срок, в който допълнителните парични вноски следва да се предоставят на дружеството.

1

По допустимостта във въззивната жалба се съдържат твърдения, че ищецът е узнал за оспорените решения още към 09.12.2025 година, с оглед на негови изявления, обективирани в констативен протокол от 23.03.3026 година, които се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства. Сочи се, че по този начин ищецът е признал неизгодни за него факти, които не са правилно ценени от първата инстанция. По посочените съображения счита иска за предявен след изтичане на предвидените преклузивни срокове и като такъв той е недопустим. Смята, че изводи в обратна посока не следват въпреки данните от допуснатата почеркова експертиза, защото дори да се приеме, че ищецът не е гласувал и подписал протокол от ОС от 09.12.2025 година, това не пречи той да е узнал за същия. Като нарушени от първата инстанция намира основни правила за обсъждане и оценка на доказателствата – чл. 12 ГПК и чл.

235 ГПК. Така сочи, че съдът не е извършил съвкупна оценка на констативен протокол от 23.03.2026 година, събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетеля К.А., съотнесени към признатите от ищеца факти.

Като неправилен смята извода на съда, че не е определен срок за внасяне на допълнителните парични вноски в дружеството. Намира, че този срок е установим и съответно определим според чл. 134 ТЗ. Позовава се на относима съдебна практика. Възразява, че разпоредбата на чл. 134 ТЗ не внася изискване да се определи срок за връщане на допълнителните парични вноски като елемент от фактическия състав, чиято евентуална липса да обосновава незаконосъобразност на взетите решение на ОС. Поддържа, че пред ищецасъдружник е стояла възможността по чл. 134, ал. 2 ТЗ. Позовавайки се на събраните по делото доказателства и данните от ССчЕ, смята за установено, че решенията по чл. 134 ТЗ не са взети произволно и не представляват увреждане за ищеца, а са обусловени от действителни финансови затруднения на дружеството. Твърди, че взетите решение от ОС целят възстановяване равнопоставеността между съдружниците (понеже всеки от тях притежава по равни дялове в капитала на дружеството), а не са санкция към ищеца, доколкото допълнителното финансиране е било наложително.

Въззивникът поддържа искане за назначаване на допълнителна СГЕ, поради допуснати процесуални нарушения и искането си по чл. 176 ГПК.

Излагат се конкретни съображения за това, като с уточнителната молба от 07.08.2026 година, прилага писмени доказателства, които според него са 2 новооткрити и намира, че следва да се вземат предвид при изготвяне на допълнителната СГЕ. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по спора е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, намира я за неоснователна и се придържа към мотивите, съдържащи се в обжалваното решение. Намира исковата претенция за допустима и основателна, като излага подробни съображения за това. Според страната направените от въззивника доказателствени искания следва да се оставят без уважение. Иска присъждането на разноски.

По доказателствените искания на въззивника:

Искането за приобщаване към материалите по делото на представените от въззивника писмени доказателства (3 броя РКО и договор от 10.10.2025 година), които вкл. и да послужат при евентуална експертиза, е преклудирано.

Страната е можела да представи тези писмени доказателства при осъществената от първата инстанция двустранна размяна на книжа по чл. 372 и сл. ГПК. Предвид изложеното, направеното искане е недопустимо и като такова следва да не се уважава.

С подадената уточнителна молба от 07.08.2026 година е направено искане за приемане от настоящата инстанция на втора група писмени доказателства, за които отново се сочи, че биха послужили за нуждите на допълнителна СГЕ. На първо място, настоящият състав намира, че направеното искане в допълнението към въззивната жалба не следва да се взема предвид и да се включва в предмета на въззивно обжалване доколкото е извън срока за подаване на въззивна жалба, в този смисъл и чл. 269 ГПК. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя практиката на касационната инстанция, според която доводите за неправилност, релевирани в т.нар. допълнителна (уточнение или допълнение към нея) въззивна жалба, подадена след изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване, не трябва да се разглеждат от въззивния съд. В този смисъл р. № 81 от 4.05.2015 г. по гр. д.

№ 5534/2014 г., III г. о. Отделно от изложеното, представените писмени доказателства не носят белезите на новооткрити по смисъла на чл. 266 ГПК при съобразяване на установените в закона преклузивни срокове за посочване и представяне на поисканите доказателствени средства.

3

Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че направеното искане за допускане на допълнителна СГЕ, която да даде заключение по поставената задача като в този случай съобрази новите доказателства също следва да се остави без уважение, доколкото не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. Въззивният състав намира, че съдът не е длъжен да уважи всяко доказателствено искане по чл. 201 ГПК при оспорване на заключението, а следва да направи преценка дали експертното становище е обосновано и компетентно дадено; налице ли са противоречия в становището на вещото лице; като част от експертизата се смятат и дадените от експерта обяснения и разяснения в проведеното съдебно заседание по изслушването на същат, чл. 200, ал. 2 ГПК. Именно с тези мотиви съдът е отказал да допусне допълнителна почеркова експертиза, които настоящата инстанция споделя.

При преценка на направеното пред първата инстанция и подновено пред въззивния съд доказателствено искане по чл. 201 ГПК настоящият състав намира същото за неоснователно.

Направеното искане по чл. 176 ГПК също следва да не се уважава.

Въззиваемата страна в качеството си на ищец в първоинстанционното производство е изразил своята процесуална позиция включително и по формулираните от въззивника въпроси. Посоченото процесуално искане безспорно е допустимо, но настоящият съдебен състав не достига до позитивния правен извод за необходимостта от същото. Съдът съобразява посоченото и в протоколното определение от първата инстанция, че ищецът не оспорва, че е присъствал на среща със свидетеля, разпитан в съдебно заседание пред първата инстанция. Настоящият състав намира за ненужно да изслуша обясненията на страната, която да възпроизведе своите възприятия на тази среща, както и това какво се е случило на нея, какви разговори са се водили и какви факти и обстоятелства са станали известни на страната предвид вече изразеното от нея становище.

Искането по чл. 190 ГПК, поддържано и във въззивната жалба, следва да се уважи като допустимо, основателно и като необходимо за разкриване на обективната истина.

Поради всичко изложено, въззивната инстанция намира, че посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от 4 въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от ответника „Амор Трейд“ ООД, представляван от адвокат Ц. Д., уточнена с молба от 07.08.2026 година, отправена срещу решение № 296/30.06.2026 година, постановено по търг. дело № 34/2026 година на ВОС, с което са отменени решения на общото събрание на съдружниците на „Амор Трейд“ ООД, проведено на 09.12.2025г., обективирани в протокол от същата дата с единствена точка от дневния ред – задължение на съдружниците да направят допълнителни парични вноски, съразмерно на дяловете в капитала, до 31.12.2025г., подробно описани в четири подточки, като незаконосъобразни, на основание чл. 74 от ТЗ.

НАСРОЧВА производството

8.12.2026г. от 13.30 часа. в открито съдебно заседание на

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за назначване на допълнителна СГЕ като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за приобщаване на писмени доказателства (3 броя РКО и договор от 10.10.2025 година) като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане направено с уточнителната молба от 07.08.2026 година, като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане по чл. 176 ГПК ищецът А. Ю. А. да се яви лично в първото открито съдебно заседание за даване на обяснения по реда на чл. 176 от ГПК по следните въпроси: 1.

"Присъствал ли е на 09.12.2025г. на среща с О.Е. и свидетеля К.А. в ресторант „Амор“? 2. „Какво се е случило на тази среща? Какво са обсъждали лицата, участвали на тази среща? 3. Получавал ли е и подписвал ли е документи на тази среща? Какво е било съдържанието на тези документи? 4. Обсъждано ли 5 е провеждането на ОС на дружеството-отвентик провело се на 09.12.2025 година? Ставало ли е въпрос какви решения са взети на това общо събрание? като не необходимо за изясняване предмета на спора.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът А. Ю. А. да представи намиращия се в него втори екземпляр от портокол от ОСС от 9.12.2025г., като указва на същия последиците от непредставянето му съобразно чл. 190, ал.2 ГПК.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че предоставения по искане на пълномощник на страна по делото в първа инстанция пълен достъп до електронното дело(с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи), служебно се предоставя и от въззивната инстанция на потребителя, заявил съгласие за уведомяване като избран начин на връчване и по настоящото дело (чл. 38а ал.

3 ГПК) и конклудентното съгласие на ползвателя на портала за използване на този електронен канал до приключване на производството се зачита до оттеглянето му с нарочно искане; изпратените през ЕПЕП съобщения се считат връчени при изтичане на 7-дневен срок за изтеглянето им от портала; застрахователят като страна, която е задължена на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК да осигурява електронна кореспонденция със съда, съгласието за уведомяване чрез портала може да се оттегли само след посочване на друг регистриран в ЕПЕП потребител, дал съгласие за уведомяване или друг адрес за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК; в противен случай предупреждава застрахователя, че съдът ще ползва общодостъпна (обявена в Интернет на страница на застрахователя) информация за контакт и може да му налага глоба по реда на чл. 91, ал. 2 вр. чл. 89, ал. 2 ГПК като страна, неизпълнила задължението си за посочване на електронен адрес по чл. 50, ал.